Technovation 2024: Могат ли регулациите в България да заработят и как финтех да се възползва от тях

„Хубаво е кешът да съществува в някаква минимална част, тъй като единственото нещо, което не е нечия друга отговорност, е това, което държите в ръката си. Не съм човек, който носи много кеш, но е хубаво него да го има“. С тези думи модераторът Стойчо Недев, CTO and MoB, DAVID Holding, Fintech Enthusiast, Revolut Ambassador зададе рамката на разговора във втория панел „Fintech: A Cashless Society“ на технологичното събитие Technovation 2024 на списание „Мениджър“, което се проведе днес в Sofia Event Center.

Той първо насочи вниманието към регулаторните рамки в финансите и финтех сферата, като отбеляза, че от известно време България е включена в „сивия“ списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF).

„Като инвеститор в различни компании извън България, съвсем наскоро ми отказаха да участвам във финансирането на една компания, защото съм българин. Това показва колко важни са регулациите – не само на хартия, но и практика. От FATF нямат забележки към нашите регулации, но имат големи забележки към изпълнението ни“, коментира Недев.

Стойчо Недев. Снимка: Христо Христов

На въпрос какво се случва с регулациите в България и има ли начин, освен добри и иновативни, но не и прекалено рестриктивни, да заработят и дали това зависи от регулатора, Неда Мужо, началник отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ в Комисията по финансов надзор, заяви, че „ако трябва да говорим за регулации, не трябва да забравяме, че RegTech, Fintech и цялата тази екосистема, която събира хората и няма значение от къде са инвеститорите, за да се състезават, има две страни“.

„Регулативната технология тръгна след фалита на Lehman Brothers през 2008 г., когато институциите в най-голямата икономика бяха на колене и разбраха, че трябва да се създаде т.нар.„Dodd-Frank Act” по време на администрацията на Обама през 2010 г., за да може да се възвърне нещо много важно – доверието“, коментира тя.

„Целият бизнес, който се създава по света, има нужда от един регулатор, който да е предвидим и прозрачен, в защита на потребителите в цял свят“, добави Мужо.

Тя обърна внимание на Закона за цифрова оперативна устойчивост – DORA, като посочи, че той ще даде първата стъпка, за да може Европа да стане лидер в тази сфера.

„Проучване на надзорния регулатор във Великобритания (Управлението за финансово регулиране и надзор на Великобритания - FCA) показа, че над 80% от новите инвеститори са т.нар. „gamblers” (комарджии). Новите инвеститори трябва да знаят, че срещу тях стои един бот. Не сме след Втората световна война, за да можем да създадем нещо, което да промени начина на мислене, хората да почнат да инвестират и да разберат, че осмото чудо на света е сложната лихва“, каза още Мужо.

Тя коментира и влиянието на изкуствения интелект като заяви, че от страна на регулаторите се вижда, че изкуственият интелект ще даде и дава възможност на Европа да стане лидер в данните и в обработката им.

„Когато говорим за ИИ, говорим за нови модели, които може би не са били познати досега. Ако участниците в тази екосистема нямаме прозрачност, предвидимост, споделяне на данни и защита на инвеститора, всичко това, включително и казаното за новите инвеститорите в Европа, няма как да бъде концептирано“, обясни Мужо.

Неда Мужо. Снимка: Христо Христов

„Според мен не толкова самият регулатор трябва да натиска или ограничава дадени организации да въвеждат добри практики, а всяка банкова или небанкова институция трябва да види регулациите и да се възползва от тях. Когато преди няколко години беше въведено двуфакторното установяване на личността някои банки решиха да са по-консервативни и да използват само статична парола и SMS, а други въведоха биометрични данни, като резултатът беше виден още в първите месеци като процент на неуспешни трансакции и недоволни клиенти“, коментира Иван Хаджов, Director Business Development, Mastercard Bulgaria.

Той също така, че това важи в пълна сила и за DORA, като с въвличането ѝ няма да започна да валят глоби и да настане преследване. „Това е една регулация, даваща насока и принципи, които всяка една организация във финансовия сектор трябва да следва. Стойността в това е в сигурността и спокойствието в цялата екосистема. Каквито и иновации и нови услуги да предлагаме, ако няма сигурност и доверие загубим крайния потребител“, каза Хаджов.

„DORA има няколко принципа – да има разбиране в цялата организация за киберсигурност, да има процеси и процедури как това да бъде направено и да се правят регулярни тестове на системите. В случай на проблем да могат да се вземат мерки, да бъде отблъсната атаката и да се комуникира по правилен начин случилото се, за да се вземат мерки. DORA е регулация, с която за съжаление много от топ мениджърите не са запознати добре“, добави той.

Иван Хаджов. Снимка: Христо Христов

Трансакциите, направени през мобилните портфейли, вече изпреварват тези, направени чрез физическите карти, отбеляза Лъчезар Венков, главен изпълнителен директор на MyFin в частта от панела, фокусирана върху темата „Мобилните портфейли задминават кредитните карти – какво да очакваме?“

„Много по-удобно е, тъй като ако имате няколко карти, може да ги регистрирате в един портфейл. През последните години експанзията на технологията и технологичните компании показаха как се изменят плащанията. Ежедневното банкиране вече е нещо, което всички приемаме за нормално и дори не се замисляме как се осъществяват трансакциите“, коментира той.

Според него най-важното нещо в последните години са допълнителните услуги, които всеки може да получи от един електронен портфейл.

„Имате една карта пластика, но от нея нямате добавен стойност. Когато я регистрирате в електронния портфейл всяка трансакция, която мине оттам, може да ви насочи къде харчите, къде отиват вашите средства и как изглежда личния ви бюджет.“, обясни той.

