Technovation 2025: Изкуственият интелект – внедряване, растеж и регулации - Technovation 2025

Изкуственият интелект в последните години успя да трансформира толкова бизнес модели, колкото не са се трансформирали в последното десетилетие. Генеративните технологии вече не са експеримент, а са стандарт. С тези думи Илия Кръстев, председател на УС на БРАИТ, даде начало на събитието Technovation 2025, организирано от списание „Мениджър“.

„До 2030 г. светът ще има нужда от три пъти по-голяма изчислителна мощност, като над 70% ще се използва за AI. Едновременно с това в момента 95% от компаниите, които експериментират с генеративни технологии всъщност нямат измерими резултати, които да имат ефективност при прилагането на тези технологии. Това означава, че интересът е голям, но имплементацията не е нито бърза, нито гарантирано успешна“, добави той.

Илия Кръстев / Снимка: Христо Христов

По думите му въпросът не е в това дали използваме AI, а дали го използваме по начини, които наистина трансформират бизнеса.

„Историята се пренаписва в реално време в момента и най-големите компании не са най-успешните. Най-успешните са тези, които са най-адаптивни, проактивни и иновативни. Най-висока стойност вече няма кода, а контекста. Тя ще идва от това по какъв начин ще можем да прилагаме технологиите по смислен начин в компаниите и обществото“, коментира още Кръстев.

След него на сцената се качи Петър Торнев, управляващ директор на Технологичния център на Accenture Bulgaria и член на борда на AIBЕST, който говори на тема „Next is now“.

„Ключовата дума по темата е „доверие“ и защо имаме нужда от него“, заяви Торнев.

Той заяви, че трансформацията, която преживяваме, непрекъснато нараства.

„Лидерите и главните изпълнителни директор се чувстват по-малко уверени за тяхното пътешествие в сферата на иновациите. Повече от 80% от проектите в световен мащаб се провалят. Защо? Защото никой не знае, особено на най-високите нива, как да подходи към дигиталните стратегии и преоткриване. Освен това има голям дисбаланс между служителите и мениджмънта – първите казват, че сме готови, а вторите, че имаме нужда от повече от умения. Това забавя преоткриването. Тъй като имаме нужда от повече изчислителна мощност, за да внедрим това, което искаме да внедрим, това води до лоши резултати на нашите проекти“, обясни Торнев.

По думите ми има два начина да се мисли за доверието – емоционален и когнитивен.

Според него емоционалния начин означава, че трябва да имаме доверие на нашите лидери, че ще подходят по правилния начин. „За съжаление, лидерите много често не подхождат към нещата по конструктивен и безопасен начин. Нашите служители се страхуват и не вярват, че работодателите ще внедрят AI технологии, които да подобрят уменията им“, каза той.

Торнев подчерта, че през последните години се говори за това, че с AI ще намалим размера на работната сила, но това е напълно погрешно, тъй като имаме нужда от тази работна сила за създаването на допълнителна стойност.

Той обясни, че когнитивният начин да мислим за доверието означава, че трябва да се доверим на системата и да очакваме, че тя ще донесе желаните резултати.

„Как да го направим? Като подхождаме към AI по сходен начин на този, по който третираме нашите служители. Трябва да го тестваме, да му сложим рамки и да го запазим, само ако създава нужната стойност. Не може само да има доверие“, каза Торнев.

Петър Торнев / Снимка: Христо Христов

Той обърна и внимание на четири нови тенденции. Първата тенденция е „Binary Big Bang“, която поставя под въпрос нова промяна, пред която сме изправени – как изграждаме софтуер, какво искаме той да ни донесе и кой използва този софтуер.

Торнев нарича втората тенденция е „Your Face in the Future“. „Сега AI ни помага да трансформира компанията напълно. Липсва обаче персонализацията. В бързината лидерите внедряват много чатботове и AI агенти, но жертват ранните потребители, защото ползите намаляват. Всички чатботове се държат по един и същи начин, защото се обучават на тясна база от критерии. Те не дават верни резултати и хората се изнервят. Нужна е персонализация. Ключът е в това да се мисли как и защо ще преобразите потребителското преживяване“.

Третата тенденция е „When The LLMs Get Тheir Bodies“. „Ние сме свикали да работим с роботи, които изпълняват група от прости и ясно дефинирани задачи. Това означава, че ние залагаме командите и начина на изпълнение, подобно на кухненски робот. Това няма да го има в бъдещето. Ако можем да внедрим автономни AI агенти в роботите, ще преминем към друга парадигма. Това означава, че роботите могат да осъзнават околната среда и ще могат да се разбират с хората за изпълнението на по-сложни задачи. В следващите три години това ще стане бизнес за 3 млрд. долара“, обясни Торнев.

