Дилемата пред китайския юан: твърде слаб в чужбина и твърде силен у дома

Чен Лифън, който управлява китайска компания за износ на рокли за Европа, споделя, че скорошното поскъпване на юана е направило продуктите му твърде скъпи и на практика е стопило печалбите му.

„Това се отрази негативно на възможността ни да приемаме поръчки. Почти не ни остава печалба“, казва Чен, собственик на Ningbo Tengsheng Garments в източната провинция Джъдзян. „Ако той продължи да поскъпва, няма да можем да продължим дейността си.“

Опасенията му подчертават дилемата, пред която е изправен Пекин. Докато европейските лидери и представителите на МВФ твърдят, че юанът остава подценен и осигурява несправедливо предимство на износителите, китайските власти се опасяват, че рязкото му поскъпване свива и без това ниските маржове на печалба, застрашава работните места и отслабва един от малкото надеждни двигатели на икономическия растеж, особено на фона на слабото вътрешно търсене, пише Ройтерс.

Според централната банка на Китай рекордните търговски излишъци се дължат по-скоро на модернизацията на индустрията, отколкото на курса на юана, който тази година поскъпна с близо 5% спрямо долара и с около 9% спрямо еврото.

Повечето анализатори, с които са разговаряли от Ройтерс, очакват предприемането на постепенни мерки за забавяне на поскъпването на юана. Малцина обаче прогнозират радикална промяна във валутната политика, което увеличава риска от нови търкания с търговските партньори, настояващи за по-силна китайска валута.

Във вторник Народната банка на Китай обяви, че ще увеличи размера на чуждестранната валута, която финансовите институции са длъжни да държат като резерви – ход, който сигнализира за безпокойство относно рязкото поскъпване на юана.

Народната банка на Китай би могла допълнително да увеличи тези резерви, тъй като в момента те са с 3 процентни пункта под пиковите си стойности от 2021 г. Други възможни инструменти включват неофициални указания към банките да съдействат за понижаване на курса на юана, определяне на по-ниски дневни референтни курсове, облекчаване на правилата за инвестиции в чужбина или въвеждане на допълнителни такси (премии) върху форуърдните договори за покупка на долари.

„Все още има възможност за допълнителни корекции, ако се наложи“, коментира Дин Муцяо, анализатор в CMB.

Свиващите се маржове на печалба при износителите са и причината, поради която Пекин вероятно ще се противопостави на призивите от Европа за „валутна дипломация“ – подобна на споразумението Плаза от 1985 г. между САЩ, Япония, Германия и Франция, което доведе до рязко поевтиняване на долара. Китайски учени отдавна описват това споразумение като акт на принуда от страна на САЩ, обвинявайки го за десетилетията на стагнация в Япония – въпреки че останалите страни, подписали споразумението, не са сполетяни от същата съдба.

„Китайските политици са добре запознати със сътресенията и последствията, които Япония преживя след споразумението Плаза (Plaza Accord)“, казва Джу Нинг, професор по финанси в Шанхайския висш институт по финанси (Shanghai Advanced Institute of Finance).

„Няма къде да се скрием“

Джу отбелязва, че поскъпването на юана засяга непропорционално износителите в сектори с по-ниска добавена стойност – от текстилната промишленост до производството на домакински уреди. Тези сектори са по-трудоемки в сравнение с производителите, свързани с изкуствения интелект, които напоследък движат растежа на търговията.

От Goldman Sachs очакват валутата да поскъпне до 6,40 юана за долар през следващите 12 месеца, при сегашно ниво от около 6,70.

„На тези износители може да се наложи да свият дейността си и да съкратят служители, което ще навреди на вътрешното потребление“, казва Джу.

Но дори секторите с по-висока добавена стойност работят с минимални маржове на печалба, тъй като слабото вътрешно търсене принуждава производителите да търсят пазарен дял в чужбина – често за сметка на собствената си печалба.

Анализ на Ройтерс, обхващащ 5209 китайски публични компании с пазарна капитализация от поне 100 милиона долара, показва, че медианният им нетен марж на печалба през първата половина на годината е бил 4,9%, докато при 9733 техни конкуренти в световен мащаб този показател е 8,9%.

Отделно проучване на Natixis установява, че маржовете в сектори като електрически превозни средства, батерии, оборудване за слънчева и вятърна енергия, както и полупроводници – области, които Пекин разглежда като стратегически индустрии на бъдещето, възлизат на едва 2%. Според анализатори тези цифри изглеждат по-добри, отколкото са в действителност, благодарение на ниските лихвени проценти, като резултатите се дължат по-скоро на съкращаване на разходите, отколкото на ръст в приходите.

„Индустриите, които трябва да бъдат двигател на новия модел на растеж в Китай, зависят от централната банка за финансовото си здраве в същата степен, в която зависеха и секторите, които те трябваше да заменят“, пишат експертите в свой доклад.

Според оценки на Standard Bank, всяко поскъпване с 1% на реалния ефективен валутен курс (REER) на юана – показател за стойността на валутата спрямо валутите на търговските партньори, коригиран спрямо инфлацията – води до намаляване на средните маржове при износа с около 30 базисни пункта. Бързо поскъпване на юана незабавно би навредило на износителите и на икономическия растеж, а „китайските политици са твърде предпазливи, за да поемат такъв риск“, заяви Кристофър Бедор, заместник-директор по проучванията за Китай в Gavekal Dragonomics.

Чен Сюцзюн, председател на компанията Fujian Hoshing Plastic, базирана в югоизточния град Фуджоу, сподели, че „свръхкапацитетът и ожесточената конкуренция“ на вътрешния пазар принуждават фирмата му да търси клиенти в чужбина – където обаче тя се сблъсква с негативните ефекти от поскъпващия юан.

„Няма къде да се скрием“, каза Чен.

Ху Юанфан, която управлява компанията Hangzhou Zhenyu Metal Furniture заедно със съпруга си, отбеляза, че по-нататъшно поскъпване на валутата може да я принуди да вдигне цените – стъпка, която тя се надява да избегне, тъй като това би могло да навреди на продажбите.

„Клиентите може да приемат увеличение от, да речем, 2%. В такъв случай ще трябва да търсим начини да компенсираме разликата“, обясни Ху. Тя допълни, че това може да включва поемане на част от загубите, както и преминаване към по-евтини материали или опаковки.