Санкциите срещу Русия – болезнени, но не катастрофални*

В навечерието на нов пакет от санкции, които Западът ще наложи на Русия заради войната в Украйна, Мениджър Нюз публикува гледната точка на Томас Фази, писател, журналист и преводач (неговата последна книга със заглавие „Възстановяване на държавата“ е отпечатана от Pluto Press) за онлайн списанието UnHerd.

Западът, следвайки примера на Съединените щати, реагира на руската инвазия в Украйна, като въведе „осакатяващи“режима на Путин санкции. Това е „тотална икономическа и финансова война“, целяща „да предизвика срив на руската икономика“, призна френският финансов министър Бруно льо Мер .

И все пак много от сегашните санкции изглеждат като обикновени ограничения, използвани срещу няколко държави в миналото. Редица от тях, включително забрани за износ и замразяване на определени активи, бяха наложени на Русия след анексирането на Крим през 2014 г. Дори широко обсъжданото изключване на редица руски банки от Международната банкова система за разплащания SWIFT не е ново. То вече бе направено срещу Иран и имаше противоречиви последствия.

Най-спорният аспект на санкциите, наложени на Москва, без съмнение е замразяването на офшорните златни и валутни резерви, които представляват около половината от общите резерви на Русия. Но дори и тази мярка не е безпрецедентна. Миналата година САЩ замразиха чуждестранните резерви на Афганистанската централна банка, за да попречи на талибаните да сложат ръка върху тях; преди това те замразиха валутните резерви на Иран, Сирия и Венецуела.

В този смисъл, взети поотделно, тези мерки не са толкова изключителни, колкото бяха представени. Но път трябва да признаем, че никога досега не са били прилагани толкова много санкции наведнъж –санкциите, които Западът наложи на Русия, вече наброяват 6000 , което е значително повече, отколкото тези, наложени на Иран, Сирия и Северна Корея взети заедно. Още по-важното е, че нито една от предишните цели не беше толкова мощна, колкото Русия – член на Г-20 и най-голямата ядрена сила в света.

По същия начин нито една от 63-те централни банки, които са членове на Банката за международни разплащания (BIS) в Базел, известна още като Централната банка на централните банки, не е била обект на финансови санкции. Самата BIS дори се включи в тях, за да предотврати достъпа на Русия до нейните офшорни резерви. Това наистина няма аналог в историята на Банката за международни разплащания от създаването ѝ през 1931 г. досега, дори по време на Втората световна война .

Какво да очакваме от санкциите?

Западните експерти и коментатори нямат никакво съмнение, че те ще затруднят руската икономика, ще посеят недоволство както сред руския народ, така и сред руския елит, дори ще подкопаят режима на Путин. Най-малкото те ще попречат на военната агресия на Русия.

За съжаление обаче историята подсказва друго – вижте Ирак или по-скоро Иран. Много по-вероятно е това да се окаже нова грешка в дълъг списък от стратегически грешки на Запада, за които безславното изтегляне на Съединените щати от Афганистан е най-показателният пример.

В крайна сметка Русия се е подготвяла за този момент от доста време. След първата вълна от санкции през 2014 г. и отчасти като отмъщение срещу тях Путин предприе стратегията, която анализаторите нарекоха „Крепост Русия“. Режимът натрупа огромни международните резерви, диверсифицира ги от щатски долари и британски лири, намалявайки своята външна експозиция, засили икономическото си сътрудничество с Китай и преследва стратегии за заместване на вноса в няколко индустрии, включително храни, медицина и технологии, в опит да изолира страната колкото е възможно повече от външни шокове.

Вярно е, че Путин направи грешката да остави около половината от тези резерви в чужди централни банки, което доведе до конфискуването им. Но въпреки това Москва има все още достъп до над 300 млрд. долара златни и валутни резерви – много от повечето страни по света и съвсем достатъчно, за да смекчи всеки краткосрочен спад в износа или да подкрепи рублата, макар и за известно време.

Освен това Руската централна банка реагира на санкциите, като спря изтичането на капитали от Русия и национализира валутните постъпления на големите износители, като поиска руските фирми да конвертират в рубли 80% от приходите си в долари и евро. Основната лихва се покачи до 20% в опит да привлече чужд капитал. Тези мерки, насочени към укрепване на стойността на рублата и осигуряване на приток на чуждестранна валута в страната, изглежда работят. Докато рублата загуби около 40% от стойността си в началото на конфликта изглежда, че засега свободното падане е спряло. Дори регистрира покачване през последните две седмици. Моментната финансова сметка на Русия – разликата между парите, които влизат, и тези, които излизат от страната, далеч не е катастрофална.

Нека не забравяме, че основният източник на руските валутни резерви — износът на петрол и газ, е изключен от санкциите по очевидни причини: за повечето европейски страни Русия е основен доставчик на петрол и газ (и други основни стоки) и няма как той да бъде заменен от днес за утре.

Накратко, Русия не рискува в краткосрочен план да остане без резерви и да не може да плати за своя внос. Но дори да приемем, че Западът е решил да спре целия си внос от Русия за една нощ, няма причина да очакваме, че това ще спре руската военна машина. Идеята, че „ние финансираме войната на Русия чрез закупуване на газ и петрол“, както наскоро заяви финландският премиер Сана Мирела Марин, е фундаментално погрешна.

Както отбелязва германският икономист Дирк Ентс , руската военна машина в по-голямата си част не разчита на внос – ако не друго, Русия е производител и износител на оръжие. То се доставя се от вътрешния пазар и подобно на заплатите на нейните войници се плаща в рубли, които Руската централна банка може да създава в неограничено количество, точно както прави Английската централна банка, когато става въпрос за лири.

