Ще започнем ли да си намираме работа по-трудно заради AI?

ChatGPT, роботите и умните алгоритми вече могат да вършат задачи, които допреди десетилетие изглеждаха запазена територия на хората. Но кои професии наистина са застрашени от бързото навлизане на изкуствения интелект? 

Според проучване на консултантската компания Samhoud, ръководителите на около петдесет големи нидерландски организации вярват, че AI ще поеме значителна част от техните дейности в съвсем близко бъдеще. „Шефовете вече не се питат дали, а как да използват изкуствения интелект“, отбелязват авторите на изследването, цитирано от БТА.

Ползите за работодателите изглеждат очевидни: повече ефективност, по-ниски разходи и по-малка зависимост от трудния за намиране персонал. „Но въпросът е – за кого това е проблем?“, пита Джуре Дас от Социално-културната агенция за планиране, която съветва нидерландското правителство и парламент.

По думите му, AI може да бъде полезен и за работниците. Той позволява на по-малко опитните да навлизат по-бързо в професията и да достигат по-високо ниво. В същото време именно най-нископоставените позиции са под заплаха – задачите, които често се дават на начинаещи, като писане на доклади или предварителни проучвания, все по-често се възлагат на алгоритми.

„Това вече се вижда в маркетинга, ИТ сектора и адвокатската практика“, казва Дас. „Тъкмо в началните позиции човек научава същината на професията. Ако те изчезнат, новодошлите ще бъдат сериозно ощетени.“

Стеф Молеман, консултант по пазара на труда в Изпълнителната агенция за социално осигуряване, потвърждава, че т. нар. "AI ефект" вече се отразява и в официалните списъци на най-застрашените професии. Текстописци, копирайтъри, преводачи и графични дизайнери усещат най-силно промяната – броят на свободните позиции при тях е спаднал с близо 30% през 2024 г. „Но това не значи, че тези професии ще изчезнат. Изкуството е да се адаптираш и да продължиш да учиш. Опасно става, когато застинеш на едно място“, подчертава Молеман.

Дас допълва, че крайната дума не е на алгоритмите, а на хората – и работодатели, и потребители. Той дава пример с компанията AFAS, която благодарение на автоматизацията премина към четиридневна работна седмица. „Това не само подобри имиджа ѝ, но и привлече много нови кандидати. Показва, че AI може да бъде използван и за повече човечност, не само за съкращения.“

А и потребителите имат силата да определят посоката, смята Дас. „Текстовете, генерирани от AI, често са полезни, но им липсва душа. Когато като читатели заявим, че предпочитаме нещо по-живо и автентично, ние всъщност задаваме границите на това докъде могат да стигнат компаниите с автоматизацията.“

И двамата експерти са категорични: апокалиптичните сценарии, според които AI масово ще започне да унищожава работни места, са преувеличени. „Между 1995 и 2010 г. автоматизацията премахна една пета от задачите на нидерландския пазар на труда, но на тяхно място възникнаха нови. Очаквам и сега да се случи същото“, напомня Дас.

Молеман е съгласен: „Професиите не изчезват изведнъж – те се трансформират. Така е било винаги, и не само заради изкуствения интелект.“