В кои сфери са най-високите средни работни заплати у нас

Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 г. достигна 1135 лв., което е номинален ръст от 9,4% и реално покачване от 6,4%. В промишлеността от общо 29 отрасъла 17 имат равнище на заплащане над средната РЗ за страната, а 13 са с номинален ръст над средния за страната. Тези данни свидетелстват за сравнително добра конюнктура и възможности за продължаващо нарастване на работните заплати. Това се посочва в четвъртия годишен доклад за резултатите от колективното договаряне на работните заплати, изготвян от КНСБ.

При представянето на доклада президентът на КНСБ заяви, че целите са минималната заплата да стане 450 евро, а средната да достигне 1000 евро в края на 2022 г. За да стане това, заплатите трябва да растат всяка година между 12 и 15%.

Минималната работна заплата за страната се увеличи от 1 януари 2018 г. с 10,9% (от 460 на 510 лв.), а от началото на 2019 г. бе реализирана и предвидената в средносрочната бюджетна прогноза на МФ следваща стъпка – ново увеличение с 9,8% и размер от 560 лв. Тази правителствена политика бе посрещната с подкрепа от страна на синдикатите и недоволство от работодателските организации. Опитът да се ограничи ръста на МРЗ се прехвърли и в преговорите по създаването на механизъм за договаряне/определяне на МРЗ, където най-оспорваният елемент си остана горната граница на диапазона за формиране на минималното трудово възнаграждение. По-големият ръст на МРЗ в сравнение с този на средната работна заплата доведе до промяна в съотношението между тях – през 2018 г. по предварителни данни то е 44,9% (около и над средната стойност в ЕС, формирана от държавите членки, прилагащи законовоустановена МРЗ).

Обхватът на броя на наетите лица на МРЗ продължава да нараства, следствие от увеличаване на нейния размер.  В края на декември 2018 г. достига 442 392 лица и представлява 19,3% от всички наети лица, при 16,6% през 2017 г.

Драстично увеличение на наетите лица на МРЗ в сравнение с декември 2017 г. се отчита в „Транспорт, складиране и пощи” – почти 2,2 пъти, със 72,3% във „Финансови и застрахователни дейности”,със 62,7% в „Създаване и разпространение на информация”.

В структурен разрез с най-висок брой и дял в общо наетите на МРЗ са: „Преработваща промишленост” (126 400 души, или 28,6%), „Търговия” (65159, 14,7%), „Административни и спомагателни дейности” (43 692, 9,9%). Над средния за страната е обхватът на наетите лица на МРЗ в „Административни и спомагателни дейности” – 37,1%, „Хотелиерство и ресторантьорство” – 34,9%, „Транспорт, складиране и пощи” – 26,2%, „Преработваща промишленост” – 25,1%, „Строителство” – 24,6%.

Топ 10 на секторите с най-високи и най-ниски средни работни заплати.

Целият доклад на КНСБ можете да разгледате ТУК