Ислямските финанси в търсене на нови клиенти

 Ислямските финанси в търсене на нови клиенти

Алжирските държавни банки се впуснаха за първи път в сектора на ислямските финанси с надеждата да пренасочат в икономиката част от неформалните трансакции. Ислямските финансови продукти в двете други основни страни от Магреба - Мароко и и Тунис - бележат истински разцвет през последното десетилетие, най-вече в Залива и Малайзия.

Тунис
В държавния сектор на Тунис няма ислямски финанси. В същото време те отдавна присъстват в частния сектор, но твърде скромно. Те дебютираха в началото на 80-те години на миналия век въпреки липсата на законодателна рамка в сектора. През 1983 година се появи БЕСТ банк (BEST bank), която се превърна в банка Ал Барака (Al-Baraka), плод на тунизийско-саудитски проект.
През 2009 година изгря нов местен играч - банката Зитуна (Zitouna), която се държи от зетя на бившия президент на страната Зин ал Абидин бен Али . Тя получи разрешително да работи в сектора на ислямските финанси на основата на закони, регулиращи конвенционалните банки и отново при липса на специална законодателна основа.
След революцията през 2011 година и с цел да се модернизират банковият и финансовият сектор бяха приети финансови закони (2012, 2013 и 2016 година), които установиха данъчен режим за различните ислямски финансови инструменти. Каква е тежестта на ислямските финанси? Тя е едва малко над 2 процента от банковите активи, сочи проучване от 2013 година.

Мароко
Ислямските финанси се появиха не толкова отдавна в Мароко. През юли 2017 година, след месеци чакане, властите в кралството дадоха зелена светлина на ислямските банки, наречени "участващи", да започнат активна дейност.
Банките халал (религиозно допустими - бел.ред.) получиха одобрението на Висшия съвет на улемите - официалната институция, натоварена с прилагането на религиозната политика на кралството, предадено от Мароканската централна банка (Банк Ал Магриб - Bank Al-Maghrib). Оттогава пет банки халал получиха разрешение, а три конвенционални банки пуснаха услуга халал, която се прибавя към класическите им продукти.
Според доклад на Мароканската централна банка ислямските банки разполагат с мрежа от 133 агенции спрямо 100 през 2018 година. Финансирането на недвижими имоти халал е основният продукт с близо 88 процента от финансовия портфейл. В края на 2019 година банките и допълнителните халал услуги са регистрирали обем от 12,2 милиарда дирхама (1,1 милиарда евро) спрямо 7,1 милиарда през 2018 година.

Франс прес/ БТА

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