Technovation 2024: Клиентите на космическата индустрия са на Земята

Къде са парите и кои са клиентите в космическия сектор? С този въпрос модераторът Тихомир Димитров, oсновател на Space Academy BG, авиокосмически инженер и специалист по космически науки, откри четвъртия панел „Space: The New Frontier“ на технологичното събитие Technovation 2024 на списание „Мениджър“, което се проведе днес в Sofia Event Center.

„Това е ключовият въпрос за играчите от недържавния сектор. Много е важно, когато човек се занимава с една дейност като тази в космическата сфера, да има представа къде е бизнесът и кои са тези, които плащат за всички тези удоволствия, в които ние като инженери и учени участваме. В крайна сметка някой трябва да плаща“, коментира д-р Веселин Василев, изпълнителен директор на CASTRA (Клъстер “Аерокосмически технологии, изследвания и приложения).

„Кой печели от Космоса в момента? Хората, които живеят на Земята. Каквото и да правим като технологии, индустриално развитие и икономическо, в крайна сметка потребителите са на Земята. В този смисъл всички космически дейности в крайна сметка са инструмент, за да подобрят живота на човечеството. Те са клиентите, които плащат, било то чрез данъци и държавни програми или чрез връзки бизнес до бизнес “, добави той.

Тихомир Димитров и Веселин Василев. Снимка: Христо Христов

Той даде за пример клиентите на телекомуникационните услуги, като отбеляза, че без спътникова комуникация е невъзможно да живеем живота, който имаме през 21 век.

По думите му друг пример са данните от Космоса, свързани с дейностите на земята, като тук влизат всички космически изображения, прогнозите за времето и всички подобни услуги в цивилната и гражданската област.

„За съжаление все още не са измислени модели как да правим пари за клиенти в космоса“, посочи Василев.

Според него има два вида клиенти – клиенти по веригата за доставки и крайни клиенти. „Много от проектите в Космоса, които се финансират, са бизнес до бизнес. Те не се продават на крайния клиент, тъй като вие не си купувате спътници, а услуга. В този смисъл секторът все още има нужда да създаде подходящите пазари“, каза още той.

На въпрос каква е връзката между автомобилната и космическата индустрия,  Димитър Димитров, изпълнителен директор на "Диджитал Лайтс" обясни, че ако има компания, която разработва софтуер за автомобилната индустрия, то тези възможности на екипа лесно могат да се пренесат в космическата индустрия.

Димитър Димитров. Снимка: Христо Христов

„От известно време инвестираме във връзката между мобилност – автомобилите и пътищата, създавайки дигитални близнаци на самите пътища, възползвайки се от космическите технологии. Нашият опит показва, че това е индустрия, която е много капитало-интензивна. Разработването на уреди и сателити изисква време“, коментира той.

Според него в България имаме нужните умения за тези разработки, но това, което ни липсва, са нужните инвестиции. „Трябват инвестиции за дълъг период от време, които да помогнат на индустрията да ги произвежда, както и възможността да се партнира с останалите европейски компании“, добави Димитров.

Какво е приложението на комуникационните сателити и каква е връзката им с местната индустрия в България?

„Комуникацията е навсякъде в нашия живот. Всяка информация, която получаваме, е цифрова информация, протичаща през различни канали. Обичайните канали, които сме свикнали да ползваме, включва по-модерните оптични мрежи и наземните мобилни врежи, но сателитните комуникации също са изключително важни“, коментира Пламен Петков, член на Борда на директорите на „България Сат“.

Петков разделя клиентите на два типа – индивидуални и институционални.

„Космическата технология, за разлика от всичко останало, изисква много голяма начална инвестиция. В следващия момент обаче бизнес моделът е много интересен, защото има две характеристики. Той покрива изключително голяма територия, без да е нужна допълнителна инвестиция. Второ, оперативните му разходи за поддръжка са изключително ниски“, обясни той.

По думите му това е коренно различно от обичайния модел, по който се развиват комуникациите в момента.

„В момента инвестицията расте с развитието, което е по-лесния модел. Започваш да инвестираш с малка мрежа и постепенно я разширяваш. Истината обаче е, че колкото повече растеш, толкова повече достигането до по-голям брой клиенти ти налага по-големи разходи“, каза Петков.

