7-и банково-финансов форум: Време е Европа да се справи със свръхрегулациите

Намираме се в прозорец от време, в който имаме възможността или да отскочим напред значително, или да изостанем. Днес ще съсредоточим вниманието си върху отскока, адаптивността и възможностите в икономическата и финансовата сфера. С тези думи Таня Кръстева, главен редактор на сп. Мениджър, даде началото на първия панел „Разминаване с рецесията?“ от 7-ия Банково-финансов форум  „Бъдещето на парите“, организиран от списание “Мениджър”.

Като първи акцент в панела бе поставен публикувания неотдавна доклад на бившия италиански министър-председател и бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги за конкурентоспособността на Европа, който ще залегне в политиките на новия състав на Европейската комисия.

„Този доклад слага пръст в истински сериозен проблем на европейската икономика, защото в последните десетилетия тя действително губи конкурентоспособност спрямо другите големи интегрирани региони, особено Северна Америка и комбинацията от Китай и „тигрите“ от Азия. Задава се и един все по-голям конкурент – Индия, с който много скоро всички в света ще трябва да се съобразяват. В този смисъл това е истински проблем. Най-после мислещите в ЕС са сложили пръст в сериозна рана и са опитали да намерят някакви решения“, коментира Георги Ганев, програмен директор Икономически перспективи, Център за либерални стратегии, София.

Той обаче изрази скептицизъм относно това как тези „умно мислещи глави могат да идентифицират откъде ще изскочи заека“.

„Моят подход би бил по-различен – дайте възможност на най-много храсти да растат, и все отнякъде ще изскочат зайци. В Европа все още има елитно мислене че умните ще измислят откъде ще дойдат възможностите и там ще се насочат ресурсите. Бих пледирал да се отвори повече пространство за икономическа свобода на предприемачеството и иновацията, а тези, които ще поемат рисковете – предимно за собствена сметка, ще намерят някакво решение. Много глави мислят много по-добре от малко глави“, добави Ганев, като подчерта, че проблематизирането на темата за конкурентоспособността е много важно.

Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България, отбеляза, че в последните години Европа остава назад не само в сферата на конкурентоспособността, но и на заетостта, производителността и др.

„Предизвикателствата пред Европа стават все по-големи не само заради дигиталната и зелената трансформация, но вече говорим и за тройната трансформация, която включва демографската трансформация“, подчерта тя.

По думите ѝ  този доклад загърбва един много по-съществен и предизвикателен проблем пред Европа – фактът, че за разлика от останалите конкурентни икономики Европа представлява единствения по рода си социален и солидарен модел на отделни страни, които са се обединили в един общ икономически пазар ,пазар на свободно придвижване на хората и доголяма степен - финансов пазар с еврозоната.

„Оттук нататък остава големия въпрос за България в този доклад. Първото впечатление, което прави, е че в самото обществено консултиране с най-различни обществени организации и самите експерти, подпомагали писането на доклада, някак си липсват страните от Източна Европа. Дали това е случайно или преднамерено с идеята за развиване на „Европа на две скорости“, това е важна индикация за нас като страна членка. Би трябвало на фона на всички турбуленции и задаващата се поредна фаза на икономическа криза и рецесия в Европа, ние да потърсим какъв е националния приоритет и нашето бъдеще като член на ЕС, за да можем наистина да изведем страната си напред“, добави Русинова.

Зорница Русинова. Снимка: Николай Дойчинов

„Това зависи в голяма степен от правителство и политици, но и от всички нас като общество“, подчерта тя.

Таня Кръстева обърна внимание на сериозната подкрепа за икономиките било то по отношение на зеления преход или реиндустриализацията, от големите сили като Китай и Съединените щати, и постави въпроса: „Притеснява ли ни тази значителна държавна намеса в икономическото развитие?“.

„Докладът говори за инвестиции от порядъка на 750-800 млрд. годишно. Той на практика копира други доклади, които са правени преди това и излизат със същите препоръки. По-голямата част от тези инвестиции трябва да дойдат от частния, а не от публичния сектор. В доклада си Драги никъде не казва с точност каква част от инвестициите трябва да са от частния и каква от публичния, но като се имат предвид областите, в които ще се инвестират средства, може да се направи извода , че ролята на публичния сектор ще бъде значителна“, каза Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

Той подчерта, че един от акцентите на доклада е, че Европа трябва да поеме сама отговорност за собствената си сигурност.

„Европа, с нейната икономика, която превишава 10 пъти икономиката на Русия, и човешки ресурси, които са четири пъти повече, трябва сама да може да изгради значителен военен капацитет и военни способности, за да може само да сдържа Русия, за да могат САЩ да пренасочат ресурси към Китай“, отбеляза Павлов.

