Животът без работа може да е фатален

Колко лош е животът без работа? Задавам много често този въпрос напоследък. Става пределно ясно, че силите на глобализацията и технологичният напредък трансформират икономиките и обществата, по-специално в развитите страни, и че тези последици са усещани най-пряко от ядрото на работната сила - от хората и семействата, които формират онази прослойка, която американците наричат средна класа. В богатия свят много традиционни работни места за тези хора изчезват, а трудовите възнаграждения за останалите са в дълбок застой.

Фактът, че средната класа се свива в една след друга страна с основание е повод за безпокойство. Една голяма, стабилна и просперираща средна класа е от важно значение за гражданското общество; по-голямата част от информираните наблюдатели се обединяват около мнението, че тя подкрепя обществената интеграция, толерантността, демокрацията и много други хубави неща. Тя освен това е мощен двигател за търсенето в една икономика - масата средно заможни домакинства купува маса неща.

Какво обаче се случва, когато работните места от индустриалната епоха, които поддържаха средната класа, започнат да изчезват? Волтер е отправил далновидно предупреждение, като отбелязал: "Трудът ни спасява от трите най-големи злини: скуката, порокът и нуждата."

От тези трите аз съм най-малко обезпокоен от нуждата. Търговията и техническият прогрес в крайна сметка правят обществото по-богато като цяло. Проблемът, който те причиняват, не е недостигът, не липсата на неща. Вместо това търговията и техническият прогрес повдигат трудни въпроси за разпределението. Повечето от нас печелят пари, за да купуват нещата, от които се нуждаят, като работят - какво правим ние, когато възможностите за работа стават ограничени?

Нека продължим със скуката и порока: колко лоши са те? Колко обезпокоени трябва да сме от тях? Понякога чувам тезата, че изобщо не бива да сме разтревожени. Според тази логика, ако не се нуждаем от труда на хората, тогава защо е необходимо да се безпокоим какво правят те? Защо трябва да са от значение традиционните представи за скука и порок? Ако хората искат да пият, да взимат наркотици, да правят секс със случаен партньор или да играят компютърни игри по цял ден, къде е вредата? Това може и да не са традиционно най-уважаваните или продуктивни дейности, но защо трябва да робуваме на общоприетите схващания.

Една причина за безпокойство идва от изследването на политолога Чарлз Мъри, което документира колко много са се променили през последните 50 години социалните условия за американците от долната част на средната класа (въпреки че по същество са останали непроменени за техните сънародници от горната част на средната класа). Разводите, както и престъпността, са се увеличили рязко, така както броят на децата, израстващи без двама родители, и на мъжете без семейство и водещи асоциален живот.

Тези социални злини идват заедно с изчезването на работните места от индустриалната епоха. Води се оживен дебат дали те са причинени от загубата на стабилна работа или са резултат от други фактори. Аз съм в лагера на онези, които смятат, че изчезването на работните места е причина, а не просто страничен фактор.

Публикувано неотдавна изследване на носителя на Нобеловата награда за икономика за тази година Ангъс Дийтън и на Ан Кейс открива една по-обезпокоителна тенденция от социалната деградация: докато смъртността при почти всички пълнолетни групи от американското общество е намаляла през последните няколко десетилетия, тя всъщност се е увеличила при най-ниско образованите бели от средната класа. Двамата са установили, че между 1999 и 2013 година смъртността при тази група е нараснала със 134 на 100 000 души. Това е грамаден скок. Както пише Дийтън: "Само ХИВ/СПИН е направил подобно нещо в съвременната епоха."

Какво причинява този трагичен бум? Професорите Дийтън и Кейс са установили, че по-голямата част от това нарастване на смъртността може да бъде обяснена с три фактора: самоубийствата, хроничните болести на черния дроб и цирозата и натравянията с алкохол и наркотици. С други думи хората в тази социално-икономическа група се убиват умишлено и непреднамерено, бързо и бавно.

Много повече изследвания са необходими, за да разберем причините за тези развития. Аз обаче не мисля, че неволите на безработицата сред представителите на тази група са второстепенни фактори; според мен те са от основно значение и съвсем не е съвпадение, че делът на заетите сред пълнолетните американци, които са завършили най-много средно образование, е бил под 52% през септември. Скуката и порокът, които идват, когато работата си отиде, са сериозен проблем за общественото здраве.

Нещо любопитно, професорите Дийтън и Кейс са установили, че смъртността не се е увеличила с такива темпове в последно време при хората от латиноамерикански произход и чернокожите. Възможно е това да се дължи на факта, че те по принцип са по-маргинализирани икономически и затова са свикнали по-малко към стабилните работни места на средната класа, които белите са имали, но които сега изчезват за най-ниско образованите сред тях.

Това далеч не е цялата история. На мен обаче ми се струва, че първите две най-големи злини, посочени от Волтер, започват да излизат наяве в социалната и здравната статистика, и ние всички трябва да сме обезпокоени от това.

Андрю Макафий, преподавател в Масачузетския технологичен институт за "Файненшъл таймс"

Източник: БТА