Когато първото кариерно стъпало изчезва - как бизнесът и образованието да помогнат на младите да са подготвени за днешния пазар на труда

През 2026 г. на пазара на труда навлиза първият „ChatGPT випуск“ - висшисти, които през цялото си следване са имали достъп до генеративен изкуствен интелект. Парадоксалното е, че именно те ще бъдат сред първите, които ще усетят как изкуственият интелект променя началото на професионалния път.

Изкуственият интелект не премахва непременно цели професии, а най-често пременя уменията и задачите в тях. Най-уязвими са рутинните, повторяемите и информационно-обработващите дейности - подготовка на справки, обработване на данни, редактиране на съдържание, проверка на документи, базово програмиране и обслужване на клиенти. Това са онези задачи, с които до скоро младите служители опознаваха ролята си и постепенно натрупваха опит.

Кариерната стълба се „компресира“

Според изследване на PwC процесът се опсива като „компресиране“ на традиционната кариерна стълба. Доминираните от инструменти с изкуствен интелект младши роли са седем пъти по-склонни да изискват умения, които преди са се очаквали от по-старши служители, включително лидерство и стратегическо мислене. От начинаещите вече се очаква по-малко механично изпълнение и повече самостоятелност, аналитично мислене и работа с интелигентни инструменти. Младежите трябва не само да изпълнят инструкции, а да идентифицират и решават проблеми, да проверяват получения резултат и да поемат отговорност за него. Тук възниква противоречието: работодателите търсят млади хора с практически опит, но част от задачите, чрез които този опит се е натрупвал, постепенно се автоматизират. Ако първото стъпало се свие, откъде ще дойдат утрешните опитни специалисти?

Компаниите не могат едновременно да премахват първоначалните задачи и да очакват напълно подготвени начинаещи. Те не трябва да използват изкуствен интелект само за повишаване на производителността и намаляване на началните позиции, защото след време могат да се окажат без хора, подготвени да поемат по-сложните роли. Затова началните позиции трябва да се променят, а не просто да изчезнат. Те трябва да не включват само  механично изпълнение, а  да се превърнат в среда за ускорено учене.

Това означава инвестиране в младите хора още докато са в училище и университет чрез структурирани стажове, наставничество, работа по реални проекти, а когато започнат работа да имат възможност за ротация между задачи и постепенно увеличаване на отговорността. Начинаещият трябва да участва в целия процес - да разбере задачата, да използва подходящите инструменти, да провери резултата и да получи обратна връзка от опитен колега. Добрата начална позиция не изисква младият човек да знае всичко, тя трябва да дава възможност той да покаже как мисли, как учи, как реагира при грешка и дали може да превърне технологията в по-добро решение.

Родителите трябва да инвестират в умения, а не в сертификати

Промяната има значение много преди първата работа. При избора след 7. или 12. клас не е достатъчно да се пита само дали дадена специалност е престижна или търсена. По-важно е какви умения изгражда съответната образователна пътека. Дава ли тя стабилна основа по език, математика, технологии, природни науки, икономика или човешко поведение? Включва ли практика и работа по проекти? Учи ли младия човек да проверява информация, да представя идеи, да работи в екип и да решава проблеми? Същият критерий важи за курсовете, академиите, лагерите и извънкласните дейности. Натоварената програма и многото сертификати не са доказателство за развитие. По-смислена е дейността, в която детето функционално използва уменията си, взема решения, среща трудности, греши и се учи от грешките си, защото така разбира какво му носи удоволствие и какви са интересите и способностите му. Проект, стаж, мобилност, доброволческа инициатива, ученически клуб по изкуства могат да бъдат по-ценни от престижно състезание или езиков сертификат, при които участникът показва предварително подготвени и интензивно тренирани знания, а не умения да реагира в реална ситуация. Истинският въпрос не е само „какво ще запишем в автобиографията“, а „какво ще може младият човек да прави след това“.

Информираният избор не е търсене на „сигурна професия“

Изкуственият интелект ще навлезе навсякъде, както в работата на програмистите и счетоводителите, така и в медицината, инженерството, образованието и управлението. Затова професиите трудно могат да бъдат разделени на „сигурни“ и „застрашени“ от него. Важна е професионалната посока, която съчетава стабилна основа с цифрова грамотност, критично мислене, комуникация, адаптивност и способност за учене. Само малка част от хората ще имат нужда от напреднали умения за разработване на изкуствен интелект, повечето ще трябва да могат да го използват критично и продуктивно в собствената си област. Не е достатъчно младият човек да каже, че „използва изкуствен интелект“, важното е дали може да формулира правилния проблем, да провери фактите, да открива грешките и да предлага смислени решения. Затова информираният избор не означава да познаем коя професия ще бъде сигурна след десет години. Означава да изберем образование и дейности, които дават знания, практика, самостоятелност и способност за адаптация и паралелно с това носят удоволствия на младия човек, на който му предстоят дългогодишна кариера. Първото стъпало на кариерата не трябва да изчезне, а трябва да бъде променено така, че младите да се учат да работят заедно с изкуствения интелект. Компаниите трябва да създават позиции, в които начинаещите не само създават резултат, а се учат да мислят и да поемат отговорност. Родителите трябва да насочват времето и средствата си към дейности, които изграждат реални способности, а не просто запълват автобиографията.

автор: Гергана Раковска, Фондация на бизнеса за образованието