Technovation 2024: Изкуственият интелект няма да смени човека

Technovation 2024: Изкуственият интелект няма да смени човека

Изкуственият интелект няма да смени човека. В това са убедени гост-лекторите в третия панел "AI Unleashed" на форума "Technovation 2024", който списание "Мениджър" организира днес. Участниците в панела, експерти в областта разказваха за различни приложения на ИИ в живота ни, сред които компютърно зрение, изготвяне на прогнозата за времето, и дори приложение, което може да прогнозира крайния резултат при преговори в корпоративна среда, взимайки предвид анализ на поведение и модел на общуване между двете страни. 

Стоян Боюклийски, технически ръководител, Data Science в DXC Technology, и Тодор Тодоров, Enterprise Account Manager, Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium, бяха категорични, че ИИ може да се обучи чрез данните, подавани от човека, но не трябва в никакъв случай да се оставя на самотек. Модераторът на панела  Георги Налбантов, Chief Scientific Officer at CHILDISH.AI преведе аудитория и участници през настоящето и бъдещето на отношенията човек-AI с поредица от метафорични и практични въпроси, най-важният от които вълнува и тревожи умовете на всички от близо година - ще заеме ли изкуственият интелект мястото на човека 

"ИИ няма да смени човека. Моделът и идеята на изкуствения интелект е такъв, че той да бъде захранван с информация и умения, които човек е придобил, докато в някакъв момент той започне да се усъвършенства така, както възпитаваме едно дете. Данните, с които клиентите разполагат, обикновено са в насипно състояние, и докато ги направиш във вид, удобен за алгоритмуване, или във вид, в който да ги използваш за обучаване на модели и да имаш краен резултат върху ИИ, пътят е дълъг", обясни Тодор Тодоров. 

На въпрос къде живее изкуственият интелект Стоян Боюклийски отговори: "При крайния потребител. В повечето случаи създаваш ИИ за някого, било то традиционна компания или краен потребител. Тези крайни потребители могат да бъдат производствени предприятия, финансови агенции и други. ИИ живее в предприятия, които имат огромни данни. Той не живее в изолация, трябва да имаш инфраструктурата да го направиш това нещо. Така че живее при компания, която има данните, може да си позволи да го създаде, и от техническа гледна точка може да бъде сложен в технологическата система на крайния потребител - сървъри, малки камери и други". 

Стоян Боюклийски, технически ръководител, Data Science в DXC Technology. Снимка: Христо Христов

"Нашето виждане е, че освен инфраструктурата трябва да имате и цялата среда, която обикновено включва набор от софтуерни пакети, за да може, когато се разработват тези модеми, съответно данните да бъдат подадени по правилния начин, да имате среда, в която да създавате и тренирате правилно модели за правилните задачи, среда за внедряване, в която да тествате какви са приложенията и съотневно какъв е резултатът, който сте постигнали с този модел, който сте създали. Това нещо може да съществува в голям дейта център, макар че съм виждал и малки компании, които имат нужда от суперкомпютър", отговори Тодор Тодоров. 

Изкуственият интелект има два основни етапа - тренировка и ипмлементация. Дали ще живее вътре или извън дома ви, има огромно значение, но взаимодействията с крайния потребител трябва да се измисли още по време на тренировката, допълни Стоян Боюклийски. 

Идеята на ИИ е човекът да участва, а не да го остави на самотек. Човекът трябва да дефинира рамка, от която да не се излиза, обясни Тодор Тодоров. 

Но, "какво яде ИИ и какво е нужно, за да се направи ИИ модел? Данните са това, с което можете да захраните ИИ, единодушни са и двамата експерти. "Данните са в основата. НР работи върву различни генерации в данни, ако видите, че моделът, който трениране, не се държи по правилния начин", посочи Тодор Тодоров. 

Колко ще ни струва ИИ и ще има ли възвръщаемост беше следващият въпрос, който засегнаха участниците в панела. "Трябва да се види какви данни имате, какви са вашите процеси, колко са сложни, какво искате да автоматизирате, а цената са сметките, които ще се правят дали ще е клауда, дали ще е на ваша инфраструктура, каква ще е цената за съхранението на данните. Трябва да се видят и какви са рисковете", посочи Стоян Боюклийски. 

"Цената не е просто това, което придобиваш, а това което ще получиш накрая", отговори Тодор Тодоров. И припомни, че някои от големите компании преди време са били "гаражни", състоящи се от двама души, създали нещо уникално и открили най-важното - как да го имплементират. 

Тодор Тодоров, Enterprise Account Manager, Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium. Снимка: Христо Христов

На въпроса за какво не може да се приложи изкуствения интелект, Тодор Тодоров шеговито отвърна: "Не може да сготви шопска салата по рецепта, но може би като потренира може и да го направи". 

"ИИ е естествено продължение на нашата индустрия. Ние създаваме икономика, за да можем да се изхранваме, за да забогатяваме. Както индустриалната революция е била предиу сега е технологичната революция. ИИ се случва и при малките играчи. Хората, които  до голяма степен дават знания на компютрите са хората - архитектите, финансистите. Във всяка една среда работиш със специалист, за да извлечеш знания от дадената сфера на работа", обясни Стоян Боюклийски. 

Гост-лекторите споделиха и своя опит с приложения с ИИ. Стоян Боюклийски разказа за едно от приложенията, по които DXC в момента работи, а именно компютърно зрение. То включва традиционни модели като разпознаване на обекти в снимка, както и генеративен ИИ, който включва генериране на нови снимки. 

Тодор Тодоров си спомни как ИИ в началото се е използвал за прогнозата на времето, която е правена на база предварителна информация. Сега обаче тази прогноза се използва за изследване на сегашното влияние върху околната среда, да се прогнозира кога и как ще се появи ураган и колко бързо той ще се движи. "Няколко пъти чувам от синоптици, че има проблеми с това, че тези прогнози се правят на база история - знае се, че в тази ширина има четири сезона, има данни за температурния диапазон. До момента това е работила, но сега това вече е предизвикателство. На такива прогнози разчитат авиокомпании, летища, морския транспорт. Друго, което съм виждал и се твърди, че работи, в по-големи организации, когато се водят преговори, едно от приложенията е поведенчески анализ на отстрещната среда. Водят се дълги преговори и не могат да се разберат, а се оказва, че тези хора са се разбрали за това нещо преди четири срещи, но никой не го е дакументирал. В момента има решения, които работят добре като анализ на поведение, запис на разговори, така че моделът да може да установи по комуникацията между двете страни дали страните са готови да стигнат до консенсус или не", допълни той. 

На въпрос от публиката "Кои индустрии ще изчезнат заради генеративния ИИ?", Тодор Тодоров беше категоричен: "Всичко в сферата на културата е застрашено". Той обясни, че ИИ ощетява креативните хора и че творчеството в човешката природа би пострадало доста от изкуствения интелект. 

***

Генерален партньор на събитието е MyFin.

Основен партньор е Philip Morris Bulgaria.

Събитието се провежда и с подкрепата на Digital LightsDXCHewlett Packard Enterprise operated by SelectiumEviden и MonkeyShoulder.

Институционални партньори са Българска стопанска камараBASSCOMAIBESTГермано-Българска индустриално-търговска камара и Френско-българска търговска и индустриална камараБългарска финтех асоциация.

Медийни партньори са БНТ, Нова Броудкастинг ГрупDEV.BGdir.bg и Netinfo.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