Италия ще има достъп до евтини заеми в размер на 36 млрд. евро. Въпросът е дали ще се възполва от тях

Министрите на финансите на страните от Еврозоната се договориха да разрешат на Европейския стабилизационен механизъм (ESM) да предостави кредитни линии в размер на 240 млрд. евро на правителствата от блока на единната валута, позволявайки на силно засегнатите от пандемията от COVID-19 държави, сред които Италия, да теглят евтина ликвидност на фона на безпрецедентно харчене на средства, предаде Блумбърг.

Споразумението бе постигнато на видеоконференция вчера вечерта, като играе ключова роля в отговора на блока на кризата, предизвикана от коронавируса, която се очаква да доведе до най-тежката рецесия в историята на ЕС.

Според сделката правителствата на страните от Еврозоната ще имат достъп до евтини средства в размер до 2% от техния брутен вътрешен продукт без нито едно от условията за затягане на коланите и предприеме на политика на бюджетни икономии, които бяха характерни за заемите по време на дълговата криза в Еврозоната от края на 2009 г. на Европейския стабилизационен механизъм осигури на тези страни кредити при условия, които обикновено са запазени само за държавите с най-добър кредитен рейтинг, без да бъдат задавани каквито и да е било въпрос.

В конкретния случая с Италия това би означавало свръх евтини заеми в размер до 36 млрд. евро – сума, която може да бъде увеличена при нужда.

Подкрепен от кредитоспособността на Германия, ESM ще заема пари при изключително ниски лихви, с които след това да кредитира държави от Еврозоната срещу незначителни такси за услугата. Понастоящем лихвите по тези заеми може да бъдат около 0,1%, коментира ръководителят на Европейския стабилизационен механизъм Клаус Реглинг.

Съгласно новото споразумение, кредитите, които държавите ще могат да взимат от ESM< ще са с максимален падеж от 10 г. Искания за заем ще могат да бъдат подавани до края на 2022 г.

Програмата, която все още трябва да бъде приета от още няколко национални парламента, може да влезе в сила още на 15 май, но съществува риск тази възможност да бъде пропиляна заради токсичната политическа обстановка в някои страни.

В Италия премиерът Джузепе Конте, подложен на натиск от популистките формации в и извън рамките на нестабилната управляваща коалиция, първоначално отхвърли възможността Италия да се възползва от подобни кредитни линии, заради стигмата, с която бяха обвързани болезнените спасителни мерки през последното десетилетие. Правителствата на Испания и Гърция също заявиха, че не планират да използват този инструмент, макар че разходите по заемите на най-задлъжнялата страна в Еврозоната са значително по-големи от тези, които би изплащала, ако се възползва от ESM.

В опит да умилостивят южните страни,  от Европейската комисия предложиха в четвъртък премахването на всички обичайни условия, свързани с даването на тези заеми, включително редовните визити от одитори, които да следят финансите на държавата бенефициент.

„ESM без условия за тези, които го пискат, Брюксел проправя пътя за Италия“, написаха в италианското издание La Repubblica. Самият Контен омекоти позицията си от последния месец. „Готови сме да работим по тази нова кредитна линия, за да бъдат въведени условия по нея“, заяви италианския премиер.

Фонд за възстановяване

Кредитната линия на ESM е част от плана за стимулиране на разбитата от кризата с коронавируса икономика. Европейската комисия работи и по предложение за нов фонд за възстановяване, съвместно финансиран от държавите членки на блока.

Според документ, видян от Блъмбърг миналия месец, планът, който има за цел да мобилизира 2 трилиона евро под формата на инвестиции и финансиране, е още по спорен, като някои страни поставят под въпрос неговия размер, докато други питат дали той ще бъде под формата на заеми или грантове.

Група от южни държави, водена от Франция, предлага инструментът за възстановяване да бъде финансиран чрез емитирането на общ дълг и парите от него да бъдат давани на най-нуждаещите се страни под формата на безвъзмездна подкрепа. „В противен случай той просто ще копира логиката на вече съществуващи инструменти“, казват от френското правителство в писмо до останалите, визирайки кредитните линии по Европейския стабилизационен механизъм.

Според французите фондът трябва да е разполага със средства в размер на 150 до 300 млрд. евро през вяска година между 2021 г. и 2023 г. Средствата, наливани в него, ще идват от съвместно гарантиран дълг, които ще бъде изплатен чрез европейския бюджет в период, простиращ се до 2060 г. Германия, Холандия, Австрия и други северни страни членки обаче неведнъж отхвърлиха идеята за издаване на общ дълг в Еврозоната.

По тази причина, към момента кредитните линии по ESM са единственият стабилен инструмент за общо финансиране, от които ще могат да се възползват икономиките.