7-и банково-финансов форум: Има ли в България нужното финансиране за стартиращи компании?

Какъв е пътят към растеж, как може да се финансира, как се привличат стратегически партньорства и кога излизането на борсата е подходяща опция за стартиращите компании. Това бяха част от въпросите, по които дискутираха участниците в третия панел „Scale up – възможности за финансиране на растящи компании“ от 7-ия Банково-финансов форум  „Бъдещето на парите“, организиран от списание „Мениджър“.

В момента има голяма дупка за най-първоначалното финансиране на ниво акселератори, коментира Павел Велков, управляващ съдружник Morningside Hill Capital Management. „Никой не иска да се занимава с това нещо, защото е много работа, много риск и малко пари. На следващото ниво, при което компанията вече има  продукт или услуга, финансиране има и ще има.. За следващото ниво също има фондове от 5 до 10 млн. евро и също има финансиране.  При нивото, при което компаниите са достатъчно големи, за да търсят международни инвеститори, вече е доста трудно. Нагоре никой не знае“, обясни Велков.

Той отбеляза, че Европейският инвестиционен фонд вече категоризира нашата екосистема на стартъпите като развита, като ние се представяме по-добре от страни като Румъния и Гърция.

Павел Велков. Снимка: Николай Дойчинов

Николай Мартинов, партньор в Impetus Capital изрази по-различни мнение, като посочи, че „изглежда, че има пари, но в действителност няма“.

„Преди година бяхме направили  едно изследване, че в България има 10 хил. компании, които растат с 25% в последните три години и се нуждаят от пари. Те са стигнали до ниво, в което са финансирани толкова много с някаква форма на дълг и задължения, че трябва да приемат дялово финансиране. Това, че имаме 3-4 фонда, които са раздали на 300 компании пари, за мен е нищо. За мен изглежда, че пари няма“, коментира той.

Мартинов цитира проучване, според което само 3 от Топ 100 на българските технологични компании са на борсата, което контрастира със ситуацията в САЩ, където повечето големи технологични компании са на борсата.

„Истината е, че този пазар не е финансиран. Изглежда, че е финансиран и се вдига много шум, но повечето компании умират от недофинансиране. Има пари за първи или втори транш, но след това компанията спира да расте. Това, което сме видели от най-успешния си пример – Shelly, е че една компания на всеки 3 години се нуждае от 5-10 пъти повече пари от предишния път. Това означава, че на третата стъпка парите свършват“, добави той.

Николай Мартинов. Снимка: Николай Дойчинов

Михаил Димитров, основател и управител на Swipe, посочи, че и в двете позиции има резон.

„Когато ние стартирахме бях направил доста ясен план на какви етапи ще искаме финансиране и от какво финансиране ще имаме нужда. За щастие, когато сме имали нужда от капитал, сме успявали да достигнем до този капитал. Може би не в размерите, в които е можело да ни помогне да растем в пъти повече, но сме получили финансиране“, коментира той.

„От друга страна, негативите са такива, че ако ние реално можехме да имаме ресурс, който е по-висок или по-достъпен, щяхме да сме по-смели. В момента в България има вълни, с които трябва да се съобразим – даден програмен период е приключил, политически събития, компания с много надежди не е изпълнила очакванията. Тук ние балансираме между тези неща и гледаме да сме хем на зелено, хем да сме по-зрели. Това нещо убива растежа ни. Ако знаехме, че имаме огромен хоризонт и много пари, които да са там ако се справяме добре, може би щяхме да сме много по-смели“, добави Димитров.

Михаил Димитров. Снимка: Николай Дойчинов

Макс Гурвиц, член на управителния съвет на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране и управляващ съдружник във Витоша Венчър Партнърс, посочи, че повечето компании не намират финансиране, защото има натурална селекция при развитието на компаниите.

