2016 - първата година с бюджетен излишък от началото на световната финансова криза

Малко над 2,6 млрд. лева са средствата в Сребърния фонд към края на миналата година, става ясно от доклада за състоянието на фонда и изпълнението на Бюджет 2016. Годишният отчет за изпълнението на миналогодишния бюджет и доклада към него бе одобрен от правителството днес и пратен за гласуване в НС.

Преизпълнението на заложените цели за събираемостта на данъците е довело до излишък от 1,4 млрд. лева в края на миналата година.

Принос към положителния резултат на държавната хазна има и забавянето на част от капиталовите разходи. Освен с излишък, годината е приключила с близо 13 млрд. лева във фискалния резерв.

Фондът за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система, популярен като Сребърния фонд, е именно част от резерва. По-голямата част от спестяванията във фонда са оформени като годишни депозити.

Отнесен към БВП, излишъкът по Консолидираната фискална програма за 2016 г. е 1,6 на сто.

За сравнение, в разчетите към Закона за държавния бюджет за 2016 г. (ЗДБРБ за 2016 г.) е заложен дефицит за годината в размер на 1 800 млн. лв., което означава, че спрямо заложеното в програмата за годината се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с 3,3 млрд. лева.

Бюджетното салдо на сектор "Държавно управление" за 2016 г. по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ESA 2010), съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга, е с минимален излишък в размер на 0,03 на сто от БВП, което съответства на разпоредбите на чл. 25, ал. 2 на Закона за публичните финанси.

Специално се отбелязва, че 2016 г. е първата фискална година с бюджетен излишък по КФП и положително салдо на сектор "Държавно управление" след 2008 година, която бележи началото на световната финансова криза.

Фискалният резерв към 31.12.2016 г. е 12,9 млрд. лв., в т.ч. 11,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,8 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Фискалният резерв към края на годината е над определения в чл. 64 на ЗДБРБ за 2016 г. минимален размер от 4,5 млрд. лева.

Приходите и помощите по консолидираната фискална програма за 2016 г. са в размер на 33 959,4 млн. лв., което представлява 102,9 пункта спрямо годишните разчети, а представени като относителен дял в БВП - 36,7 на сто. Съпоставени с 2015 г., постъпленията по КФП бележат номинален ръст от 5,5 на сто (1 759,9 млн. лева). Данъчните приходи за годината възлизат на 26 902,7 млн. лв., което представлява изпълнение от 103,5 пункта на годишните разчети.

Неданъчните приходи са в размер на 4 150,1 млн. лв., което представлява 92,6 на сто изпълнение на годишните разчети, а приходите от помощи и даренията за 2016 г. са в размер 2 906,6 млн. лв., което представлява 114,3 пункта спрямо разчета за годината.

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 5 037,3 млн. лв., което представлява 107,5 пункта спрямо годишния разчет. Съпоставени с 2015 г.,приходите от преките данъци нарастват с 9,7 на сто (445,7 млн. лв.).

Приходите от косвени данъци са в размер на 13 561,7 млн. лв., което представлява 102,3 пункта от годишния разчет. Съпоставени с 2015 г., косвените данъци бележат ръст от 8,9 на сто (1 111,2 млн. лв.).

Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 985,9 млн. лв., което представлява 108,2 пункта спрямо годишния разчет и нарастват с 13,8 на сто (119,5 млн. лв.) спрямо 2015 година.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски към 31.12.2016 г. са в размер на 7 317,8 млн. лв. или 102,6 пункта спрямо планираните за годината, като спрямо 2015 г. нарастват с 370,7 млн. лв. (5,3 на сто).

Разходите по КФП за 2016 г., включително вноската в бюджета на ЕС, представляват 35,1 на сто от БВП, а общият им размер е 32 491,4 млн. лева. Съпоставено с разчетите към ЗДБРБ за 2016 г., разходите представляват 93,3 на сто от планираните за годината, а спрямо предходната 2015 г. година намаляват с 2 193,4 млн. лв. (6,3 на сто).

По-ниското усвояване на разходите през 2016 г. е свързано преди всичко със забавяне при капиталовите разходи. В структурно отношение по-ниско усвояване на планираните разходи се отчита по сметките за средства от ЕС, което е свързано основно със стартирането на процедурите за кандидатстване и изпълнение на проектите по новия програмен период 2014-2020 г., административни трудности и други.

Лихвените плащания възлизат на 734,3 млн. лв. (91,5 на сто от планираните за 2016 г.), текущите нелихвени разходи - на 27 026,0 млн. лв. (100,6 пункта спрямо разчета за годината) и капиталови разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) - 3 871,5 млн. лв. (63 на сто от разчетите към ЗДБРБ за 2016 г.).

Вноската на България в общия бюджет на ЕС, изплатена за 2016 г. от централния бюджет, възлиза на 859,5 млн. лв. (0,9 на сто от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.