Също толкова неоснователни са слуховете за предстоящо спиране на обслужването на външния дълг. През последните години руското правителство предприе стъпки за намаляване на външните си задължения: неговият дълг, деноминиран в чуждестранна валута, днес възлиза на около 40 млрд. долара – малка сума в сравнение с размера на годишния износ на петрол и газ от Русия, който възлиза на над 200 млрд. долара. Всяко решение за фалит би било изцяло политическо. Не трябва да забравяме, че самите кредитори, които очакват постъпления в долари, са същите, които току-що конфискуваха голяма част от руските долари. Ако Москва спре плащанията си, това би било голям проблем за техните западни кредитори. Същото се отнася и за износа на петрол от Русия – отказът от руски петрол неизбежно ще донесе загуби и за самите нас.

Нека не забравяме, че благодарение на успешните усилия на руското правителство за стимулиране на селското стопанство, местното производство на храни държи над 80% дял от продажбите на дребно  спрямо 60% през 2014 г. Това означава, че Русия до голяма степен е независима от тази гледна точка. Така че дори приходите ѝ от износ да паднат, което е малко вероятно, населението няма да гладува, за разлика от останалия свят, най-вероятно ще може да продължи да воюва.

Може ли селективната забрана за износ на някои специфични високотехнологични западни компоненти, които намират приложение в отбранителната индустрия на Русия, да се окаже по-ефективна? Евентуално. Но Русия от години намалява зависимостта на своя военно-индустриален апарат от чужди компоненти и технологии. По-важното е, че и двете хипотези - че икономиката и армията на Русия могат да бъдат поставени на колене чрез забрано на износа и/или вноса, се основават на идеята, че светът подкрепя тези санкции. Но това далеч не е така

143 нации от общо 193 гласуваха резолюция в Общото събрание на ООН, която осъди руската агресия. Онези 35 въздържали се са Китай, Индия, Пакистан и Южна Африка, както и няколко африкански и латиноамерикански държави. Те пък и някои други, включително и тези, които подкрепиха резолюцията на ООН, като Бразилия например, силно разкритикуваха санкциите срещу Русия. Може да се очаква, че те ще продължат да търгуват с Москва. Затова честно казано е много трудно да се нарече Русия изолирана, когато някои от най-големите икономики в света отказаха да подкрепят санкциите на Запада.

По-специално Китай, който издигна глас в подкрепата си за Русия. Пекин вече е основният търговски партньор на Кремъл и може да приема огромни количества руска енергия и стоки, както и да осигури на Москва всякакви промишлени и потребителски стоки, които досега Федерацията внасяше от Запада. а Китай управлява алтернативна на западната SWIFT система, наречена CIPS, за трансгранични транзакции в юани, което може да позволи на Русия частично да заобиколи наложената финансовата блокада.  Въпреки че юанът все още представлява малък процент от международните транзакции, ролята му ще нарасне бързо през следващите години, предвид новината, че Саудитска Арабия може да превалутира в китайска валута продажбите на петрол за Пекин. Всичко това помага да се обясни защо дори западни финансови анализатори, като Goldman Sachs и JP Morgan, прогнозират годишно свиване на руската икономика от около 7%. Неприятно, но едва ли катастрофално.

Всичко зависи от политическия отговор на руското правителство. Очевидно оттеглянето на много фирми и спадът на чуждестранните инвестиции ще увеличат безработицата. Но руското правителство може да смекчи удара, като прибегне до „кейнсианска” експанзионистична фискална политика, насочена към стимулиране на вътрешните инвестиции и подкрепа на доходите. Сега е моментът Русия да се откаже от своята исторически ултрастрога фискална политика.

Преди две седмици предположих , че поне в краткосрочен план САЩ ще се възползват от конфликта в Украйна. В дългосрочен план става ясно обаче, че воденият от САЩ глобален западен ред ще пострада. Налагането на санкции не само от правителства, но и от частни компании, и дори от аполитични организации, като централните банки, изпрати ясно послание по света: Западът няма да спре пред нищо, за да накаже онези, които прекрачват червената линия. Ако това може да се случи с Русия, може да се случи на всеки. „Никога вече няма да имаме и най-малката илюзия, че Западът може да бъде наш надежден партньор.Ще направим всичко, за да не бъдем зависими от Запада в онези области от живота ни, които имат решаващо значение за нашия народа”, заяви руският външен министър Сергей Лавров.

Тези думи непременно ще отекнат в целия свят с драматични последици за Запада. Както предупреди Волфганг Мюнхау (журналист и ръководител на мозъчния тръст Eurointelligence – бел.р.) „замразяването на сметките на една централна банка на друга е наистина голяма работа... В резултат на това решение ние превърнахме долара и еврото … в де факто рискови активи”. Неизбежно е това да подтикне държавите да диверсифицират своите резерви и да увеличат дела на юаните, за да разхлабят хватката на Запада върху техните икономики, да укрепят нейната независимост и устойчивост. Дори и да не тласне страните направо в прегръдките на Пекин, както стана с Русия, това вероятно ще доведе до появата на два все по-изолирани блока – доминиран от САЩ Западен блок и доминиран от Китай Източно-евразийски.

В тази нова псевдостудена война „необвързаните“ страни биха могли да открият, че са в по-добра позиция да отстояват своя суверенитет. Забравете „срива на руската икономика“ – това може да е резултат от новата икономическа война на Запада.

* Заглавието е на Мениджър Нюз

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка