Проф. д-р Деян Радев: Ниското ниво на финансова грамотност носи голям риск

Проф. д-р Деян Радев е преподавател по банкиране, финтех и системен риск в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той ще модерира fireside chat “Money in Motion: Disruption & Regulation” на събитието Technovation 2025, организирано от списание Мениджър. То ще се проведе на 14 октомври в Sofia Event Center, а регистрация за него можете да направите тук.

Ето какво коментира д-р Деян Радев пред Мениджър News в аванс преди форума: 

Проф. Радев, какво е най-голямото предизвикателство пред финансовия сектор в момента – технологично, регулаторно или културно?

И трите измерения – технологично, регулаторно и културно – носят предизвикателства, които се преплитат.

От технологична гледна точка, ускорената дигитализация изисква от банките и финтех компаниите не просто да прилагат нови решения, но и да гарантират устойчивост, киберсигурност и етична употреба на технологии като изкуствения интелект.

Регулаторно, наблюдаваме как европейските институции се стремят да догонят иновациите с нови рамки като PSD3, DORA и AI Act, което създава напрежение между иновация и контрол, особено за по-малки пазари с ограничен капацитет за адаптация.

Но може би най-значимото културно предизвикателство е ниското ниво на финансова грамотност, особено в България и други страни от региона. Това затруднява не само личната финансова устойчивост на гражданите, но и създава рискове на системно ниво – като високи нива на лоши кредити, ниска пазарна дисциплина, ниска употреба на регламентирани продукти и слаб интерес към капиталовите пазари.

В този контекст, образованието – както на потребителите, така и на професионалистите – е стратегически приоритет, без който не можем да постигнем нито финансова устойчивост, нито ефективна дигитална трансформация на сектора.

Може ли AI да намали риска и измамите във финансовата система или крие и нови заплахи?

Изкуственият интелект (AI) предлага огромен потенциал за намаляване на риска и борба с финансовите измами чрез автоматизирани модели за откриване на аномалии, поведенчески анализ, подобрена скоринг система и превенция на прането на пари в реално време. Особено ефективни са подходите, базирани на машинно обучение и невронни мрежи, които позволяват адаптация към нови измамни схеми, които традиционните правила не могат да предвидят.

AI се използва успешно за анализ на кредитен риск, стрес тестове, климатичен риск, както и в области като RegTech и SupTech – подпомагайки и регулаторите, и институциите да действат по-бързо и по-прозрачно.

В същото време обаче AI крие и нови заплахи – особено ако не е прозрачен, справедлив и добре регулиран. Има риск от дискриминация, алгоритмични грешки, нарушаване на поверителността на данните, и дори от нови, по-сложни форми на измама, при които самият AI се използва като инструмент от престъпни групи (например deepfakes, voice cloning, автоматизирани фишинг атаки).

Въпросът не е дали AI е риск или решение, а как го използваме. За да бъде полезен, са нужни: (1) ясни регулации (като AI Act), (2) капацитет в институциите за разбиране и внедряване на AI по отговорен начин, и (3) етична рамка, която защитава потребителя. Без тях, ползите може да бъдат надминати от нови, по-трудни за овладяване рискове.

Какво ново ще донесе PSD3 спрямо PSD2 и какви ще са най-осезаемите промени за потребителите?

PSD3 ще надгради постигнатото с PSD2, като адресира както технологичните пропуски, така и пазарните асиметрии, които възникнаха след нейното въвеждане. Основните новости са:

· Засилване на потребителската защита – PSD3 ще въведе по-строги правила за борба с измамите при електронни плащания, включително споделяне на информация за измамни транзакции между институциите и по-бърза реакция на съмнителни операции;

· Уеднаквяване на регулациите – сливането на PSD3 с новия Регламент за достъп до платежни услуги (PSR) ще премахне различията в прилагането на правилата между страните членки и ще създаде по-прозрачна и конкурентна среда;

· По-добър достъп до банкови данни (Open Finance) – PSD3 ще разшири рамката на отвореното банкиране (въведена с PSD2), като улесни споделянето на финансови данни с трети страни не само за разплащания, но и за други услуги като спестяване, кредитиране и инвестиции – с изричното съгласие на потребителя;

· По-добра защита на малките играчи – чрез изчистване на бариерите пред финтех компаниите, които досега трудно получаваха равен достъп до инфраструктура и интерфейси, управлявани от големите банки.

