Technovation 2024: Дигиталната трансформация в действие

София ще се трансформира дигитално в мандата на кмета Васил Терзиев. Започнахме инициативи с дигитални двойници, отворени данни, направихме дигитален борд. Екосистемата започна да се развива. Вече сме свидетели на следващия етап от развитието, а именно все повече продуктови компании с корени в София и България се раждат и се развиват на глобалния пазар и то, доста успешно. Три неща са важни, за да може екосистемата да продължи да се развива и да създава продукти с висока добавена стойност, която да остава именно в България - достъпът до капитал, достъпът но хора и улеснението за правене на бизнес, каза в откриваща реч на третата годишна технологична конференция на "Мениджър", Technovation 2024, зам.-кмета на Столична община Иван Василев. За поредна година, при голям интерес форумът се провежда в Sofia Event Center.

Какво бъдеще ни очаква през 2040 година, когато изкуственият интелект бъде толкова мощен, колкото всички мозъци на планетата?, обърна се към аудиторията Василев и отговори: "Вярвам, че конференции като тази са именно мястото, на което да се срещнат хора, които работят на ръба на познатото като вас, администрацията и всички заинтересовани страни, така че да търсим отговори заедно на тези въпроси".

"Екипът на Столична община е изграден от технологични предприемачи. Искаме да впрегнем тази технология, но да не изключим човека от решението. Нямам отговор какво бъдеще ни чака през 2050 година. Вярвам, че изцяло икономическите модели в света ще се променят и ние като общество, като град, като държава трябва да сме готови за тази промяна. Започваме от тази година да внедряваме ИИ в общината, но внимателно, с мисъл за хората. София и България са места с възможности и човешки потенциал и от нас зависи да ги направим по-добро място", добави Василев.

Иван Василев, зам.-кмет на Столична община. Снимка: Христо Христов

Какво бъдеще ни очаква през 2040 година и ребрандирането на България като технологична локация бе и основният фокус на първия панел "Reshaping The Tech Landscape" .

"Важно е да сме стабилни и да градим една експертиза, която да можем да продаваме навън като едно цялостно решение. Да създаваме цялостни решения, които да са специализирани в дадена посока, така че клиентът да ги получава като пакет", каза Наталия Петкова, директор Човешки Ресурси, "Евиден България" и "Евиден Глобал Деливери Център".

Наталия Петкова, директор Човешки Ресурси, "Евиден България" и "Евиден Глобал Деливери Център". Снимка: Христо Христов

Изкуственият интелект е първият случай, в който той сам се обучава. Така че къде ще бъдем през 2040-та или 2050-та година едва ли някой може да отговори. Ние започнахме с една дейност преди почти 20 години, която предоставяше експертиза в ИТ и бизнес процеси. Във времето това се трансформира и осъзнахме, че предимствата, които имаме чисто ценово, в някакъв момент ще свършат и, ако не добавим добавена стойност към тази експертиза, реално ще загубим конкурентоспособността си. Изкуственият интелект ни дава възможност да се препозиционираме напред. Един от недостатъците, които сме имали като пазар, е бил малкия размер, а може би едно от основните неща е било липсата на човешки ресурси. ИИ решава този проблем. Ако направим необходимите инвестиции и препозициониране, бъдещето ни като технологична дестинация ще бъде много по-светло", казва Йордан Гинев, управляващ директор за България в DIGITALL.

Йордан Гинев, управляващ директор за България в DIGITALL. Снимка: Христо Христов

"България и Източна Европа е бъдещето на Европа. За мен следващата вълна от компании ще се създаде тук и тя ще даде на Европа следващото начало. Всяка една индустрия ще бъде преосмислена. Но за да се случи това, трябва някой с малки крачки да създаде компания. И това е стартъп средата, която виждаме, че избухва в България. Има възможност от последни да станем първи", каза Момчил Кюркчиев, Chief Strategy Officer at CleverTap.

Момчил Кюркчиев, Chief Strategy Officer at CleverTap. Снимка: Христо Христов

"Съгласен съм, че от последни можем да станем първи", включи се Петко Карамочев, основател на INDUSTRIA, като даде пример с мобилните технологии и мобилните разплащания. Защо и България да не бъде първа в сферата на изкуствения интелект? Ние надценяваме ефекта в краткосрочен план и подценяваме ефекта му в дългосрочен план. Може би 2040-та година е прекалено далеч, но няма да можем да си я представим без изкуствения интелект навсякъде", добави Карамочев.

Петко Карамочев, основател на INDUSTRIA. Снимка: Христо Христов

"Сега на дневен ред е как да се възползваме от изкуствения интелект и някаква форма на генеративни модели в бизнеса си. Да иновираме някаква част от бизнеса. За мен еволюцията е решението", каза Радослав Гайдарски, главен изпълнителен директор на ViTech, основател на CleverPine.

Радослав Гайдарски, главен изпълнителен директор на ViTech, основател на CleverPine. Снимка: Христо Христов

Каква е моментната ситуация в технологичния сектор?