По думите му в последните години електронните портфейли са започнали да се видоизменят и масово се превръщат в мегаприложения, с помощта на които потребителите могат да плащат комунални услуги, да следя личните си финанси, да инвестират.

„С нашето приложение от скоро могат да се купуват и акции. Вече е мегаприложение, в което може да правите всичко с вашите финанси. Опцията за акции е достъпна за всеки един потребител и е абсолютно безплатна – във всеки един план. Нашето разбиране е, че нашият безплатен план предлага на потребителя всичко, от което има нужда“, каза Венков.

Лъчезар Венков. Снимка: Христо Христов

„Първоначално мобилните портфейли стъпиха на това, че банките бяха загубили връзка с реалността и предлагаха безумни такси за всичко, особено за валутен превод. Някои банки все още го правят - имам приятели от Катар, като за пращане на 400 евро от местната банката взеха 40 евро“, сподели Стойчо Недев.

Според Цветомир Досков, изпълнителен директор на Sirma BC и VP на Sirma финансова вертикала, до появата на мобилните портфейли се стигна поради две причини защото следват парите и защото има технологии.

„Те се появиха заедно със смартфоните. Ние все още не правим добра преоценка на това, че в действителност тези услуги се градят над банковите. Това означава, че съществуването на RegTech, Fintech се дължи на това, че имаме добра  банкова система и гръбнак на разплащателна система , която фактически функционира през банките“, заяви той.

„Като потребители до голяма степен се движим към това какво ни дават банките като технологиите и услугите, като същевременно насочваме стопанските субекти към това от какво настина считаме, че имаме необходимост. Тук сме в ролята на взаимосвързаните съдове, които непрекъснато се преливат от едно място в друго място“, добави Досков.

По думите му подценяваме, че дигитализацията ни настъпи още в началото на този век, както и че тя е доста разнолика, включително чрез предоставянето на т.нар. мобилни портфейли.

„Бизнесът все още е в изоставащата позиции. Ние преди всичко разчитаме на регулации, които фактически се правят в Европа, която е може би най-силно регулирания пазар в света. Като такъв този пазар изостава от гледна точка на това какво може да предложи бизнеса. Колегите от MyFin се опитват въпреки регулациите да изкарат нещо на пазара, което да може да се ползва от всички нас“, каза още той.

Според него в готовността в банковата система определено изоставаме, защото имаме прекрасни регулации.

„Тези регулации имат малко насищане на пазара в момента. Говорим за безкешови трансакции, но ако погледнете статистиката от БНБ и централните банки в Европа,  кешът расте. Броят на картите също расте, независимо дали ги дигитализираме или не. Това са тенденции, които няма да се преустановят“, добави Досков.

Цветомир Досков. Снимка: Христо Христов

От своя страна Венков заяви, че в последните години много по-малък става периодът от време, в който един платежен инструмент се използва.

„Фактически елементът карта много скоро бавно ще започна да утихва, както се случи с предишните версии на банкиранията. Сравнете колко хора сега използват приложения, а не браузъри. Вече всичко се насочва през мобилния телефон, който е вратата към света. Променят се и поколенията, които са носителите на новите идеи и неща. Те ни предизвикват да правим иновации“, каза той.

„Ако преди 20 години родителите са обяснявали нещо на децата си, сега става обратното. Вече има едно поколение деца, които имат възможност да работят без наличието на пластика и да получават пари от родителите си в мобилния си телефон“, добави Венков.

Като причина за ръст на броя на издаваните карти Недев обърна внимание на факта, че всички заплати вече се изплащат именно в картите.

Що се отнася до криптопространството, Хаджов е на мнение, че технологията е по-интересна от самите валути, като блокчейн дава възможности за много иновации.

„Като цяло този бизнес расте и ще мине през турбуленции, но няма да изчезне. Въпросът е какви иновации ще бъдат изградени върху него и тук отново стигаме до регулациите – каква регулация ще даде на тази екосистема възможност да расте, да рискува и да не поставя под заплаха крайния потребител“, коментира той.

„Важно е всичко да бъде с умереност и апетитът към печалби да не е с топ приоритет. Отново, както при мобилните портфейли, клиентът търси, удобство, бързина и сигурност, а ако може и да е безплатно.  Там са основните сфери за иновации и конкуренция. Дали ще бъде в сферата на крипто не мога да кажа“, добави Хаджов.

По думите на Неда Мужо ролята на регулатора, без значение дали говорим за крипто, която в голяма част е нерегулирана, е такава, че да може да предложи прагматичност и водеща роля в образованието на обществото.

„По време на пандемията много хора се жалваха, че са си дали спестяванията онлайн на измамници, регистрирали фирми в България за 2 лева, и казваха, че регулаторът трябва да регулира тези неща. Направихме кампания и стигнахме до почти всички български гимназии. Разбрахме обаче, че когато стигнахме до децата и им разказахме за кампанията „Инвестирай безопасно“, те ни казаха: „О, не, ние вече търгуваме със Standard & Poor‘s и крипто, което беше впечатляващо“, разказа тя.

***

Генерален партньор на събитието е MyFin.

Основен партньор е Philip Morris Bulgaria.

Събитието се провежда и с подкрепата на Digital Lights, DXC, Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium, Eviden и MonkeyShoulder.

Институционални партньори са Българска стопанска камара, BASSCOM, AIBEST, Германо-Българска индустриално-търговска камара и Френско-българска търговска и индустриална камара, Българска финтех асоциация.

Медийни партньори са БНТ, Нова Броудкастинг Груп, DEV.BG, dir.bg и Netinfo.