Защо никой в Европа не коментира рисковете на бъдещата инфлация?

Нарастващият риск от инфлация в САЩ и Европа започна да разпалва дебати между икономистите. Големите опасения са, че след като пандемията от COVID-19 бъде преодоляна благодарение на ваксините, ще станем свидетели на експлозивен ръст в потреблението. А оттам – и на инфлация, стимулирана от безпрецедентно големите пакети държавни помощи.

Но колкото и да е странно, целият икономически дебат в момента е фокусиран върху ситуацията в САЩ, пише в свой анализ Ханс-Вернер Син, професор по икономика в Университета в Мюнхен и бивш президент на влиятелния икономически институт Ifo, цитиран от "Гардиън".  Според него през последните години в рамките на Еврозоната съотношението на паричната база към БВП е нараснало значително повече, отколкото в САЩ.

През януари 2021 г. това съотношение е било 43% в Еврозоната или близо два пъти над това в САЩ – 24%. За сравнение през 2008 г. в началото на глобалната финансова криза това съотношение беше близо еднакво – съответно 12% и 11%.

Оттогава паричната база в еврозоната нарасна 3,5 пъти, а в САЩ се удови.

Засега тези пари не могат да предизвикат инфлация, защото дългосрочните лихвени проценти са близо до нулата и икономиката е в ликвиден капан. Голямата част от тези пари се съхраняват в банките, вместо да се използват за сделки. Това е класическа ситуация, която се използва за пример защо монетарните стимули са неефективни. Тази парична политика е метафора за конец – може да се дърпа, но не и да се бута, при това само, ако е добре вързана.

Сегашната ситуация може да изглежда безобидна. Но всъщност не, защото ако съвкупното търсене се повиши след пандемията и е стимулирано от различните икономически пакети, то следва „конецът“ да се издърпа, а лихвените проценти да се увеличат, за да се ограничат инвестиционните сделки на машини и строителни материали.

Такава реакция в еврозоната обаче е малко вероятно да видим, защото ще трябва да е придружена от обратно разпродаване на активите, които бяха придобити, за да се случи разширяването  на паричната база.

От началото на финансовата криза през 2008 г. до януари тази година Европейската централна банка и централните банки на страните от еврозоната придобиха такива активи за 3,8 трлн. евро. От тях активи за над 3 трлн. евро са всъщност държавни облигации или такива, издадени от квази-правителствени институции.

Политическата съпротива за обратно продаване на тези активи е толкова голяма, че това няма как да стане в близо бъдеще.

Защото такива продажби ще сринат пазарната цена на тези активи, което ще доведе до загуби за търговските банки, които също държат много подобни активи.

Ако този процес започне, то балонът, създаден от политиката на ниски лихви на ЕЦБ, ще се спука и ще допринесе за редица фалити.

Освен това средиземноморските страни от еврозоната, чийто държавен дълг достигна невъобразими нива, ще имат огромни затруднения да вземат нов държавен дълг, с които да покрият растящите си нови разходи. В такъв случай еврозоната рязко ще се окаже без никаква защита срещу сериозно повишаване на инфлацията.

Някои икономисти контрират тези притеснения, като посочват, че парите от централните банки са по-малко важни от парите на търговските банки. И наистина връзката между инфлация и парично предлагане се отнася само до паричните агрегати М1, М2 и М3, които включват освен физическия наличен кеш, депозитите и други бързоликвидни активи.

И тъй като тези парични агрегати се увеличаваха с умерен темп от началото на финансовата криза 2008 г. (ако не броим последните няколко месеца), човек може и да си помисли, че няма инфлационен риск.

Но това би било преждевременно заключение.

Потенциалните пари в банките зависят от минималните изисквания за резерви и съотношението на изходящите парични потоци. Огромните спестявания, които банките държат в своите сметки в централните банки дори не се покриват от паричните агрегати М1, М2 и М3. В тази връзка тези агрегати скриват реалния риск от инфлация, който вече е  повече от очевиден от обема на самата парична база.

Ако икономиката се възстанови и икономическите пакети стимулират потреблението, то цените ще започнат да растат и ЕЦБ ще има много големи затруднения да ги овладее, след като не разполага с ефективна инфлационна „спирачка“.

Автор: Ханс-Вернер Син, професор по икономика в Университета в Мюнхен и бивш президент на икономическия институт Ifo