Попитани за моментната ситуация в технологичния сектор, Петкова отговори, че това е човешкия ресурс и експертизата, която работодателите имат възможността да градят. "Това е начинът, по който можем да се гарантираме, че в бъдеще ще имаме достатъчно ресурси, за да стъпим на следващото ниво. Ситуацията се променя, но ресурсите продължават да са ограничени. От гледна точка на броя човешки капитал, може би се нареждаме сред по-малките държави, но ние имаме отговорността да развиваме този капитал чрез стажантски програми, възможности за преквалифициране, за да отговорим на промените на пазара през последните години", добави тя.

По думите на Гинев търсенето на кадри и броя на отворените позиции намалява. "Истинска промяна на пазара има, но тя не води до някаква катастрофална картина. Ние сме във фаза на трансформация. Когато се осъзнае, че тази трансформация е факт, трябва да се очертае посоката, в котяо искаме да вървим, за да можем да я преодолеем. И за мен това трябва да бъдат предоставянето на повече услуги с добавена стойност", отбеляза той.

Карамочев припомни, че по време на пандемията е имало засилено наемане на кадри в ИТ сектора, докато сега се наблюдава рязко връщане в офиса, рязко нарастване на разходите заради настъпващата стагнация на пазара в много от компаниите и на този фон, съкращенията в момента не са много.

Възможността за растеж в момента е иновацията, е на мнение Гинев. "Там, където има иновация, има възможност компанията да порасне, фондовете дават пари за това нещо. Последната година броят на сделките, които се случиха в страната, не са малко от предходната. Възможности за инвестиция и наличност на пазара и интерес към България има. Просто трябва да се възползваме от това и да бъдем иновативни и да не се притесняваме да инвестираме предварително, за да подготвим компаниите си за следващото ниво", коментира той.

На въпрос дали на България все още се гледа като на дестинация за евтина работна ръка, Наталия Петкова отговори: "Има стабилизация и работодателите гледат в посока на качеството. Пазарът се променя, не малко технологични компании свиха растежа си. На места имаше съкращения, имаше свиване и на търсенето, и малко по-внимателно се гледа на наемането на кадри за следващата година. Разходите на работодателите се вдигат. Трябва да мислим какво качество на услугите предоставяме. Намираме се в Европа, ЕС и трябва да направим всичко възможно, за да се възползваме от тази позиция, която имаме в момента и да градим капацитет на по-висококачествена услуга, а не услуга на ишлеме".

"Прекалено малко са технологичните училища и университети в България. Трябва да са повече, ако искаме да бъдем технологична нация. Позиционирането на България като технологична дестинация трябва да бъде подкрепено не само от бизнеса", отбеляза Йордан Гинев.

Как участниците в панела виждат технологичния сектор в следващата една година? Стабилен, без твърде сериозни пунктуации както сме виждали през последните години и все пак бавно развиващ се, е прогнозата на Наталия Петкова.

Стабилизация, препозициониране и подготовка за следващата фаза на растеж е очакването на Йордан Гинев.

Според Петко Карамочев по-скоро предстои еволюция отколкото революция, с вероятно препозициониране на български компании, които ще стават все повече продуктови и ще търсят излаз навън и с фокус към създаване на по-висока добавена стойност.

"В следващата една година, в много къс срок ще продължи да се случва това, което се случи и в Q4 на 2022 година досега - пазарът на труда леко свит. Според мен ще видим консолидация на пазара от малки компании към големи аутсорсинг компании, и стабилизация. Нищо радикално, еволюцията си върви", обобщи и Радослав Гайдарски.

Технологии и иновации за устойчиво бъдеще

В рамките на панела Венцислав Савов, редактор Специални проекти в списание "Мениджър", проведе специално интервю с Полина Нинова, ръководител „Маркетинг и потребителско изживяване за категория бездимни продукти“ във "Филип Морис България". Могат ли науката и технологиите да направят така, че цигарите напълно да останат в миналото беше първият въпрос, на който Нинова отговори. "Това е напълно възможно. В момента IQOS, което е на-голямата платформа за бездимни цигари има повече от 30 млн. потребители на този продукт. Реално 85 пазара предлагат вече тази алтернатива. Повече от 50% от приходите на компанията се формират от тези бездимно придукти, посочи Нинова.

По думите ѝ, трябва да се обърне внимание на развитието на хората, които работят в компанията, за да се случи тази трансформация, която компанията преживява. Затова и двете основни инвестици са в научни изследвания и разработки, както и инвестици в хората и техните способности.

Нинова отчете, че в Япония и в Италия бездимните продукти бележат изключително добри пазарни успехи. В Япония около 30% от хората реално спират да пушат традиционни цигари и преминават към някакъв вид бездимни устройства. Това е огромно постижение на промяната на консуматорското повечение, освен това е добре и от гледна точка на здравето. Италия е един от най-бързо развиващия се пазар в Европа. В България към 1 януари 364 000 човека са спрели цигарите и са преминали на IQOS, което е огромна група хора, отчете Нинова.

Според Нинова има поколенчески различия. "Във всички пазари най-бързо приемане има от поколението от 20 до 39 години, а следващото поколение след 39 години малко по-трудно се пречупва и решава, че ще направи такава промяна. Ние променихме цялата индустрия", каза тя и изрази надежда до 2030 година да види цигарите в музея.