Някои идеи за антикризисния пакет

Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев обяви в сряда, че правителството подготвя антикризисен пакет, за да отговори на растящата инфлация. Детайли по пакета се очакват до седмици и вероятно няма да се чака актуализацията на бюджета, планирана за средата на годината. Според вицепремиера ще има нужда от гласуване в парламента, което означава, че може да се очаква приемане най-рано през май.

Има ли бюджетни ресурси?

Държавният бюджет за първите три месеца на годината показва увеличение на данъчните и неданъчните приходи с над 12% - грубо, това е два пъти по-бързо от заложения в бюджета растеж на приходите. И тук трябва да имаме предвид, че тепърва увеличената инфлация ще донесе повече приходи от ДДС през следващите месеци. Отделно с приемането на плана за възстановяване ще има и повече европейски ресурси през втората половина на годината. В същото време заложените амбициозни инвестиционни разходи в бюджета трудно ще се реализират – вече е април, няма време да се проведат обществени поръчки, да се подпишат договори, те да се изпълнят и да се стигне до плащане.

Накратко ситуацията с бюджета е, че приходите растат по-бързо от очакваното, а разходите ще се изпълняват в по-малък обем от заложеното, т.е. ще останат неизползвани финансови ресурси, които могат да се пренасочат към антикризисни мерки. Отделно, разбира се, имаме и свръхпечалбите на държавните енергийни дружества, които също могат да се използват – или като влязат в бюджета под формата на дивиденти, или директно в рамките на енергийния сектор. В този смисъл, без проблем могат още през пролетта да се заделят поне 1 милиард лева за спешни антикризисни мерки, които да се увеличат с още няколко милиарда при актуализацията през юли.

Еднократни или постоянни мерки?

Най-лесният вариант е да се предоставят някакви еднократни помощи – по същия начин, по който миналата седмица бяха отпуснати 140 милиона лева за добавки към пенсиите преди Великден. Знаем, че в Германия също предложиха еднократна помощ от 300 евро за всяко домакинство плюс 100 евро за всяко дете в домакинството. Такива спешни и еднократни мерки могат сравнително бързо да стигнат до домакинствата и бизнеса, но вероятно такива мерки няма да са достатъчни – защото не изглежда да се задава бързо разрешаване на проблема. Инфлацията няма да изчезне толкова бързо, че да се справим само с еднократни и спешни мерки.

Трябва да се помисли за по-дългосрочни мерки

Например, вместо да се успокояваме, че цената на тока на борсата намалява с идване на пролетта, трябва да се използва моментът, за да се гарантира приемлива цена на тока за следващата есен и зима. Това може да стане или с по-дългосрочна програма за компенсации, договорена с бизнеса – или да се създаде възможност за сключване на дългосрочни договори, които да гарантират запазване на цената на тока за една година напред. По този начин бизнесът ще има повече спокойствие и цената на тока няма да създаде нова инфлационна вълна, което ще е добре за домакинствата.

По отношение на домакинствата вместо помощи може да се заложи на структурно решение. Преди няколко месеца с Института за пазарна икономика предложихме алтернативен бюджет, който предвижда намаление на осигурителните вноски с 12 процентни пункта, което да осигури 5.3 милиарда лева по-висок разполагаем доход за домакинствата, по-висока заетост и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Това предложение може да се изпълни в цялост или да се модифицира, но e един модел за решаване на няколко проблема наведнъж – едновременно е антикризисна мярка, но и структурна реформа адресираща дългосочни проблеми на пазара на труда.

Георги Ангелов, старши икономист, Институт „Отворено общество”