Последната тенденция е „The New Learning Loop“. „Ако говорим за AI революцията, трябва да мислим за нея през призмата на най-незаменимия преоткривател – нашите хора. Много служители и компании и служители разчитат на автоматизация от миналото. Хубавото на AI е че това е система, която се учи – колкото по-близо е до хората, толкова по-добра става и може да им помага по-добре. Другото хубаво е, че отговорното AI носи доверие. Изобилието от инструменти, с които разполагаме, няма да означава нищо, ако хората се страхуват да ги използват. Ако се изгради доверие, това ще донесе иновации. Иновацията пък ще донесе по-добри резултати и повече стойност. Колкото повече използвате AI толкова по-добра ще стане системата и хората ще се обръщат по-често към нея“

След презентацията започна дискусионния панел: „AI or Fade: Лидерство в ерата на алгоритмите“

„Ясно е накъде върви света и бизнеса – мениджърите казват, че AI ще е технологията, която ще промени играта в следващите няколко десетилетия. Инвестират ли обаче те със същия ентусиазъм? Къде отиват парите на бизнеса и има ли достатъчно значими индустрии и компании, за да можем да твърдим, че това навлиза в мащаб?“, тези въпроси зададе в началото на панела модераторът Иван Нончев, главен редактор на „Мениджър News“.

Доброслав Димитров, технологичен предприемач, член на КС, БРАИТ, заяви, че въпросът е друг.

„Да се казва че някоя компания е AI компания е същото като да се казва, че някоя компания използва електричество – ще инвестираме в компания, защото тя използва електричество. Да, има електрически компании, които строят самите мрежи. Тези компании доста симпатично си надуват балона, като който се чувства достатъчно смел може да инвестира на борсата, гледайки онзи кръговрат, про който Nvidia дава 100 млрд. на OpenAI, оттам дават 100 млрд. на Oracle, а Oracle дава 100 млрд. на Nvidia. Този балон ще се спука, но технологията е истинска. Тук е важна другата част – кои компании ще се възползват от електричеството. Няма да са тези, които в момента обсъждаме“, коментира Димитров.

Доброслав Димитров / Снимка: Христо Христов

Той даде за пример интернет бума, като подчерта, че всички компании от 90-те години, които изглеждаше, че ще превземат света, в голяма степен изчезнаха през 2000-та година и се появиха нови гиганти.

„В момента се случва нещо невероятно, което не се е случвало в мащаба, в който се случва. Трябва да търсим компаниите, които решават човешки проблеми от реалния свят, използвайки тези технологии по-добре от всеки друг“, обясни той.

На въпрос как стоят нещата от гледна точка на инвеститорите, Радослав Гайдарски, CEO на Vaerolabs и CleverPine Ventures, отговори, че когато става въпрос за инвестициите в AI най-важният въпрос е „Как?“.

„Всичко започна с AI като инструмент. Това няма да го бъде. Може да се дават всякакви алегории, като например каруца с реактивен двигател. Бизнесът е някакъв полуорганизиран хаос. Като използваш AI като инструмент той става изключително бърз полуорганизиран хаос. Въпросът кои компании ще спечелят опира до това кой първи ще се възползва от подхода „AI на първо място“, коментира Гайдарски.

По думите му AI ще замени хората, но по друг няма да ги замени.

„Трябва да се преоткриеш като бизнес и да преоткриеш процесите, които могат да бъдат преоткрити – не всички ще могат и не всички трябва. След това има друга градация на това къде е човекът. Старият начин е човекът като инструмент – взимаш програмист и той програмира. Следва човекът в цикъла – програмист използва Copilot, Аnthropic, коiто му асистират. Последната стъпка е човекът като oркестратор на AI – имаш водени от изкуствения интелект процеси и човекът действа като oркестратор и финален гарант на качеството. Трябва човекът да е последният авторитет, защото не знам кога и дали AI ще бъде чак толкова автономен – накрая ти трябва човек Компаниите, които направят това, ще бъдат тези, които ще спечелят“, добави Гайдарски.

По темата дали се наблюдава подобно преоткриване в бизнеса и кои сектори са по-напред в това, Момчил Зарев, главен директор „Растеж“, Сирма Груп Холдинг, заяви, че това в е изключително важен процес.

„По време на бума през 2000-та година много често беше модерно да се прави дигитализация, която опираше до това да се сканира един документ и да се сложи в компютъра. Оказа се, че това не е дигитализация. Дигитализация е когато целия процес се смени и тръгне да работи по коренно различен начин. В момента имаме същия проблем – не може само една стъпка от процеса да бъде AI компонента, защото това нещо не работи. Най-голямото предизвикателство за всички бизнеси е как да си променят процесите, така че да могат максимално да използват тези технологии“, обясни той.

