Централните банки може най-накрая да получат инфлация, която преследват от години

За повече от десетилетие Федералният резерв на САЩ и другите водещите централни банки по света опитват безуспешно да генерират типа инфлация, които експертите считат за характерен за растящата икономика. Това е на път да се промени, пише Си Ен Би Си.

Макар че тенденцията в краткосрочен план сочи за спад на инфлацията, безпрецедентната фискална и парична подкрепа за икономиката, която идва в отговор на растящото икономическо неравенство и увеличаващият се държавен дълг, ще доведе до значителна инфлация през следващите няколко години, смятат икономисти от Morgan Stanley.

„Очакваме заплахата от инфлацията да излезе на преден план през 2022 г. Смятаме, че в този цикъл инфлацията ще бъде по-висока от целевите стойности на централните банки. Това крие риск за бизнес цикъла“, казва Чатан Ахия главен икономист за Азия в Morgan Stanley.

Федералният резерв си е поставил за цел инфлация от 2% и използва множество инструменти, за да достигне тази стойност. Повечето централни банки не са толкова конкретни в целите си за инфлация, но обикновено считат скромните нива на показателя като полезни за повишаване на стандарта на живот и поддържане на икономиката в траектория на растеж.

Ахия смята, че политиките в отговор на икономическите щети, причинени от пандемията от коронавирус, ще доведат до увеличение на инфлацията, като според него най-голям ще бъде ръста в САЩ. Той обаче предупреждава, че инфлацията може да надмине целевите стойности, зададени от централните банки, и да доведе до по-дългосрочни негативни ефекти върху икономическия растеж.

Трите „Т-та“

Тази прогноза се базира на т.нар от Ахия „3 Т-та“ – търговия, технология и титани. Критиките срещу всички три, заради ефекта, който те имат върху разрастващото се икономическо неравенство в обществото, ще доведат до инфлационна политика.

„Взети заедно, политиките на централните банки вероятно ще доведат до изкривяване на основните тенденции за растеж на производителността. Следователно, ние считаме заплахата от завръщане на инфлацията в този цикъл за сериозна. Тя може да се превърне във вредна форма на инфлация“, казва Ахия.

 В краткосрочен план, повечето икономики са изправени пред ниски нива на инфлация. Правилата за социално дистанциране и последвалото блокиране на икономиката най-вероятно ще доведат до спад на цените.

Следвайки срива на цените на петрола, прогнозите са американският индекс на потребителските цени CPI да се повиши само с 0,3% на годишна база през април, което ще е най-малкият ръст от септември 2015 г.  Основният CPI индекс (изключвайки цените на храни и енергия),  се очаква да нарасне с 1,7% на годишна база, прогнозират икономисти, анкетирани от Dow Jones.

Ахия предупреждава, че нестабилността на цените крие сериозна заплаха за икономическото възстановяване, което според него ще бъде „по-рязко, но по-кратко“ от това, което се наблюдава по време на световната финансова криза.

Факторът дълг

Една от другите точки на натиск при инфлацията е бързото нарастване на държавния дълг.

Миналата седмица държавният дълг на САЩ надмина 25 трилиона долара за първи път в историята и продължава да върви нагоре, тъй като Вашингтон отделя все повече пари за спасителните пакети за икономиката.

Министерството на финансите на САЩ обяви, че ще емитира облигации за близо 3 трилиона през това тримесечие, 54 млрд. долара от които ще дойдат от новите 20-годишни държавни ценни книжа.

В опит да поставят ситуацията под контрол, Фед и правителството може да приемат политики в подкрепа на инфлацията, които ще направят дълга по-евтин.

„Планът на Министерството на финансите за емитиране на по-дългосрочен дълг е логичен, когато дългосрочните облигации са на супер ниски нива,  но по-значителното изместване на политиката на издаване на дълг може да сигнализира желанието на властите да създадат инфлация, която да постави бързо растящият държавен дълг под контрол“, коментира Пол Ашуърд от Capital Economics.

Исторически погледнато, използването на дълга като инструмент за създаване на инфлация не е особено успешна стратегия, тъй като тя води до ръст на лихвите и разходите по изплащане на дълга. От Фед обаче се надяват, че изкупуването на по-дългосрочен дълг ще запази доходността по облигациите на ниски нива.

Икономистът от Jefferies Анета Марковска обаче смята, че притесненията относно инфлацията са „преувеличени“ и че икономиката е изправена пред рекордно ниски нива на търсене, които ще окажат натиск върху цените.

„Прекъсванията на веригата на доставки може да доведат до скок на цените на някои продукти, но на фона на ограничените доходи, това ще доведе до още по-голям срив на търсенето и в крайна сметка ще ограничи продажбите на тези продукти“, казва Марковска.