„Във фондовете, като този, в който аз съм съдружник, е заложено, че неголяма част от компаниите ще продължат. В повечето случаи тези, които търсят, намират. Проблемите с финансиране, особено на ранен етап на рисковите дялове инвестиции, са състоят от две части. Първо, на европейско ниво финансирането е надолу – данни за третото тримесечие показаха, че технологичните компании са събрали общо малко над 15 млрд. евро от частни инвеститори. Това е 60% надолу спрямо миналата година и 50% надолу спрямо същото тримесечие на 2022 г. Отделно в България сме страшно зависими от публични фондове заради неясната политическа обстановка в нашата страна. Забавянето на усвояването на Плана за възстановяване и устойчивост има пряка връзка с нашата дейност, защото част от парите щяха и ще бъдат предназначени за подкрепа на рискови фондове, но те не се случват толкова бързо, колкото е било планирано“, обясни той.

Макс Гурвиц. Снимка: Николай Дойчинов

Николай Мартинов отбеляза, че причината частният капитал в България да не е толкова активен на този пазар идва от предпочитанията на българите към „депозитите и тухлите“.

„Основната любима инвестиция на българина е да има няколко апартамента. Към момента, заради това, че имаме ниски лихви и нарастващи заплати, тази инвестиция ще продължи да печели“, каза той.

Мартинов посочи, че на българска фондова борса се регистрират твърде малко хора – между 5 и 10 хил. човека.

„Освен това нашата борса не е закачена към света. Ние направихме първото двойно листване на българска компания в Германия. Shelly в момента се търгува в Германия и именно поради това, че световните инвеститори купуват нейни акции, оценката ѝ е такава, каквато е на нормална технологична компания – относително висока за България. На българите им е трудно да плащат такава цена. Тъй като пазарът ни е под похлупак, голяма част от акциите носят дивиденти. В България имаме между 5-10%  дивидентна възвръщаемост на година“, коментира той.

„Тук няма никакви инструменти за търгуване – къса търговия, маржин, индекси, деривати. Ние сме в предишния век. Нашата борса е на ниво телефон с шайба – работи, но не върши работа“ , добави Мартинов.

Павел Велков посочи, че от Morningside Hill Capital Management работят със стартиращите компании изключително отблизо и им помагат с всичко.

„Ние им организираме следващите рундове за финансиране. Водим преговорите, докарваме инвеститорите и сме ангажиране с презентациите. Ние работим с тях в една посока. В момента, в който партнираме с тях, вече ставаме съдружници“, обясни Велков.

„В момента сме финансирани от 35 бизнес „ангела“ от различни сектори, както и от три фонда – два през Фонда на фондовете и един през Европейския инвестиционен фонд. Имаме инструменти, които са банкови, както и кредитни линии са гаранция през Фонда на фондовете. Получавали сме грантове от Европейската банка за възстановяване и развитие“, разказа Михаил Димитров.

„Ангелското финансиране има доста плюсове. Моето мнение е, че „ангелите“ са доста ангажирани в компаниите. Когато имаме „ангели“ от различни сектори, те доста помагат. Бих казал, че успехът ни на този етап се дължи на 50% от тях“, добави той.

Що се отнася до разминаванията между очакванията на фондовете и на основателите на стартъпи, Макс Гурвиц каза, че те се крият основно в скоростите и времевите рамки.

„Знаем, че нещата не се случват бързо. С нашата дейност развиваме нови сектори на икономиката и задържаме талантливи хора в страната и в сектора.  Можем да си позволим да играем с малко по-дълги хоризонти.  Така погледнато, нещата не са толкова негативни. По много класации в България сме напред“, обобщи той.

***** 

Основни партньори: УниКредит Булбанк и MFG. 

Събитието се реализира с подкрепата на: Sirma, MetLife, Monkey Shoulder

Институционални партньори: Българска стопанска камара, Френско-Българска търговска и индустриална камара, BESCO, Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране

Медийни партньори:  bTV Media Group, dir.bg, БНТ.