Големият квантов скок: Какво идва след AI?

Какво следва, когато говорим за Quantum computing? Ще работи ли това нещо заедно с изкуствения интелект или паралелно с него. Ще работи ли заедно със старите класически компютри? Какво е нещо, което би убедило един бизнес лидер, че това не е нещо имагинерно, а вече е тук и се случва? Тези въпроси бяха поставени от модераторът Любомир Тулев, основател и изпълнителен директор, CyberXperts, по време на Fireside chat на тема „Големият квантов скок: Какво идва след AI“, част от годишното събитие на Мениджър Technovation 2026, което се провежда днес в Crowne Plaza Sofia.

Любомир Тулев / Снимка: Христо Христов

„Какво идва след AI – трудно може да се направи такова деление. AI като технология е изключително достъпна. Важно е какво всеки един от нас – в личния и професионалния си живот, разбира под това понятие. Разговорите за Quantum стоят по по-различен начин, защото това е сложна материя като цяло – чисто от академична гледна точка. Не всеки може да го разбере. Още повече от бизнес гледна точка – да получиш възможност за прилагането на тази технология“, коментира Любомир Тилев, генерален директор, IBM България.

Той отбеляза, че това не е като да си купиш лаптоп или някакъв голям сървър – има големи компании, които правят покупки в сектора, но не е това смисълът.  

По думите му квантовите технологии са най-полезни, когато се ползват в комбинация с конвенционалните компютри и изкуствения интелект.

„Представете си, че отивате на личен лекар и имате някакви оплаквания. Той в общи линии може да ви каже нещо за това как се чувствате – това са конвенционалните компютри. AI е диагностикът – този, който казва, че не база на симптомите имаме това и това. Квантовият компютър е някакъв върхов специалист – неврохирург или сърдечен хирург, който може да се справи със задача, с която останалите не могат да се справят. Не може да извикаш сърдечният хирург да ти мери кръвното“, каза Тилев.

Той заяви, че хората си представят квантовия компютър като нещо, което е много бързо – ще изпратите имейл по-бързо или ще ви се зареди браузъра мигновено. „Не е това. Не е като да го сравняваш с Ferrari или совалка. Технологията просто върши друга работа, която другите технологии не могат да вършат“.

„Природата около нас е Quantum. С квантови технологии се решаваш квантови проблеми“, каза той.

Любомир Тилев / Снимка: Христо Христов

След това Любомир Тулев обърна внимание на развитието на технологията в различните страни и региони, поставяйки въпроса къде се намира Европа в сравнение със САЩ и Китай, които в момента са лидери в AI надпреварата.

„В сферата на квантовите технологии Европа е лидер – имаме изключително силни научни центрове. ЕС инвестира в научни центрове и в България имаме тру много авторитетни научни центъра в сферата на квантовите технологии. Първият е Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (QUASAR) в БАН. Той разработва квантово трасе съвместно с държавата. Вторият център е Факултетът по физика на Софийския университет а третият е в Техническия университет, където също има разработки в тази сфера“„ заяви доц. д-р Боян Жеков, национален координатор на програма "Хоризонт Европа".

По думите му Европа изостава в реализирането на бизнеса с новостите – това, което се създава като научни разработки.

„Механизмите са много неефективни и тромави в сравнение със САЩ, където този механизъм от иновация до реализация е много работещ. Имаме 5% европейски инвестиции в квантови технологии и 50% американски инвестиции“, посочи той.

Доц. д-р Жеков отбеляза, че Китай са лидери в сферата на науката, но тъй като там много трудно се правят пазарни проекти не е много ясно колко е бизнес и колко е държавната дейност.

Според него това, което може да направим, за да излезем напред в това съревнование (Европа е трета след САЩ и Китай), е да инвестираме в хора.

„Както през последните 15 години България инвестира много в силен аутсорсинг бизнес, при който сега има сътресение – искаме ли да имаме хора и ще ги заменим ли с AI, тези млади хора могат да започнат да бъдат подготвяни за новата квантова вълна – обучението е много важно. AI вълната вече затихва. Тези, които успеят да оцелеят след бурята разчистват и създават нов бизнес. Трябва да сме готови за следващата вълна“, каза доц. д-р Жеков.

доц. д-р Боян Жеков / снимка: Христо Христов

На въпрос в какво трябва да бизнес лидерите, за да са подготвени за новата вълна, Любомир Тилев заяви, че когато говорим за Quantum и за бизнес, трябва да разберем, че приложението на изкуствения интелект и квантовите технологии не трябва да е самоцел – просто да кажем, че го имаме.

„По отношение на AI имаше доста неуспешни проекти, тъй като компаниите не знаеха какво искат да постигнат. За да имаш успех трябва да инвестираш много в области, в която имаш реални процеси и бизнес стойност – или да направиш повече пари или да спестиш. Когато говорим за квантови технологии има няколко области, в които в момента си заслужава да се инвестира – фармацевтични компании; фирми, които разработват нови материали – батерии, материали за космическата индустрия и материали в областта на проводниците. Има опит в превозите и транспорта. Когато говорим за квантови технологии говорим  и за квантови области, в които това нещо трябва да се въведе. Нещата изискват много сложни изчисления“, коментира той.

На въпрос какви са рисковете, свързани с технологията, доц. д-р Боян Жеков заяви, че големите бизнеси в сферата на медицина, фармация и финанси ще се погрижат за себе си, но малките и средните бизнеси са изправени пред по-голямо предизвикателство.

„Първо, всеки един бизнесмен трябва да калкулира едно неравенство – колко години колко трябва да пази данните, с които работи и колко време отнема смяната и декриптирането на тези данни. Навлизането на тези технологии води до бързо декриптиране – някой някъде ни е пробил, събрал е данни и в един момент те ще бъдат разбити. Ако данните са разбити скоро – те ще са ценни. Ако са данни отпреди 15 години те не ни интересуват“, каза той.

По думите му, за да бъдем готови за това, което предстои, трябва да има човек, който да започне да следи квантовата трансформация и да направи одит на криптографските състояние в момента и това какви са правилата и стандартите в тази посока. Трябва също така да се проверят партньорите, с които се работи.

„Това са първите стъпки, с които всеки трябва да натовари някои, който да се грижи за това“, заяви той.

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG 

С ПОДКРЕПАТА НА: Bosch България; Avenga; Monkey Shoulder; Sirma; Lirex; Wolf Theiss

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП); BESCO; Endeavor, Basscom, AIBEST.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Радио Fresh; Българска национална телевизия; Dir.bg