Слабият долар се превръща в проблем за Европа

Има ли такова нещо като твърде добро представяне и може ли така да бъде описана траекторията, по която върви еврото? Единната валута поскъпна с 5% спрямо щатския долар от началото на годината, което отразява по-доброто справяне на Европейския съюз с пандемията от коронанвирус, но и историческото решение да създаде общ фонд за възстановяване на икономиката, които включва фискални трансфери от богатия Север към значително по-тежко засегнатия Юг, пише Маркъс Ашуърд за Блумбърг.

Доходността по американските държавни ценни книжа също падна близо до нулата, приближавайки се до отрицателните нива в Еврозоната. Прогнозите за растеж в САЩ също започват да изглеждат като тези в Европа. Това са все причини инвеститорите да не слагат всичките си яйца в кошницата на долара. Това обаче може да се превърне в проблем за Европейската централна банка, тъй като твърде силното евро може да попречи на възстановяването на икономиката след COVID-19.

Федералният резерв имаше точно такъв проблем с твърде силния долар в разгара на грижата, но американската централна банка успя да постави валутата под контрол, като днес зелените пари демонстрират сравнителна слабост. Фед е готов да представи нов фискални стимули и да коригира паричната си политика в случай че американската икономика има нужда от повече подкрепа. Това е проблем за ЕЦБ, която иска да предпази еврото от твърде силно и бързо поскъпване.

ЕС отдавна се радва на излишък по текущата сметка, подхранван от динамичния сектор на износ и сравнително слабото евро. Тези добри условия обаче не могат да продължат вечно. В момента тече надпревара за подновяване на икономическата активност, при която по-слабата валута може да бъде изключително полезен инструмент.

Въпреки твърденията за обратното на ЕЦБ, една от целите на мащабните програми за подкрепа на икономиката е именно установяването на контрол върху валутата. Това е и причината американският президент редовно да обвинява страните, които се ползват с програми за количествено облекчаване, за валутни манипулации (макар че никога не го е споменавал, когато САЩ правят същото). Чрез изкуственото понижаване на доходността по държавните ценни книжа с програми за изкупуване на облигации, ЕЦБ кара инвеститорите да търсят други активи, ако искат висока възвращаемост, а това поддържа ниска цената на еврото. Този подход обаче работи само в случаите, когато другите централни банки не правят същото.

Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка подкопават усилията на ЕЦБ в тази насока, като и двете централни банки намалиха значително основните си лихви и представиха собствени програми за стимулиране на икономиката. Това оставя ЕЦБ без очевидни варианти за контрол на цената на еврото. Още преди началото на кризата с коронавируса ЕЦБ следваше политика на отрицателни лихви и оперираше мащабни програми за количествени облекчения. От друга страна Фед и АЦБ могат да си позволят да намалят още основните си лихви, които продължават да са малко над нулата.

По ирония на съдбата една от основните причини инвеститорите да отбягват еврото – страхът от липсата на единство и потенциалното разпадане на блока, бе до голяма степен неутрализиран от създаването на фонда за възстановяване на икономиката в размер на 750 млрд. евро. Движението на валутите в крайна сметка се ръководи и от очакванията за растеж, а в това отношение Европа също привлича интерес. Досегашната тенденция американската икономика да се възстановява по бързо от европейската като че ли бе опровергана от настоящата криза, като някои анализатори дори очакват тя да се обърне напълно в полза на ЕС.

Трудно е да се каже нещо лошо за начина, по който Европа се справя с пандемията, но този успех може да струва скъпо на ориентирания към износа модел, върху който е изградена икономиката на Стария континент. В крайна сметка ЕЦБ няма голяма свобода на действие за ограничаване на поскъпването на еврото, ако доларът продължи да поевтинява.