Според него около 20-30% от инвестициите ще дойдат от публичния сектор.

Кристофор Павлов. Снимка: Николай Дойчинов

„Докладът иска в Европа да се направи това, което САЩ правят от 4-5 години с техните индустриални политики, в центъра на които е това, че чрез умно харчене на средства от страна на публичния сектор трябва да се накара частният сектор да инвестира значителни средства в сектори, които са определени от американското ръководство за стратегически важни“, коментира той.

„Тръмп я започна тази политика. Китай го прави от 20-30 години. Време е и Европа да предприеме този ход с всички рискове, които произтичат от това. Ако изостанем, трябва да дадем отговор на въпроса как ще увеличим инвестициите без индустриални политики и без намеса на държавата. Нямаме отговор на тези въпрос на къс план, така че известно време ще трябва да следваме политики, които вече се правят от основните ни геополитически конкуренти. После може и да намерим по-различен път, но сега нямаме време за друго, защото опасността от Русия е непосредствена“, добави Павлов.

Георги Ганев се съгласи, че геополитиката ни притиска и дава малко пространство за свобода на вземане на решения.

„Идеята на доклада Драги е продължение на едно нещо, което ЕС започна да напипва по времето на Тръмп. Това беше планът Юнкер, който търсеше както да има публични средства в определени посоки, така и да има пазарен тест дали частния сектор харесва тези посоки и оценява рисковете като подходящи. Идеята беше публичните пари да служат за покриване на някои рискове, а след това да се привличат частни средства към тези инвестиции. Може би Европа напипва едно добро съчетание между наличието на публични пари и много сериозно участие и оценка на пазарните перспективи от страна на частния сектор“, добави той.

Йонко Чуклев, оперативен директор на Афранга, отбеляза, че в доклада има много има конкретни неща, които са приложими  още днес.

„Едно от нещата, които докладът казва, е че държавите трябва да ползват механизмът за приоритетни проекти. Всички без нас го ползват, за да дават държавна помощ за заводи за чипове, заводи за батерии, високотехнологични мощности и тн. Те казват, че искат да го улеснят, включително за държави като България“, коментира той.

Чуклев акцентира и върху Европейският фонд за отбрана, като подчерта, че България е на 17-то място по финансиране, но може да сме и в Топ 10.

„Има бизнеси и в електрониката, които не са пряко свързани, но имат и такова приложение. Като говорим за отбрана си мислим за гаубици и калашници, но много често това са най-обикновени изделия, като например лаптопи или часовници, които имат ударна устойчивост. Тук също има много голям потенциал за България“, обясни той.

 „Ако се махнат всякакви бюрокрации и има насърчение със средства и се поеме най-рисковата част, мисля, че нашите шансове са много добри“, добави Чуклев.

Йонко Чуклев. Снимка: Николай Дойчинов

„Облекчаването на регулации винаги звучи доста секси, защото това предполага, че много по-лесно парите ще достигнат до хората, но ако се задълбочим в доклада, си поставяме няколко въпроса как то може да стане“, коментира Русинова.

По думите ѝ винаги когато говорим за опростяване, то е насочено към крайните получатели, но всъщност нещо не се получава.

„Единият от големите въпрос, които доклада на Драги поставя на масата в Европа, е начинът на вземане на решения. На първо място са свръхрегулациите и усложненото законодателство, което имаме в почти всички икономически и социални сфери. Второ е начина за вземане на решения в Европа – тема, която тепърва предстои да бъде обсъждана. Когато става въпрос за регулации на европейско ниво те се вземат с единодушие. Отварянето на вратата дали това единодушие може да бъде да бъде компромисно с по-малко гласове означава много сериозни геополитически промени, които могат да настъпят в Европа“, каза тя.

Таня Кръстева обърна внимание и на въпроса с влизането на България в еврозоната и изпълняването на критериите за региона на единната валута.

„Ние изпълняваме всички критерии без един – този за ценова стабилност. Преди няколко часа излязоха данните за нашата инфлация за септември, която показа ниво от 3,4% на средногодишния хармонизиран индекс. Ако се приеме най-стриктната дефиниция за този критерии, той би бил 2,4%. Ако вземем по-хлабавата дефиниция на Европейската комисия, тогава сме на половин пункт отстояние. Ако този тренд продължава още два месеца, ние ще сме в рамките на по-хлабавата дефиниция. Тази дефиниция е по-меродавната, защото решението вече не е в ЕЦБ, а в Европейския съвет. Докладът, който него го вълнува, е този на Европейската комисия. Напълно е възможно с данните за ноември да сме в този критерии. Въпросът е, че данните излизат след съвета в края на годината, като следващият е през юни.  Ако за октомври влезем в критерия можем много спешно да поискаме доклад и може още декември да се вземем решение, при което е възможен сценария на влизане в еврозоната през юли. Ако не стане с данните за октомври, тогава сценария 1 януари 2026 г. става най-реалистичен“, коментира Георги Ганев.

