Георги Христов: Кой определя правилата на AI – държавите или технологичните компании?

Изкуственият интелект се развива с бързи темпове, но успяват ли регулациите да следват технологичния напредък? В блиц интервю, Георги Христов, CEO на OptimAIze, коментира баланса между иновациите, държавния контрол и отговорността на технологичните компании, предизвикателствата пред бизнеса при прилагането на AI регулациите и възможностите пред Европа да постигне технологичен суверенитет.

Регистрирайте се безплатно за Technovation 2026 още днес!

Ако AI се развива по-бързо, отколкото законодателството успява да го регулира, кой всъщност определя правилата на технологичното бъдеще – държавите или самите технологични компании?

Г.Х.: Трябва да спрем да антропоморфицираме AI и да го третираме като самостоятелен субект със собствени цели и желания. AI е софтуер. Той се развива дотолкова, доколкото му се позволява от компаниите, които го създават и развиват, и от държавите, които регулират тези компании. Въпросът тук е изцяло политически и законодателен- държавите, за които AI е основен износ и източник на богатство, стимулират неговото развитие и се стремят минимално да го ограничават, докато държави и съюзи, за които други сфери са с приоритет- социалното благополучие, сигурност и защита на основните права, са по-предпазливи в безконтролното развитие на технологиите и съответно поставят рамки, в които това да се случва безопасно и предвидимо. Въпрос на избор.

Като юрист, който работи директно с бизнеса и AI – кое според вас е най-голямото регулаторно недоразумение, което компаниите имат днес относно изкуствения интелект?

Г.Х.: Най-големият проблем е съблюдаването на правилата, особено на компаниите в ЕС. AI вече заема основна роля в ежедневната работа на повечето компании, но много малко са онези, съобразили процедурите и политиките си с тази нова технологична реалност. За съжаление, тук не става дума за бюрократичен инат или нежелание от страна на бизнеса- просто правилата за поведение са все още много нови, постоянно изменящи и допълващи се, все по-технологични, отколкото правни или оперативни. Бизнесът има нужда от яснота и прозрачност, което е трудно, когато дори опитни юристи не могат да преведат техническите разпоредби на разбираем, изпълним език.

От кого трябва да се страхуваме повече – от самия AI, от технологичните гиганти, които го контролират, или от държавата, която се опитва да контролира тях?

Г.Х.: От обвързаността между трите. Обикновено хората, компаниите и държавата съществуват в триъгълник, в който дори при колаборация между две от страните, имаме балансираща трета, която да контролира и възпира пълната симбиоза. Хора и компании срещу държавата, държава и хора срещу компании и така нататък. Напоследък, обаче, поради редица обстоятелства, на места имаме тясна обвързаност между хора, държава и технологични гиганти, която започва да става незаобиколима. Така че аз бих се страхувал най-вече от развоя на тези събития, който и да е той- ако тази хармония продължи или ако тя се срине. 

Възможен ли е изобщо „технологичен суверенитет“ за Европа, ако най-мощните AI модели, инфраструктура и платформи са концентрирани извън нея?

Г.Х.: С най-скорошните новини от „Мистрал“ виждаме, че и Европа може да прави технологични скокове в областта на AI, въпреки упреците за прекомерна регулация и технологична стагнация. Това е силен пазарен сигнал, че технологичният напредък може да бъде постигнат и съблюдавайки чисто човешкия интерес. В същото време Европа е и огромен пазар, който неведнъж е показвал, че може да накара технологичните гиганти да съобразяват поведението си с изискванията за прозрачност, отчетност и защита на правата на гражданите. Докато тези два фактора са налице, Европа може да бъде сигурна в позициите си.

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG 

С ПОДКРЕПАТА НА: Bosch България; Avenga; Monkey Shoulder; Sirma; Lirex; Wolf Theiss

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП); BESCO; Endeavor, Basscom, AIBEST.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Радио Fresh; Българска национална телевизия; Dir.bg