Русия след Путин

Твърде рано е да се каже как и кога ще приключи войната в Украйна, но не е твърде рано да се задават въпроси за бъдещето на Русия след съдбоносното и престъпно решение на Путин да нахлуе в Украйна и да опита да унищожи нейния суверенитет. Какво е бъдещето на Путиновата империя, според Джерард Роланд, професор по икономика на E. Morris Cox и професор по политически науки в Калифорнийския университет Бъркли, в статия за политическата платформа VoxUkraine

Целият свят е свидетел не само на престъпната инвазия в суверенна Украйна, безразборния обстрел на цивилни жилища, болници, училища и други зверства. Но не само - светът също е свидетел на неуспеха на Путин да постигне своите военни цели, както и на възхитителната украинска съпротива. През последните седмици светът стана свидетел на няколко зверства, извършени от руската армия, след неуспеха да постигне първоначалните си военни цели. Светът също стана свидетел на смелата съпротива на Украйна; те се борят за свободата си и украинската победа вече не е немислима. Украинският народ разбира, че не може да си позволи да губи. В светлината на развиващата се военна ситуация немислимото (украинска победа) изглежда все по-мислимо. Още по-малко нереалистично е да се мисли какво може да се случи в Русия след неуспех да победи Украйна.

Инвазията доведе до международна изолация на Русия, масивни санкции, икономически колапс, засилени репресии и вероятно повече смъртни случаи на войници след повече от един месец в Украйна, отколкото по време на цялата руска военна кампания в Афганистан. Всичко това за цели, които са повече от неясни за обикновените руснаци (напр. кого денацифицират в Украйна?). Целият свят е свидетел на краха на империалистическите амбиции на Русия.

Руската царска империя се стреми да се разширява от самото си създаване в средата на 16 век. Разшири се на северозапад, получавайки достъп до Балтийско море, и на югозапад, анексирайки Украйна, придобивайки територия от болната Османска империя (Крим, части от Кавказ). Разшири се на изток, завзе територия от Китай на североизток (Владивосток) и се състезава с Япония за територии в Манджурия и Далечния изток. Днес Русия има най-голямата територия в света с население от едва 140 милиона жители.

Въпреки че сегашната територия и населението са значително по-малки от Съветския съюз, днешна Русия все още е империя. Територията ѝ включва над 120 неруски етнически групи и нации, не само в Кавказ (Дагестан, Чечения, Ингушетия и др. ), но и на Север в Далечния Изток (Якутия) и близо до Монголия (Алтай, Бурятия, Тува), без да забравяме Карелия, Татарстан, Коми и т.н. Като се има предвид силно централизираната система на управление в Русия, едно военно поражение вероятно ще отслаби значително легитимността на руската държава и ще изкуши много лидери на републики да се отделят от федерацията, както това се опита да направи Чечения през 1991 г. Фактът, че има значителен брой етническите руснаци в повечето републики (80%), може да не се окаже непременно пречка за подобни центробежни тенденции. Пример за това е Казахстан.

Друг фактор, който също играе роля, е, че руската армия в Украйна е съставена от малцинства, а не от етнически руснаци. По време на Първата световна война Франция изпраща на фронтовата линия войници от своите африкански колонии като пушечно месо. Британците правят същото с индийските войници. Това изигра важна роля в последвалото антиколониално движение. Нещо подобно може да се случи в Русия след войната в Украйна.

Не искам да спекулирам как и при какви условия Путин ще бъде сменен. Това е неизбежно. Според мен едно руско поражение в Украйна със сигурност ще доведе до сецесионистки тенденции в Русия и вероятно – до разпадане на империята. Едно демократично възраждане в Русия след режима на Путин може да се окаже само преходно и да доведе до нови империалистически тенденции, заплашващи отново Украйна и нейните съседи. Да имаш стабилна демокрация на толкова голяма територия е голямо предизвикателство. Изследванията на демокрацията показват, че тя има тенденция да се фрагментира под тежестта на сецесионистките тенденции, освен ако не инвестира в децентрализация и мобилност на населението. Разпадането на Руската империя може да доведе до временен хаос и безредие, но в крайна сметка ще създаде по-добри условия за мир, особено при демократични режими на бивши руски територии.

Времето на империите и колониализма приключи в свят, в който човешкият капитал и приобщаващите институции са основният двигател на икономическата дейност. Ползите от завладяването на земя и колонизирането на други територии са много по-малки в съвременния свят, отколкото дори преди 200 години, а разходите му са много по-високи. Руската империя и други империи, като китайската, са обречени в дългосрочен план.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка