Трите предизвикателства пред европейския план за икономическо възстановяване

В края на юни Европейската комисия предложи амбициозен план на стойност 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката на ЕС от кризата с коронавируса. За да в сила този план трябва да получи одобрението на всички 27 страни членки, както и на Европейския парламент, което означава, че на правителствата на отделните държави може да им се наложи да почакат доста време, преди да получат обещаната финансова подкрепа, пише Си Ен Би Си.

Преди всичко това да се случи, пред плана има три въпроса, които трябва да бъдат разрешени: какъв да бъде размерът на фонда, кои да получи най-голям дял от средствата и как да бъде контролирано тяхното усвояване.

Какъв да бъде размерът на фонда?

Според предложението на Европейската комисия, фондът за възстановяване на икономиките след кризата в размер от 750 млрд. евро ще бъде финансиран чрез заеми от пазара от името на ЕС. Целта е да се разпределят 500 млрд. евро на под формата на грантове и 250 млрд. под формата на заеми към най-тежко засегнатите от пандемията страни и сектори. Идеята обаче среща опозиция в някои европейски страни, които са против поемането на нов дълг, коментира Керъл Ланoу изпълнителен директор на мозъчния тръст CEPS.

Така наречената „Пестелива четворка“ – Австрия, Холандия, Дания и Швеция, предпочита подкрепата да бъде изцяло под формата на заеми,  без грантове и без поемане на общ европейски дълг. Финландия също иска намаляване на общата сума и на дела на грантовете спрямо заемите.

Как да бъдат разпределени средствата?

Второто предизвикателство пред плана е вземането на решение за разпределението на средствата. В първоначалния си план Европейската комисия предложи безвъзмездните средства да бъдат разпределени въз основа на фактори като население, БВП на глава от населението и безработица.

Този подход обаче срещна критики, тъй като тези данни не показват непременно реална картина за това кои страни са засегнати най-тежко от пандемията.

„Разбирам, че Комисията иска да използва вече съществуващи данни, защото ако изчакат за по-нова информация те рискуват да закъснеят с разпределянето на средства към страните, които имат спешна нужда“, коментира Золт Дарвас  мозъчния тръст „Брюгел” в Брюксел. Той обаче добави, че е би било добре да се направят промени по оригиналната формула, за да бъде разпределението на средствата обвързано по-добре с реалните последствия от пандемията.

Как да бъде контролирано усвояването на средствата?

Лидерите на страните от ЕС  ще трябва да решат и как да бъде следено и контролирано усвояването на средствата.

Европейската комисия предложи държавите членки да изготвят планове за възстановяване, които да очертаят приоритетите им за реформи и инвестиции до 2024 г. Това би помогнало на европейските институции с проследяването на начина, по които се изразходват средствата от спасителния фонд.

„Винаги съществува риск от злоупотреба с тези средства“, казва Дарвас, като обаче добавя, че Европейската комисия разполага с достатъчно механизми за наблюдение на ситуацията.

Лидерите на 27-те страни членки на ЕС ще обсъдят спасителния план от 750 млрд. евро през следващата седмица, но очакванията са тази среща да постави само началото на дискусия на високо ниво, която да продължи и през летните месеци.