Всеки втори българин е длъжник

Според последните данни на БНБ българските домакинства са изтеглили кредити за над 22 милиарда лева. Всеки втори българин е задлъжнял към банки, фирми за бързи кредити или лизингови дружества. Средният размер на задълженията расте заедно с доходите и вече гони средната заплата. По данни на колекторските фирми, цитирани от „24 часа” средностатистическият длъжник виси с 1161 лв. срещу 775 лв. година по-рано.

От няколко месеца насам се наблюдава ръст от над 10% на бързите кредити, които се вземат за почивка на море.

Всеки втори българин се оказва готов да отмаря на кредит, отчитат от фирмите за бързи заеми. Между 500 и 1000 лв. е най-търсената сума за почивка. Тези кредити се оказват предпочитани и от българи, живеещи и работещи в чужбина, които пристигат на едномесечна почивка у нас и теглят между 2000 и 5000 лв. срещу лична карта.

С най-високи темпове растат потребителските заеми, въпреки че те са значително по-скъпи.

За година са изтеглени близо 18% повече заеми за потребление, показват последните данни на централната банка.

1 221 227 души са дадени на събирачи на дългове през 2018 г. Броят им обаче е намалял два пъти за година. През 2017 г. хората, които са имали проблеми с колектори, са били 2 633 192. Общата сума, предадена за принудително събиране за 2018 г., е 1,41 милиарда лева, отчитат професионалните събирачи.

Въпреки по-големия размер на средния дълг обемът на нововъзложен дълг се е стопил с около 600 млн. лв. в сравнение с 2017 г., когато е бил малко над 2 млрд. лв.

Най-надеждните кредитополучатели у нас вече не са мъже от големи градове, а жени от средно голям град, на възраст около 30 години с дълг до 10 000 лв.

Най-много образцови кредитополучатели живеят в София, Русе, Враца, Панагюрище, Пазарджик и Кърджали.

Най-рискови за банките се оказват Луковит, Кнежа, Берковица, Добрич, Бяла Слатина и Провадия. Профилът на клиента в просрочие продължава да бъде млад мъж на около 30 години, който трудно преценява правилно доходите и разходите си.