С близо 350 лв. се е свил средният размер на дълговете, намаляват и хората с просрочване на плащанията

По-висока финансова култура, намаляване надълговете - и като финансов обем, и като брой длъжници, отчитат от Асоциацията на колекторските агенции в България. След миналогодишния спад в нововъзложения дълг, в първите 6 месеца на 2019 г. е налице ново понижение. Този път то е малко под 38% на годишна база - обемът на възложените за събиране вземания в това първо полугодие е 464.3 млн. лева при 743.9 млн. лева за същия период на 2018 година.

Това показват данните на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ)  за първите 6 месеца на годината. Проучването се провежда от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на Асоциацията и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на Асоциацията, които представляват 80% от сектора.

„Има реална промяна в политиката на кредиторите, които все по-често прибягват до ранна продажба на портфейлите.", коментира тази тендеция Райна Миткова, председател на АКАБГ." Основната причина за цялостен спад в задлъжнялостта на населението обаче е друга и това е устойчивото подобряване на макроикономическата среда. Потребителите са по-платежоспособни, по-сигурни в доходите си и се стремят да погасяват задълженията си навреме, обясни тя. "Не е за пренебрегване и друг факт – финансовата култура на българите се подобрява, макар и постепенно. Те все повече разбират, че неплащането на дължимото носи единствено негативи за тях, което ги кара да бъдат по-стриктни и съответно да запазят доброто си кредитно досие”, допълни Миткова.

Макар и не пропорционално, броят на отделните случаи на просрочие също търпи понижение – за периода януари-юни те са малко над 570 хил. при 636 хил. за първото полугодие на 2018 година.

Средният размер на дълга на потребителите, който миналата година надхвърли психологическата граница от 1000 лева и достигна 1 162 лева, през първото полугодие на 2019 г. отново слиза в по-ниския диапазон и се равнява на 815 лева.

Без сериозно измнение остава разпределението на кредиторите по сектори, показват още данните на Асоциацията. Делът на банките остава най-съществен, макар да бележи понижение с около 5% спрямо същия период на 2018 година. Телекомите растат от 15% на 17%, докато възложените задължения по застрахователни продукти намаляват с 3 процентни пункта.

„Разпределението на кредиторите по типове се запазва сходно с миналогодишното. Отдаваме липсата на драстични промени със стабилността в отделните сектори. Известният спад при банковите институции пък се дължи на ранната продажба на портфейлите от тяхна страна”, поясни Лилия Димитрова, зам.-председател на АКАБГ.

Малък ръст се наблюдава при задълженията за комунални услуги – от едва 1% за първото полугодие на 2018 г. до 5% през настоящия отчетен период.

От 18% на 20% растат възложените за събиране обеми за небанкови финансови продукти или т.нар. „бързи” кредити. Според Лилия Димитрова, относителната стабилност там се обяснява с това, че профилът на потребителите на този конкретен продукт на практика не се изменя сериозно във времето, което прави тази картина по-статична.

Нов ръст, този път двоен – от 584.6 млн. на 1.180 млрд. лева отчитат от АКАБГ в обема на изкупения дълг у нас. Според Асоциацията това се дължи на няколко сделки с банкови институции, които са продали пакети със сериозен обем в рамките на периода. И извън частните случаи, активността при продажбата на задължения е висока.

Една от причините за двойния ръст в изкупените дългове се корени във все по-ранната продажба на портфейли от страна на банките, коментира Лилия Димитров. "Стремежът към изчистване на пакетите не е резултат от социално-икономически тенденции в България. Това е международна практика, която отдавна е факт в Европа, просто тенденцията тук идва със закъснение, но очакваме да се запази в следващите 1-2 години. Отделно на това в началото на 2019 имаше 3 доста сериозни по мащаб сделки, които имат сериозно отношение в двойния ръст на продадените задължения.“, посочва тя.

Профилът на длъжника също не търпи съществени изменения. Проучването на АКАБГ показва, че средният длъжник отново попада в категорията до 30-годишна възраст, мъж е и има средно или висше образование. Градовете на длъжника пък този път са Благоевград и Варна. Зодията на средния потребител с необслужван заем е Рак.

При междуфирмената задлъжнялост се наблюдава сериозен спад в обемите и позитивен тренд на покачване на плащаемостта. В Европа по-голям процент от фактурите се плащат навреме през 2019 г. в сравнение с предходната 2018 г. У нас 77% от издадените фактури също се плащат навреме през настоящата година при 76% през миналата. Българските компании демонстрират най-добрите показатели по редовност на плащанията от 6 години насам.

„Забавените плащания носят негативи като намаляване на печалбите на компаниите, липса на ликвидност и по-високи разходи за лихви. За да компенсира ефектите от несъбраните вземания, част от бизнеса ограничава инвестициите, съкращава служители или не наема нови, а някои компании увеличават цените на стоките и услугите си”, казва Райна Миткова.

Финансовата култура на българите: „Мисия платено”

Повишаването на финансовата култура на населението е сред ключовите цели на Асоциацията. Още през септември 2017 г. стартира информационната кампания на АКАБГ „Мисия платено“. От тогава публикуваният онлайн „Наръчник за управление на дългове“ е изтеглен десетки хиляди пъти. Има и форма за гореща връзка с членовете на Асоциацията. През 2018 година кампанията продължи с насърчаване на познанията на младежите с инициативата „Мисия 1000 платено“, насочена към ученици на възраст между 15 и 19 години.

От края на 2018 г. тече и третата фаза на кампанията, в която експертите на АКАБГ се срещат на живо с младежи от страната, за да им помогнат с практически съвети за управление на лични финанси и бюджет. Наученото пък се проверява в практика с образователни състезания за гимназисти в градовете София, Русе, Велико Търново, Враца, Своге, Стара Загора.  Освен добра финансова грамотност, децата, участващи в тях, показват завидни аналитични умения и висок потенциал за работа във финансовия сектор, отбелязват от АКАБГ.