Момчил Зарев / Снимка: Христо Христов

Зарев сподели, че в неговата компания това е най-осезаемо като промяна при програмирането

„Оказа се, че не е достатъчно програмиста да пита ChatGPT как да направи дадена функция. Това може да олекоти леко процеса и да направи този човек малко по-производителен, но това не е това нещото, което наистина докарва по-добър процес. По-добрият процес е когато човекът започне да мисли по коренно различен начин – как да дам правилната команда, за да може AI да генерира целия процес на програмиране, а не само едната стъпка“, добави той.

Гайдарски отбеляза, че според него продуктивността си остава в човека и използването на AI като инструмент не носи увеличение на ефективността на бизнесите.

„Ще се излъжем, ако кажем, че хората са станали 20%, 50% или 100% по продуктивни. Няма такова нещо. Това си остава в тях – повече време за социални мрежи, пиене на кафе. Тази продуктивност е загубена за човечеството“, добави той.

На въпрос дали трябва да има измеримост, за да потекат инвестициите от страна на другите индустрии извън ИТ, Димитров отговори, че измеримостта е в добавената стойностна на продукта, който се създава.

„Отиваш при компанията X и им решаваш проблема за две седмици, вместо за две години. Това е добавената стойност. Това означава, че трябва да преоткриеш себе си в това, което правиш“, каза той.

„Добавената стойност е в решенията. Трябва да излезем от кутийката на зоната на комфорт и да започнем да решаваме проблемите на реалния свят. Българската икономика е на последно място по дигитализация в ЕС, а ние сме лидери като технологична дестинация за Източна Европа. Това означава, че ние компаниите не сме отишли да решаваме проблемите. Докато не го направим, ще продължим да задаваме въпроса къде е добавената стойност“, добави Димитров.

След това Иван Нончев обърна внимание на темата за регулациите като цитира ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева която тази седмица каза, че светът не е готов регулаторно за това, което изкуственият интелект носи като заплахи и бизнес модели.

„Една от критиките към Брюксел е, че в ЕС подхождаме по-консервативно и не сме като китайците и американците. Какво означава това за бизнеса тук и в Европа?“, попита той.

„Аз съм на твърдо мнение, че регулация трябва да има. Няма добра и лоша технология. Има обаче добър и лош начин да се използва. Целта на всяка регулация е да се ограничи лошия начин на използване и да се стимулира добрия начин. Вече виждаме как някои хора използват AI в много негативен аспект – deepfake, масова манипулация на мнението на хората. Не трябва да позволяваме в бъдеще да се случват такива неща. С всичките си недостатъци, включително пречките пред иновациите, регулацията е нещо, което е много необходимо“, коментира Момчил Зарев.

Радослав Гайдарски даде за пример как работят регулациите в Германия на база на джойнт-венчъра на неговата компания с Lufthansa.

„Германската икономика е водеща икономика и е най-регулираната икономика. При нашия партньор всеки AI проект минава през минава процес, в който участват техните профсъюзи и се гледа дали се губи работна сила. Това не значи, че никога не се взима такова решение, но тази регулация доста сериозно те кара да се замислиш и да видиш как ще постигнеш повече, използвайки AI, а не как просто ще махнеш 100 човека и ще ги замениш с изкуствен интелект. В крайна сметка всяка компания има и социална функция“, каза той.

Доброслав Димитров сподели различно мнение. „Германия е в рецесия от две години. Всичко това, което са натворили, включително зелените им регулации и спирането на ядрената енергетика в началото на войната в Украйна. Всичко това причини на Европа колосални загуби. Когато аз съм учил европейската икономика беше по-голяма от тази на САЩ. В момента икономиката на ЕС е наполовина на САЩ. Изключителна катастрофа е това, което се случи в Европейския съюз“, каза той.

Според него регулациите са изцяло в полза най-вече на големите компании.

„Когато Microsoft, OpenAI и Facebook говорят за регулации, това означава, че не трябва да има регулации. Те вече са минали преградата и искат да издигнат преграда за следващите. Кой има предимство, когато има тежка регулация – компанията, която има армия от адвокати и юристи, или тази от инженери. В този случай тези с инженерите губят много тежко, а те са най-иновативните. Не трябва да бъркаме регулацията със стандартизация“, добави Димитров.

На въпрос рано ли е да говорим за това как AI ще стъпи в образованието, Димитров посочи, че неговият опит през последните три години показва, че в България хората са изключително отворени да приемат тези иновации.

По думите му трите области в които AI има най-голяма добавена стойност и отпечатък са ИТ програмирането, здравеопазването и образованието.

