ЕЦБ планира да ускори изкупуването на облигации през следващото тримесечие

Европейската централна банка обяви, че планира да ускори значително изкупуването на облигации през следващото тримесечие, предаде Си Ен Би Си. Ангажиментът идва на фона на скока на доходност по държавните ценни книжа в региона от миналия месец.

Централната банка реши да запази без промяна размера на своята „Пандемичната програма за спешни покупки“ (PEPP), както и водещите си лихви. Основната лихва по операциите за рефинансиране, известна още като „репо лихва“, остава на ниво от 0,00%. Заемната лихва се запазва на равнище от 0,25%, а депозитната лихва остава на ниво от  минус 0,5%.

„Въз основа на съвместна оценка на условията по финансиране и перспективите за инфлация Управителният съвет очаква покупките в рамките на PEPP през следващото тримесечие да се извършват със значително по-високи темпове, отколкото през първите месеци на тази година“, се казва в изявление на ЕЦБ, което доведе до спад на доходността по облигациите в Еврозоната.

„Пандемичната програма за спешни покупки“, която е на стойност от 1,85 трлн. евро, бе представена през месец март 2020 г., като срокът й на действие е поне до март 2022 г.

Гуверньорът на Бундесбанк и член на Управителния съвет на ЕЦБ Йенс Вайдман заяви пред си Ен Би Си по-рано този месец, че могат да бъдат приложени промени в програмата за изкупуване на активи, за да бъде успокоен пазара.

Съществуват страхове, че нарастващата доходност по облигациите може да извади от релсите икономическото възстановяване в Европа като повиши разходите по заемите за страните, които са най-тежко засегнати от кризата.

Това обаче е труден за решаване въпрос от централна банка. ЕЦБ не би искала да бъде видяна да предприема директни действия за сваляне на доходността по облигациите, тъй като това не е част от нейния мандат. Подобен ход би довел до критики, че тя централната банка предпазва правителствата от Еврозоната от динамиката на пазара и да породи очаквания, че тя би действала по този начин при всеки ръст на доходността.

„Няма да контролираме кривата на доходността", заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция след заседанието на централната банка.

През декември ЕЦБ прогнозира, че брутният вътрешен продукт на Еврозоната ще нарасне с 3,9% през тази година и 4,2% през 2022 г., като днес централната банка ревизира тези стойности на 4% за 2021 г. и 4,1% за 2022 г.

„Гледайки напред, ваксинационни кампании и постепенното разхлабване на ограничителните мерки, стига то да не бъде възпрепятствано от по-нататъшно неблагоприятно развитие, свързано с пандемията, подкрепят очакванията за силно възстановяване на икономическата активност през 2021 г.“, коментира Лагард.

Тя обаче отбеляза, че продължаващата пандемия представлява риск за икономиката и че потребителите остават предпазливи.

„Като цяло рисковете около перспективите за растеж в Еврозоната в средносрочен план са станали по-балансирани“, каза Лагард, като акцентирайки върху разпространението на ваксини, фискалните стимули и по-добрите перспективи пред търсенето.

ЕЦБ призова националните правителства да засилят своите фискални отговори като заяви, че лежи единствено върху плещите на централната банка. Миналата година Европейският съюз договори безпрецедентни по размер фискални стимули, но изплащането на тези средства ще започне едва от това лято.

„По-големите фискални стимули ще допринесат за по-високо бизнес доверие, увеличение на капиталообразуването, скок на очакванията за инфлация и по-ниски реални лихви, ако централната банка успее да удържи ръста на доходността по облигациите“, коментира Флориан Хенсе, икономист в Barenberg.

Лагард обяви, че според експертите на централната банка инфлацията ще достигне 1,5% през тази година и 1,2% през 2022 г.