Ще се обедини ли ЕС около новия Пакт за миграцията и предоставянето на убежище или разногласията ще продължат?

Две седмици сред пожара в претъпкания с бежанци лагер Мория на гръцкия остров Лесбос, превърнал се в символ на провала на европейската миграционна политика, Европейската комисия представя днес своето предложение за реформа на механизма за предоставяне на убежище в ЕС. Въпросът поражда напрежения сред страните членки, предаде Франс прес.

Така наречения нов Пакт за миграцията и предоставянето на убежище ще бъде представен днес от европейската комисарка по вътрешните дела Илва Йохансон. Тя защитава идеята за "механизъм за задължителна солидарност" по миграционните въпроси между страните членки и иска да ускори процеса на връщане в страните на произход на мигрантите, които не са получили право на убежище.

Пактът ще бъде представен пет години след миграционната криза, разтърсила ЕС през 2015 г. и в момент, в който броят на незаконните мигранти, идващи в ЕС спадна на 140 000 души за изминалата година.

В речта си за състоянието на съюза председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви намерение да бъде заменен Дъблинския регламент, който е стълб на настоящата миграционна политика на ЕС. Фон дер Лайен иска да го замени с нова европейска система за управление на миграцията, информира БТА.

Дъблинският регламент поверява на първата страна членка на ЕС, в която е влязъл мигрантът, отговорността за обработката на неговата молба за предоставяне на убежище. Според страните на първа линия, като Италия и Гърция, този регламент е несправедлив.

Йохансон, която ще представи детайлите на новия Пакт днес, смята, че всички страни членки трябва да се притекат на помощ, "когато една страна членка е под натиск, когато много хора имат нужда от защита". Тя каза, че помощта няма да се състои само в пренастаняване на мигрантите от една страна членка в друга, а и в подпомагане на връщането, на онези, на които не се полага убежище, към страните им на произход.

Френският държавен секретар по европейските въпроси Клеман Бон смята, че всеки трябва да действа конкретно в подкрепа на страните на първа линия или чрез финансиране на Фронтекс (европейската агенция за охрана на външните граници).

Вишеградската четворка, плюс Словения, Литва и Естония са против задължителното пренастаняване на мигрантите от една в друга страна членка, защото според тях това стимулира незаконната миграция. Те заявяват подкрепа за оказване на по-голяма финансова и оперативна помощ на страните, в които първо пристигат мигрантите.

Бедствието в Мория доведе само до ограничени обещания за прием на мигранти оттам, като те касаеха основно непридружаваните непълнолетни лица. Тези обещания дойдоха и от ограничен брой държави - едва десетина членки на ЕС.

Миграционната криза отпреди пет години застави ЕС да сключи с Турция едно породило полемика споразумение с цел да се намали броят на мигрантите, пристигащи по море в Гърция. Също толкова критикувана бе и подкрепата, която бе оказана на либийската брегова охрана, за да спира мигрантите, потеглящи от либийския бряг към Италия.

Йохансон твърди, че сега има предложение, което би могло да се приеме от всички страни членки и от Европейския парламент.

Но днес канцлерът на Австрия Себастиан Курц даде индикации, че постигането на консенсус ще е трудно. Той заяви, че разпределянето на кандидатите за убежище в Европа няма да потръгне и припомни, че такъв опит вече е правен и се провалил и че много страни са против идеята.

"Нещата няма да проработят по този начин, а чрез по-добра защита на външните граници, чрез борба срещу трафикантите и изпращане на помощ на място", заяви Курц.