Ще продължи ли петролът да поскъпва?

Петрол, инфлация, Русия – така се редуват икономическите новини през последните месеци и особено сега с нарастващото напрежение в Украйна. Но проблемите на петролния пазар, откъдето идва една част от инфлационния натиск в глобален мащаб, не са свързани само с рисковата премия по доставките от Русия. Те са следствие на години на ниска цена и на по-малко инвестиции в петролната инфраструктура.

Събитията в Украйна и страховете за устойчивостта на доставките, ако се стигне до конкретни санкции върху Русия и ограничаване на износа на страната, доведоха до рискова премия, която към момента се изчислява на 10-12% от цената на сорта Брент. Тоест, при текущите котировки около 97-100 долара за барел става дума за

8-10 долара надбавка

Това не звучи толкова много на фона на общото поскъпване на суровината. Петролът беше на 70 долара за барел в началото на декември миналата година. А година по-рано дори под 50 долара. Причината е в крехкия баланс между търсенето и предлагането, който се промени след началото на пандемията от излишък към постоянен дефицит. Глобалната икономика се възстанови много по-бързо, отколкото петролните компании можеха да увеличат производството и отколкото беше желанието на страните от ОПЕК и Русия. А вероятно и способността им да покачат добива, защото те също бяха принудени да намаляват инвестициите си в инфраструктурата и новите находища. Рисковата премия и геополитическата несигурност

постепенно ще отшумят

Това не са първите санкции срещу Русия и те не са насочени към петролния сектор. Поне засега, защото рисковете от ескалация на напрежението остават на дневен ред. Но ако погледнем конфликта с Грузия от 2008 г., допълнително настъпление в региона на Донецк не изглежда вероятно. Рисковата премия ще се запази между 5 и 10 долара, като всяко начало на нови преговори ще доведе до свиването й. Петролният пазар се адаптира и заедно с високите цени идват и намеренията да се компенсира изоставането в инвестиционната активност. Щатските шистови компании вече работят в тази посока, защото

връщат в експлоатация

нерентабилни и изтощени находища. Големите петролни компании обаче не са склонни да инвестират значителни суми в дългосрочни проекти, тъй като се опасяват от реакцията на акционерите си. Те предпочитат да влагат капитали в зелени проекти, с което не само да отговорят на тенденцията, но и да свалят въглеродния си отпечатък. Другата голяма промяна за предлагането на петролния пазар може да дойде от Иран. Новината за напредък в преговорите за ядрена сделка със САЩ обещават завръщане на страната на глобалния пазар, но тя също ще пострада от дългия период с липса на инвестиции.

Търсенето на петролни продукти се покачи значително след пандемията и потреблението вече е 100 милиона барела дневно. Все още не сме станали свидетели на максималното равнище на пътувания, което допълнително

ще влоши баланса

през тази година. Но ръстът на петрола винаги е бил и ще бъде лечението на високите му цени. Страховете от инфлацията карат потребителите да бъдат много по-предпазливи в покупките си и да спестяват повече. Така продажбите на дребно тръгват надолу и инфлацията се успокоява, което от своя страна означава и намаляване на потреблението на горива, а от там и на цените. Този процес не се случва за няколко месеца. Краткосрочната

тенденция към спад

от доста повишените нива днес ще се дължи на свиване на рисковата премия и на обичайният за второто тримесечие на годината излишък на пазара. Запасите обаче ще останат ниски, когато се сравняват със средното за изминалите пет години. По-осезаемо поевтиняване към равнището от 70 долара за барел ще бъде функция на продажбите на спекуланти на петролния пазар. Такава динамика на пазара е нормално да се случва. В по-дългосрочен план обаче петролът продължава да се цели към трицифрена цена. Единственото, което може да го спре, е рецесия в глобалната икономика, защото достатъчно увеличение на предлагането не изглежда лесно постижимо, поне в близката една година.

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в ЕЛАНА Трейдинг