Заплатите на директорите по света нараснали 56 пъти повече от тези на работниците за 6 години

Средната заплата на главните изпълнителни директори на компаниите по света е достигнала 4,3 милиона долара през 2024 г., сочи анализ на "Оксфам", публикуван в Международния ден на труда 1 май. Това представлява 50 на сто ръст на възнагражденията на изпълнителните директори в реално изражение спрямо 2019 г., като надхвърля с 56 пъти увеличението на средните възнаграждения на служителите за същия период - с 0,9 на сто, съобщава БТА, която разполага със заключенията от анализа на "Оксфам". 

Всеки час милиардерите получават повече за труда си, отколкото средностатистически работник за цяла година, посочва неправителствена организация за борба с неравенството.

"Оксфам" заедно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) призовават за по-високи данъци за свръхбогатите.

Данните са базирани на пълните пакети със възнаграждения на изпълнителните диретори на близо 2000 корпорации в 35 страни, които са получили над 1 милион долара през 2024 г. 

Главните изпълнителни директори в Ирландия и Германия са едни от най-високоплатените, като са получили средно съответно 6,7 милиона и 4,7 милиона долара през 2024 г.

Средното заплащане на главните изпълнителни директори в Република Южна Африка е 1,6 милиона долара през 2024 г., докато в Индия - 2 милиона долара, според заключенията от анализа.

"Година след година отчитаме една и съща абсурдна картина - заплатите на главните изпълнителни директори се увеличават драстично, докато възнагражденията на работниците едва помръдват. Това не е проблем в системата, защото тя работи точно както е проектирана - насочвайки богатството към горните етажи (към ръководните позиции), докато милиони работещи хора изпитват трудности да си позволят наем, храна и здравеопазване", заяви Амитабх Бехар, изпълнителен директор на "Оксфам интернешънъл" (Oxfam International).

На този фон нарастват предупрежденията, че трудовите възнаграждения не успяват да покриват разходите за живот. Докато Международната организация на труда (МОТ) съобщава, че реалните заплати са нараснали с 2,7 на сто през 2024 г., много служители са били изправени пред замразяване на трудовите си възнаграждения. Във Франция, Република Южна Африка и Испания например ръстът на реалните заплати е бил едва 0,6 на сто през миналата година. Въпреки че неравенството в заплащането е намаляло в световен мащаб, то остава много високо, особено в страните с ниски доходи, където делът на доходите на най-богатите 10 на сто от населението е 3,4 пъти по-висок от най-бедните 40 на сто.

Милиардерите, "които често изцяло или частично притежават големи корпорации", са натрупали средно 206 милиарда долара богатство през последната година. Това се равнява на 23 500 долара на час.

Освен прекомерното заплащане на главните изпълнителни директори, работниците в световен мащаб сега са изправени пред нова заплаха - всеобхватни американски вносни мита. Те представляват значителни рискове за работниците по целия свят, като могат да предизвикат загуба на работни места и нарастващи цени на основни стоки, което би довело до крайно неравенство навсякъде по света, предупреждават от "Оксфам".

"Тези (митнически) политики ще навредят не само на работещите семейства в САЩ, а най-вече на работниците, които се опитват да излязат от недоимък в някои от най-бедните страни в света", заяви Бехар.

Все по-често корпорациите са задължени по закон да докладват за разликите в заплащането между половете - средната разлика в доходите между жените и мъжете. 

Корпорации в Япония и Южна Корея отчитат едни от най-високите средни разлики в заплащането между половете през 2023 г. - около 40 на сто. Средната разлика в Латинска Америка е била 36 на сто през 2023 г. спрямо 34 на сто през 2022 година. Корпорации в Канада, Дания, Ирландия и Великобритания отчитат средни разлики в заплащането от 16 на сто.

В анализа на "Оксфам" се установява също, че от 45 501 корпорации в 168 държави, всяка от които отчита приходи над 10 милиона долара , в по-малко от 7 на сто има жена на поста главен изпълнителен директор.

"Скандалното неравенство в заплащането на изпълнителните директори и работниците потвърждава, че ни липсва демокрация там, където е най-необходима - на работното място. В цял свят работниците са лишени от елементарни условия на живот, докато корпорациите прибират рекордни печалби, избягват данъци и лобират, за да избегнат отговорност", заяви Люк Триангл, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите.

"Работниците искат нов обществен договор, който работи за тях, а не за милиардерите, които подкопават демокрацията. Справедливо данъчно облагане, силни обществени услуги, достойни заплати и справедлив преход не са радикални искания, а са основата на справедливото общество. Време е да сложим край на милиардерския преврат срещу демокрацията и да поставим хората и планетата на първо място", допълва той. 

"Оксфам" и Международната конфедерация на профсъюзите призовават правителствата по света да поддържат и ускорят темпото на облагане на свръхбогатите, както на национално, така и на глобално ниво. Това включва въвеждането на максимални пределни данъчни ставки от поне 75 на сто върху доходите на най-богатите, за да се възпрепятства плащането на високи заплати на ръководителите. Правителствата трябва също така да гарантират, че ръстът на минималните заплати е в съответствие с инфлацията и че всеки има право да се обединява в профсъюзи, да стачкува и да води колективни преговори.