По-големият бюджет не означава непременно реформа в НЗОК

Бюджетът на НЗОК за 2022 г. бе приет днес в пленарна зала, но не с особено големи промени от първо четене. По-големият бюджет за здравеопазване не означава автоматично реформи и подобряване на състоянието, но дава надежда за това, че ще има по-справедливо разпределение на ресурсите между болничната и извънболничната медицинска помощ. Инфлацията ще бъде основен движещ фактор на взимането на решения до края на годината. Една от основните цели в новия Национален рамков договор между Лекарския съюз и НЗОК следва да бъде заложено средно 30%-но увеличение на цените на клиничните пътеки. Това се налага, за да започне здравеопазването да догонва другите цени в икономиката, както и болниците да се разплащат със своите служители.

Костелив орех между НЗОК и народните представители се оказаха дебатите около новия четвърти ред в перото за лекарствата - неговата цел беше да събере на едно място скъпоструващите терапии и да позволи по-лесното управление на постоянно нарастващите им разходи. За съжаление бе отхвърлено предложението за въвеждане на механизъм за предвидимост на разходите за медицински изделия. Именно там липсва ключова информация за цени на едро и дребно, което не позволява нито на институциите, нито на пациентите да добият представа за реалния разход и колко доплащат пациентите. Друг ключов момент, който липсваше от обсъждането, бе увеличението на процента, който касата заплаща за групата лекарства за лечението на сърдечно и мозъчно-съдови заболявания. То беше и обект на доклада за Състоянието на здавеопазването в ЕС, където Европейската комисия ежегодно заявява, че българите доплащат най-много за лекарства.

Аркадий Шарков, макроикономист в ЕКИП