Пазарните манипулации не са новост, но досега го правеха само големите

През миналата седмица потребители от онлайн форума WallStreetBets с над 6 млн. последователи, доведе до невиждано надуване на акцията на една неособено добре представяща се компания. Може би потребителите на форума са считали това за инвестиция, може би те просто са били отегчени, а може би са целели да предизвикат загуби за традиционните финансови играчи от Уол Стрийт. Каквато и да е била целта им, цената на въпросната компания - GameStop беше изкуствено повишена от 40 на близо 400 долара. В резултат големи институционални инвеститори – като хедж фонда Melvin Capital – регистрираха загуби от милиарди долари заради залозите, които бяха поставили, че тази акция ще поевтинее, пише в коментар за Гардиан анализаторът Кенан Малик.

Впоследствие платформите за търговия с акции въведоха ограничения на броя акции, които могат да се купуват, а редица финансисти призоваха за нови регулации на пазара, които да не позволяват подобни резки движения на цените.

Те обаче пренебрегват реалната логика на това как всъщност фондовият пазар работи и че всъщност манипулирането на цените на акциите е практика, която се използва много устойчиво и отдавна от инвестиционните фондове, и от самите листнати компании.

Хората вероятно си мислят, че основната функция на фондовия пазар е да осигурява средства за растеж на компаниите. Данните сочат обаче друго. През последните 20 години на първични публични предлагания са били привлечени инвестиции на обща стойност от 657 млрд. долара. За сравнение обаче през същия този период най-големите 500 компании на американската борса са инвестирали 8,3 трлн. долара, за да откупуват обратно своите собствени акции. С основната цел да повишат цената им.

Обратното изкупуване на акции от страна на компанията, която ги е емитирала, е форма на пазарна манипулация, която бе нелегална в САЩ до управлението на Роналд Рейгън. Той я отмени с мотива, че ограничава свободата на пазарите. В резултат много компании предпочитат вместо да изграждат нови фабрики, просто да изкупят акциите си и така да повишат пазарната си оценка.

Например през 2018 г. фармацевтичната компания Merck инвестира 10 млрд. долара в развойна дейност и разработването на нови лекарства и цели 14 млрд. долара в обратно изкупуване на акции и изплащане на дивиденти към акционерите си.

А доклад на Roosevelt Institute от 2020 г. показва, че една от най-големите вериги за търговия на дребно в САЩ Walmart може да увеличи с цели 50% заплащането на 1 млн. от своите най-нископлатени служители, ако използва половината  от парите, които вместо това е дала за обратно изкупуване на свои акции.

Спекулациите, а не продуктивното инвестиране, отдавна са норма на фондовите пазари. Големите инвестиционни фондове отдавна отделят голяма част от дейността си за шорт позиции – тоест, да залагат че акцията на дадена компания ще се понижи и така да провокират други участници на пазарите да я разпродават. Миналата седмица обаче те бяха надиграни в собствената си игра от група инвеститори – любители от интернет форум. Реакцията на фонд мениджърите бе да се оплакват, че някой анонимен потребител си позволява да манипулира пазара, когато това трябва да е привилегия само на собствениците на разкошни пентхаузи.

Но когато имаш връзки, твоите оплаквания биват чувани. Регулаторите на борсата обявиха, че може да спрат търговията с дадени активи. Приложението за търговия на борсата Robinhood се активизира по-бързо и блокира транзакциите с акциите на GameStop и други компании. Discord, онлайн платформа, банна форума WallStreetBets от своите сървъри за „език на омразата и разпространяване на подвеждаща информация“.

Въпреки всичко не трябва да се възвеличават действията на частните инвеститори, които надуха цените на избрани от тях компании. Това не е „Френската революция на финансите“, а схема, чрез която професионалните инвеститори бяха победени на своята собствена игра. Тя по никакъв начин не променя характера на фондовата борса или не облекчава живота на хиляди души, които страдат от пазарните спекулации, а точно обратното – разкрива колко крехка е съвременната финансова система.

Източник: The Guardian