Що се отнася до изпълняването на критерия за бюджетен дефицит, Кристофор Павлов отбеляза, че това зависи от резултата от изборите след две седмици.

„Дали ще произведат някакво политическо чудовище, или ще позволят да се сформира консенсус около важни цели, включително за приемането на страната в еврозоната. Изследванията на общественото мнение изглежда сочат, че шансовете да се сформира про-европейско правителство след изборите са доста добри. Това е на което ние в УниКредит гледаме като на основен сценарии. Важен приоритет за правителството ще бъде да предложи бюджет с дефицит в рамките на 3% за следващата година“, каза той.

Павлов посочи също, че в България вече няколко години има икономика, която работи в условието на пълна заетост, което означава, че трябва да произвеждаме бюджетни излишъци или много малки дефицити.

„Може да се мисли за мерки за перманентно увеличаване на данъците. Ние сме общество, което застарява много бързо, а това означава допълнителни разходи за пенсии и за здраве, които МВФ оценява на около 4% от брутния вътрешен продукт. Дискусията за данъците е най-интересната тема, като тя ще се случи след изборите“, добави той.

Йонко Чуклев коментира как едно увеличение на данъчните тежест би се отразило на привличането на инвеститори в България, като отбеляза, че имаме нужда от по-добра инфраструктура.

„В Полша има данъчни облекчения за инвестиции в роботи. В Чехия има перфектни профилирани индустриални паркове. При нас има някакви светли примери като например Индустриален парк Шумен, но ако искаме да говорим за нещо повече, трябва инфраструктура. Едни наистина свързани индустриални паркове. С механизмите за държавна помощ оставам с впечатление, че или другите държави са много по-добри в това как да привлекат един инвеститор, или ние просто нямаме интерес или не знаем как да ги използваме“, каза той.

Георги Ганев се върна на темата за данъците, като подчерта, че не е привърженик на увеличаването им и смята, че правилната посока при тях винаги е надолу.

„Аз мисля, че в България влизат предостатъчни приходи – 38-39% от БВП, което не е малко. Твърде големи са разходите и са твърде неефективни. Около държавните разходи обраства една екосистема на тяхно ползване и получаване, която много, много силно се съпротивлява на реформи. България прави големи социални разходи, но те не са добре прицелени. Изумително богати хора получават помощи. Да вземем за пример минималната пенсия – по формулата човек би трябвало да получава пенсия от 200-300 лева, но минималната е 500 лева и ще се увеличава. Разликата е социална помощ, която не е осигурена с вноски през живота на човек. Майка ми я получава, а тя няма нужда, защото сме реститути. Няма причина, а парите се харчат и правят дефицити. Ако пенсионерите получават само това, за което са се осигурили, а другото е социална помощ и се получава по друга линия, няма да има дефицит на НОИ“, коментира той.

Георги Ганев. Снимка: Николай Дойчинов

Според него тези помощи не са прицелени и не помагат  нито срещу неравенството, нито срещу бедността.

Кристофор Павлов изрази мнение, че пътят напред е към мерки, които ще донесат перманентно увеличаване на държавните приходи.

„Представата, че ниските данъци сами по-себе си могат да решат всичките ни проблеми е неправилна. Вижда се, че България има проблеми с неравенствата и изостава в други посоки. Ниски са доходите и дори се оспорва отговорността на правителството да формира минимална работна заплата, която е единственият инструмент, който му е останал, за да има роля в тези процеси. Какви данъци могат да се увеличат? Има доста богати хора. Могат да се увеличат данъците върху богатството. Данък печалба и данък дивидент са най-ниските в ЕС. Дори с известно увеличение България може да остане страната с най-ниски данъци в тези сфери“, коментира той.

„Това е трудно решение. Когато намалявате данъците всички ви харесват. Има обаче два начина, по които може да вдигнете данъците. Единият е страната да стигне до криза и да трябва да се спасява с външна помощ – най-вероятно от ЕС, който ще ни наложи увеличение на данъците.  Другата възможност е да се договорим вътре в обществото и да започнем полека да увеличаваме данъците, без обаче да прекаляваме“, добави Павлов.

***** 

Основни партньори са УниКредит Булбанк и MFG. 

Събитието се реализира с подкрепата и на Sirma. 

Институционални партньори са Българска стопанска камара и Френско-Българска търговска и индустриална камара.  

Медийни партньори:  bTV Media Group, dir.bg, БНТ.