Кръстопътят на данните: готова ли е България за големите инвестиции в дата центрове?

В рамките на форума Technovation, организиран от списание „Мениджър“, експерти от бизнеса, правния сектор и академичните среди обсъдиха каква роля може да играе България в бързо разрастващата се глобална мрежа от центрове за данни и дали страната има потенциал да се превърне в регионален дигитален хъб.

По време на дискусионния панел „Кръстопътят на данните: България на картата на дигиталната инфраструктура“ участниците бяха единодушни, че географското положение на България е едно от най-сериозните ѝ конкурентни предимства. Според управителя на Bix.bg Димо Николов страната заема стратегическа позиция между Европа, Турция и Близкия изток, което я прави естествена точка за обслужване на различни пазари. Към това се добавя и членството в Европейския съюз, което осигурява стабилна и предвидима регулаторна среда за инвеститорите.

„Компаниите предпочитат партньори, с които могат да работят дългосрочно и предвидимо. България предлага именно такава среда“, посочи Николов.

Той даде за пример и навлизането на глобални технологични компании като Google и Microsoft в региона, като отбеляза, че интересът им далеч не е ограничен само до българския пазар, а е насочен към обслужването на по-широк регион, включително Турция и държавите от Близкия изток.

Значението на дата центровете не се изчерпва единствено със съхранението на информация. Според участниците близостта на подобна инфраструктура до крайните потребители води до по-бързи услуги и по-добро потребителско изживяване. Николов обясни, че дори разлика от няколко десетки милисекунди при достъпа до онлайн услуги може да бъде от съществено значение за бизнеса, особено когато става дума за облачни платформи, финансови услуги или приложения, работещи в реално време.

От своя страна директорът на Институт GATE към Софийския университет Силвия Илиева акцентира върху икономическите ползи от изграждането на подобни съоръжения. По думите ѝ от развитието на сектора могат да спечелят не само технологичните компании, но и строителният бранш, доставчиците на инфраструктурни решения, енергийните компании и фирмите, предлагащи облачни услуги.

„Трябва да си отговорим на въпроса къде искаме да бъде България по отношение на дата центровете и каква роля ще играе в тази екосистема“, заяви Илиева.

Тя подчерта още, че развитието на изкуствения интелект и на т.нар. пространства за данни ще направи подобна инфраструктура все по-важна за конкурентоспособността на европейската икономика.

Сериозният международен интерес към България беше потвърден и от адв. Радослав Миков, партньор във Wolf Theiss. Той разказа, че компанията му консултира инвеститори в сектора и посочи като пример мащабен проект за център за данни край Пловдив, който вече е в процес на реално развитие. Според него интересът не се ограничава единствено до частни проекти, а се допълва от европейски инициативи като изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект и високопроизводителни изчисления.

Наред с възможностите обаче експертите откроиха и редица предизвикателства. Най-голямото от тях е свързано с енергията. Миков предупреди, че големите центрове за данни се нуждаят от огромни количества електроенергия и че настоящата мрежова инфраструктура в много случаи не е подготвена за подобно натоварване.

„Държавата трябва да създаде ясна рамка за развитие на тези проекти, така че инвестициите да не се случват хаотично и без необходимото планиране“, подчерта той.

По темата за екологичния отпечатък на дата центровете Димо Николов отбеляза, че модерните съоръжения използват все по-ефективни технологии за охлаждане и управление на ресурсите. По думите му много от новите решения не разчитат на големи количества вода, а на затворени охлаждащи системи, които значително ограничават въздействието върху околната среда.

В заключение участниците в дискусията се обединиха около мнението, че България има реален шанс да се утвърди като важен регионален център за дигитална инфраструктура. За да се случи това обаче, ще бъдат необходими последователни инвестиции в енергийни мощности, адекватна регулаторна рамка и ясна национална стратегия, която да определи мястото на страната в глобалната икономика на данните.

***

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG

С ПОДКРЕПАТА НА: Bosch България; Avenga; Monkey Shoulder; Sirma; Lirex; Wolf Theiss

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП); BESCO; Endeavor; AIBEST; BASSCOM.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: DEV.BG, Радио Fresh; Българска национална телевизия; Dir.bg