За потребителите това ще означава по-сигурни, бързи и иновативни услуги, по-добро сравнение на оферти, и възможност за по-голям контрол върху собствените финансови данни. Финтех екосистемата ще стане по-конкурентна, а банките ще бъдат стимулирани да обновят технологичните си платформи, за да отговорят на новите изисквания.

В крайна сметка, PSD3 не е просто регулаторен ъпгрейд – тя е ключов инструмент за изграждане на следващото поколение дигитални финансови услуги в ЕС.

Какво трябва да направят институциите, за да не изостанем в темпото на европейските промени?

Институциите трябва проактивно да изграждат капацитет, а не да реагират постфактум на технологични или регулаторни промени. Това изисква няколко стратегически стъпки:

· Инвестиции в експертиза и човешки капитал – трябва да се осигури систематично обучение на служителите в администрацията, БНБ, КФН, НАП, министерства и други ключови органи, за да могат да прилагат новите европейски регулации като DORA, MiCA, AI Act и предстоящата PSD3. Без вътрешна експертиза дори най-добрите регулации остават на хартия;

· Партньорства с университетите – добър пример в тази посока е Стопанският факултет на Софийския университет, където се развиват иновативни програми по финтех, финанси и инвестиции, и банково дело, в които вече се обучават множество служители от ключови държавни институции и регулатори. Това създава критична маса от подготвени професионалисти, които разбират и публичния, и частния сектор;

· Участие в европейски мрежи и консултации – България трябва да е част от процеса на създаване на правилата, а не просто техен получател. За това са нужни активни позиции в работни групи към ЕК, ЕБО, ЕЦБ и др.;

· Подкрепа за иновации и пилотни проекти – институциите могат да създават регулаторни пясъчници, да стимулират тестване на нови технологии в контролирана среда и да подкрепят публично-частни партньорства за дигитална трансформация.

Накратко, институциите трябва да бъдат лидери на промяната, а не нейни догонващи. Това става чрез хора, знания и стратегическа визия.

Ако погледнем 10 години напред – как си представяте финансовата екосистема в България?

След десет години очаквам българската финансова екосистема да бъде дигитална, сигурна и ориентирана към гражданина, с масово използване на изкуствен интелект, отворени финансови платформи (open finance) и интегрирани услуги (embedded finance). Традиционните банкови модели ще отстъпят място на мултисекторни екосистеми, където финанси, технологии, образование и публични услуги ще се преплитат.

Едновременно с това ще се засили необходимостта от:

· Системна финансова грамотност – технологиите ще направят финансовите продукти по-достъпни, но и по-сложни. Без солидна база от знания гражданите рискуват лоши финансови решения, висока задлъжнялост и уязвимост към измами. Затова финансовото образование трябва да започва от училище и да се поддържа през целия живот;

· Разпознаване на финансовия сектор като част от националната сигурност – киберрискове, технологични зависимости и информационни атаки могат да парализират цели сегменти от икономиката. Необходима е национална стратегия за цифрова финансова устойчивост, включваща и публични, и частни институции;

· Суверенитет в критични инфраструктури – включително дигитална идентичност, плащания, регистри и контрол върху потоците от финансови и потребителски данни;

· Устойчивост и социална справедливост – финтех решенията трябва да бъдат използвани не само за ефективност и печалба, но и за включване на уязвими групи, насърчаване на отговорно поведение и преодоляване на образователни и регионални неравенства.

В заключение, технологиите сами по себе си не гарантират нито напредък, нито сигурност. Те трябва да бъдат придружени от институционална визия, грамотност и ангажимент към обществения интерес. Само така ще изградим устойчива и справедлива финансова екосистема, която работи за хората, бизнеса и държавата.

**************

Генерален партньор: MFG

Основни партньори: SoftOne; Dynatrace;

С подкрепата на: Accenture; Payhawk; Sirma; Lirex; Noventiq; Evolink; CoolFit; Avenga; Monkey Shoulder

Институционални партньори: Българска стопанска камара, AIBEST, Германо-българска индустриално-търговска камара, BESCO, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Българска финтех асоциация, ИАНМСП, BASSCOM, БАИТ

Медийни партньори: Българска национална телевизия, Dir.bg, Zone4tech; DEV.bg