Пламен Петков. Снимка: Христо Христов

Той подчерта, че при сателитната комуникация е точно обратното – първоначалната цена е изключително голяма, но с придобиването на повече клиенти себестойността намалява драстично, тъй като разходите вече са направени, а за поддържката на услугата те са почти нищожни.

Според него проблемът е в това, че тези услуги все още са твърде скъпи за индивидуалните потребителите, тъй като те имат определена надеждност и свойства и функции, които не са характерни за останалите мрежи.

„Основните клиенти, които биха могли да поддържат подобна индустрия, са институционалните клиенти, които предоставят услуга до гражданите. Това са услуги, които са свързани с бедствия и аварии, армейски комуникации, дипломатически комуникации – неща, които има нужда да бъдат на първо място надеждни, а на второ да са достатъчно сигурни“, коментира Петков. И отбеляза, че през последните години Мъск показа, че сателитните комуникации са достъпни до крайните клиенти.

„Той обаче използва модел, достъпен само за човек като него, който има възможност да затвори процеса, тъй като сам произвежда и изстрелва сателитите си. Покритието на Земята от подобен тип ниско летящи сателити изисква тяхната подмяна през много кратък период от време. За периода от 20 години Мъск трябва да смени всичките си сателити“, обясни Петков.

Василев обърна внимание и на технологиите за производство и индустрия в Космоса.

„Говорим не само за пасивни спътници, а за космически системи, които имат активно действие – работят, сближават се, произвеждат машини. Един вид завод в орбита.   Това е тенденция, която може да отвори много възможности за бизнес“, заяви той.

„Може би за 21-ви век ще се отключи ключов нов пазар – производство на електроенергия в Космоса. Простата причина за това е фактът, че в Космоса няма атмосфера. Най-основният източник на енергия в нашата Слънчева система е Слънцето. Около 80% от слънчевата енергия, преминавайки през атмосферата, се поглъща и губи. Затова електроцентрали, базирани в Космоса, и пренос на енергията към Земята, е бъдещето. Това е един нов пазар, който ще смени изцяло парадигмата, защото ще има отражение и върху независимостта на държавите – няма да зависим от газ и нефт“, добави Василев.

„През 2022 г. имахме над 186 изстрелвания, а само през миналата година е имало над 2500 сателита, изпратени в космоса. Европа е засега четвъртата космическа сила.“, сподели  д-р Стела Ткачова, програмен мениджър (PM) за космически системи в Европейския съвет по иновациите (EIC) в специална презентация в началото на панела

По думите ѝ в основните комерсиални пазари само за 2022 г. икономиката се оценява на 460 млрд евро, от които 360 млрд. са в комерсиалните пазари и 100 млрд. са институционални.

„По-интересното е какви са трендовете. България наскоро подписа с НАСА споразумение по космическото сътрудничество „Артемида“, така че ще има възможности в тази сфера за български компании. Все повече и повече се развива космическата роботика, като създаването на сателити и продължаването на техния живот в орбита. Има търсене на технологии, които са компактни малки и на добри цени“, обясни тя.

Ткачова отбеляза и някои негативни трендове в космическата индустрия, включително високата инфлация и намаляване на инвестициите в САЩ. В Европа те се увеличават. „Инвестициите от рисков капитал в Европа през 2023 г. са основано в държави като Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия и Италия, като България също е в челните редици. Основните области, към които се насочват инвестициите са ракетоносители, сателити, космически транспорт и услуги за изстрелване“, отбеляза тя.

***

Генерален партньор на събитието е MyFin.

Основен партньор е Philip Morris Bulgaria.

Събитието се провежда и с подкрепата на Digital Lights, DXC, Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium, Eviden и MonkeyShoulder.

Институционални партньори са Българска стопанска камара, BASSCOM, AIBEST, Германо-Българска индустриално-търговска камара и Френско-българска търговска и индустриална камара, Българска финтех асоциация.

Медийни партньори са БНТ, Нова Броудкастинг Груп, DEV.BG, dir.bg и Netinfo.