Ръст от 25% на SOFIX през следващите 6 до 12 месеца прогнозират от „Експат Капитал“

Ръст от 25% на SOFIX през следващите 6 до 12 месеца прогнозират от „Експат Капитал“

Ръст от 25% на SOFIX през следващите 6 до 12 месеца прогнозират от „Експат Капитал“

Ръст от 25% на водещия индекс на Българска фондова борса SOFIX прогнозират от „Експат Капитал“.

Макар че през последните 2 години(от 16 август 2017 г.) бенчмаркът е изтрил 21,8% от стойността си, от компанията за управление на активи прогнозират, че със започването на есенния бизнес сезон пазарът на акции ще се събуди отново и ще тръгне нагоре.

В основата на тази прогноза седи очакваното членство на България във Валутен механизъм ІІ през следващите месеци, последвано от потенциално членство в Еврозоната през следващите години.

Членството във Валутен механизъм ІІ, комбинирано с продължаването на благоразумна финансова политика, би следвало да доведе до подобрение в кредитния рейтинг с две нива, или иначе казано преминаване в категория A.

За оптимистичните прогнози допринася и стабилната икономическа и политическа среда в страната.

В действителност много от по-богатите европейски страни могат да вземат пример от България що се отнася до бюджетния излишък. След лошото икономическо управление на страната в периода 1990-1997 г., България си научи урока по трудния начин. От 1998 г. насам има повече години, в които страната има бюджетен излишък, отколкото такива, в които се отчита дефицит. Много малко са страните в Европа, а и по света, които не разчитат на петролните приходи и могат да се похвалят с подобен резултат.

Въвеждането на валутния борд през 1997 г. и благоразумната фискална политика през последните години доведоха до спад на дълга, ниска инфлация и подобряване на кредитните рейтинги.

В действителност, след 1997 г. България може да е постигнала световен рекорд за най-бързо намаляване на задлъжнялостта. В краткия период от 11 г. (1998-2008 г.)  държавният дълг спрямо брутния вътрешен продукт на страната пада от малко над 70% до 13%, което бе второто най-ниско ниво в ЕС след Естония. За 2018 г. дългът на България за 2018 г. е в размер на 24,430 млрд. лева и се равнява на 22,6% от от БВП на страната, което ни поставя на трето място в ЕС след Естония и Люксембург. Ако настоящите тенденции се запазят, в близките години България може да задмине Люксембург.

Имайки предвид казаното дотук, защо кредитния рейтинг на България не започва с „А“? Според „Експат Капитал“ има няколко причини:

-Подобряването на международния имидж на една страна отнема десетилетия. България преживява две тежки финансови кризи през 90-те години на миналия век. Това все още влияе на фактора „политически риск“.

-Рейтинговите агенции може да имат опасения относно стабилността на финансовия сектор. Последните стрес тестовете на Европейската централна банка показаха положителни резултати, макар че през 2014 г. на стрес теста се провалиха четирите най-големи банки в страната

-Българската икономика е малка. Номиналният БВП, разпределен на глава от населението, продължава да расте бързо, но все още е значително под средния за ЕС. Това пречи на страната да придобие статут на развита икономика.

-България все още не е член на Еврозоната, Шенген и Организация за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР). Очаква се страната скоро да се присъедини към Валутен механизъм ІІ и да приеме еврото в сравнително близкото бъдеще. Ако страната влезе във Валутния механизъм скоро, очакваме кредитният рейтинг автоматично да се повиши до A-

Прогнозата е за рейтинг A- от Standard & Poor’s и A3 от Moody’s до 2023 г

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