„Образно казано в света всички не са в час. Ние сме не лошо позиционирани, но трябва като общество да подкрепяме тази, които тръгват да правят иновации. В крайна сметка един учител колкото и да внедрява иновации, ако родителите са против него няма да се получи“, каза той.

Радослав Гайдарски заяви, че за него основата перспектива е друга – какво трябва да се промени в образованието, за да започнат децата да придобиват уменията, нужни за един AI свят.

„Това е нещо, което не виждам да се случва. Сега е моментът да се направи“, коментира той.

Радослав Гайдарски / Снимка: Христо Христов

Момчил Зарев каза, че в IT сферата почти няма компания, която да не се опитва да развива академия и да обучава хора, тъй като това, което се учи в образователната система, не е достатъчно.

„Моето очакване е, че това ще продължи и с AI, което означава, че доста от компаниите ще разработят академии за да ги обучават на това, което не получават от образованието. Очевидно е, че е нужна драстична промяна в начина, по който кадрите се подготвят, за да могат да бъдат полезни“, подчерта той.

След края а панела главният финансов директор на Payhawk Константин Дженгозов говори на тема „Къде е мястото на AI агентите?“

„Не мога да избягвам от финансовия ми бекграунд и ще открия презентацията с малко суха статистика и цифри. 941% – с толкова ще нарасне пазарът на AI агенти от 2024 до 2030 г. Това означава от 5 млрд. до 47 млрд. В същото време 96% от финансовите лидери в момента проучват, но не внедряват AI. Това, което ни показват данните, е че много малко хора и екипи се възползват от технологиите, които имаме“, каза Дженгозов.

Той също така сподели изследване на PwC, според което финансовите лидери и организациите, които не използват AI, ще започнат да изостават значително от тази година.

„На база на трендовете едно нещо е сигурно. Всяка компания и всеки ще използва AI занапред. Компаниите, които днес инвестират в тази технология, ще стават все по-добри и ще растат все повече за сметка на всички, които я подминават. Дупката между тези компании ще става все по-голяма и близкото бъдеще компаниите, които не използват AI може да се окажат нерелевантни. Днес ще говорим за това – как да останем релевантни и къде е мястото на AI агентите във финансите“, каза той.

Според него финансите са сфера, която е идеален сценарии за автоматизацията, тъй като обемът на работа и комплексността стават все по-големи.

„Има натиск за бързи резултати и реакции, а от друга страна самите процеси са доста тромави и бавни. Сроковете стават по-къси, а изискванията – по-високи. Това се случва в свят, в който процесите във финансовия екип продължават да са изключително ръчни и времеемки. Голяма част от данните са разпръснати в различни системи. Имаме т. нар. силози, където няма директна интеграция и не можем лесно да вземем тези данни. AI е тук, за да превърне цялото това нещо в просто упражнение на автоматизация“, обясни Дженгозов.

Константин Дженгозов / Снимка: Христо Христов

По думите му в момента, в който направим тази тип автоматизация, финансовият екип и всички други екипи може да се съсредоточат в неща, които носят по-голяма стойност.

„За мен изкуственият интелект е тук, за да върне финансите в активен партньор на бизнеса, двигател на растежа и катализатор, който може да използвате, за да стигнете до целите на вашата организация“, каза той.

Дженгозов също обясни, че AI агентите не са просто чатботове, който отговарят на зададен въпрос, а извършват определени действия.

„Те взимат предвид целият контекст, който може да зададете и политиките, който ползвате във вашата компания. Всичко може да бъде направено така, че да отговаря на нуждите на вашата организация. Представете си го като нов колега, който никога не взима отпуска, никога не забравя, има една и съща продуктивност и се справя еднакво добре с една сложна задача или хиляди задачи едновременно. Неговата продуктивност не пада с обема работа – точно обратното, колкото повече го натоварвате и колкото е по-голям обемът от данни, толкова по-ефективен е той“, добави той.

Дженгозов заяви, че във финансите има три ключови фактора – контрол, доверие прозрачност. По думите му, за да можем да имаме доверие на AI агентите, на първо трябва да знаем защо правят това, което правят. „Трябва да има ясно зададена политика и правила, на база на които те работят. Трябва да има одитна следа и проследимост“.

„Ако ги имаме тези елементи може до някаква степен да се доверим на AI. Ще има обаче решения, които не можем напълно да автоматизираме – над определено ниво на материалност или когато работим с чувствителни данни. В тези сценарии AI може да ни помогне, когато синтезира голям обем данни и ни даде съвет. Винаги е желателно накрая да има човек, който да прецени какво е действието“, каза той.

**************

Генерален партньор: MFG

Основни партньори: SoftOne; Dynatrace;