Богатството на холандците и германците нараства силно от 2008 г. насам

Финансовото богатство е сумата от всички финансови активи, които притежават домакинствата (депозити, акции, облигации, пари в брой ...). Почти всички северноевропейски страни (с изключение на Финландия) вече са имали по-високи стойности на активите в сравнение с южните преди голямата рецесия. Тази пропаст обаче се увеличи през последните десет години, създавайки по-голямо разделение между Северна и Южна Европа. Това показва проучване, публикувано от германския застраховател Allianz, в което може да се види как финансовото богатство на холандците е скочило до над 160 000 евро на глава от населението, пише eleconomista.es. 

Разликата в богатството в Европа се увеличи през последното десетилетие. Активите на домакинствата нарастват по-бързо в най-богатите страни, особено в Холандия, докато южноевропейските страни изостават.  През 2019 г. финансовите активи на глава от населението във Франция бяха около 86 000 евро, малко над 80 000 евро за германците. Съставните темпове на растеж на богатството след Голямата финансова криза също са много сходни и в двете страни: 4,3%, съставени годишно в Германия, в сравнение с 4,2% във Франция. Това поставя и двете страни на средната линия на Европа, доста по-напред от Португалия и Испания, но в същото време по-назад от Холандия и Белгия, се посочва в доклада.

Финландия е изключение от нарастващата дивергенция. През 2019 г. тя се доближи много до Италия с впечатляващ темп на растеж, предвид че през 2008 г. финансовите активи на глава от населението на финландските домакинства бяха доста под тези на италианците, подчертават експертите на Allianz. Богатството на финландците на глава от населението обаче е нараснало със сложен годишен темп от 4,6%, докато този на италианците е напреднал едва с 0,85%, сочат данните. 

Гърция, Испания и Португалия се появяват в дъното на таблицата. Испанците са натрупали финансови активи на стойност 49 282 евро, което е 1,8% ръст на богатството на годишна база. Португалците са натрупали 41 748 евро, което е годишен ръст от 2,2%. Последното място заемат гърците (те не са включени в извадката на Allianz, бел. ред.) с богатство от 23 324 евро на човек. 

В случая с Гърция, страната, която претърпя най-голяма вирулентност от кризата с държавния дълг през 2011 г., богатството на глава от населението е намаляло от 2008 г. насам - явление, което не се наблюдава в никоя друга държава. Според данни, публикувани на тримесечие от Евростат през 2008 г., всеки грък е имал богатство от 27 373 евро тогава в сравнение с 25 000 евро днес. По този начин от Голямата рецесия финансовото богатство (например не отчита жилищата) на глава от населението на гърците е спаднало с годишен темп от -1,45% (сложен годишен лихвен процент).

За разлика от тях, финансовото богатство на холандците се е увеличило с 5,37% годишно (сложна годишна лихва) от 90 000 евро през 2008 г. на 160 000 евро днес.

Защо еволюцията е толкова неравномерна в паричната зона? Финансовото богатство в държавите може да се увеличи чрез по-голямо увеличение на доходите и спестяванията в някои страни, отколкото в други, и чрез промени в цените на активите. Например, ако икономиката на Германия расте по-бързо от тази на Испания и на всичкото отгоре германците спестяват повече, резултатът е все по-голяма разлика в богатството. Ако към това се добави, че акциите, облигациите или депозитите, в които германците инвестират, нарастват или дават по-висока възвръщаемост чрез лихви или дивиденти, разликата може да нарасне още повече. 

Експертите на Allianz обясняват, че големите разлики се дължат главно на степента на спестявания и на развитието на цените на активите. Доходността от дивиденти или лихви едва ли поражда някакви разлики поради ниското си тегло в общото богатство. Докато в Австрия и Германия между 11 и 13% от увеличението на богатството се дължи на покачването на цените на активите (например фондовия пазар), в Холандия това възлиза на 77%. С други думи, в Австрия и Германия почти 90% от ръста на богатството се дължи на лични усилия за спестяване, докато в Холандия (но и във Финландия) това се дължи до голяма степен на ценовия бум на активите. 

"Това, което стои зад тези поразителни разлики, е просто структурата на портфолиото - по-висок дял от продукти, които биха могли да се възползват от бума на акциите през последното десетилетие, допринесе за постигането на висока възвръщаемост. Това се отнася главно за Финландия, която има най-висок дял от регистрираните и нелистваните акции (33% от портфейла), и Холандия, чиито домакинства, в резултат на квазизадължителни професионални пенсионни схеми, които традиционно имат висок дял от акции и които представляват 61% от финансовите му активи", казват анализаторите на Allianz . 

В другия край на скалата са Португалия и Австрия, където над 50% от финансовите активи се състоят от парични средства в брой и банкови депозити. По отношение на структурата на портфейла разликите между Франция и Германия също са показателни: германските домакинства имат значително по-висок дял пари в брой и банкови депозити (+12 процентни пункта), но по-нисък дял на акции и взаимни фондове ( -2,4 процентни пункта).

В случая с Испания около 40% от финансовото богатство е в активи и депозити, докато акциите и участията в инвестиционни фондове представляват около 35%. 10% са в пенсионни фондове, 10% в застраховки, а останалите в облигации. Този състав на портфолиото позволи на испанците да получат обикновена средна възвръщаемост (без да се комбинират) от повече от 3% всяка година. 

Източник: eleconomista.es