5 оправдания, които ни дърпат назад

Народът е казал, че който иска да направи нещо, намира начин, а който не иска - намира оправдание. Това е част от човешката ни природа. В дъното на всичко е нашият мозък, който търси „разумни“ доводи за поведението ни. Той иска да е спокоен, че всичко е наред и нашите действия се подчиняват на определена логика и последователност.

Правени са много изследвания сред стотици хиляди хора и резултатите винаги са подобни – под 5% от хората, които си поставят цели, ги постигат. Останалите над 95% имат …оправдания. Това се отнася в много голяма степен и за парите и нашите отношения с тях.

Ако тази година искаме да постигнем целите си и да се доближим с още една крачка към нашите най-големи мечти, е време да спрем да използваме следните оправдания:

1. „Нямам достатъчно пари и затова не правя нищо“

Има много неща в този живот, за които трябват пари и още повече, за които те не са основен фактор. Ако някой казва, че липсата на средства е нещо, което го спира да постигне целите си, това е просто поредното оправдание.

Има толкова успешни хора по света и в България, които са имали трудно детство и нелека съдба, но са намерили начин да стигнат там, където са в момента, без да са имали и стотинка в началото. Това не ги е спряло и не са търсили лесно оправдание, а са намерили начин да успеят. Просто трябва да се огледаме наоколо и да грабнем всички налични възможности.

Миналата седмица получих имейл от един господин, който ми задава следния въпрос (правописът е запазен):

„КАК ДА ИМАМ ПРИЛИЧЕН СТАНДАРТ НА ЖИВОТ И ДА СПЕСТЯВАМ И ИНВЕСТИРАМ С БРУТНА ЗАПЛАТА 500 ЛЕВА?“

На първо място, какво означава „приличен стандарт на живот“? За всеки този израз носи различно значение. Не е задължително да се спестява и да се инвестира, ако човек няма възможност и/или желание. Всичко е напълно доброволно. За да не преразказвам историите на други хора, ще ви споделя моята. Започнах работа като експерт „Потребителско кредитиране“ в банка през 2003 година с чиста заплата от 203.50 лева, които не бяха много повече от сега. Не можех да си позволя кола, собствено жилище, да живея под наем, да спестявам, а още по-малко да инвестирам по-високи суми.

Тогава не си зададох въпроса „Как да живея добре с тези пари?“ с ирония, което си е чисто оправдание, а се запитах как мога да увелича доходите си в настоящата ситуация. Вместо извинения, мозък ми автоматично започна да търси възможности. Първо, разпитах в офиса как мога да изкарам допълнително пари, защото минималното увеличение на заплатата всяка година не беше опция. Установих, че има възможност да получавам малки бонуси за всеки продаден продукт. Така започнах да си търся клиенти и да карам настоящите да ме препоръчват на техните близки и приятели. Продавах като луд. В някои месеци, бонусите бяха по-големи от заплатата ми. Междувременно се учех ударно на всичко за банковото дело и кредитирането, за да повиша стойността на най-ценния ми актив – себе си.

През свободното време търсех също възможности за допълнителни доходи - попълвах данъчни декларации, научих се да изчислявам пенсии, помагах с теоретичните си знания на малки бизнеси да се развиват. Постепенно, започнах да натрупвам някакви спестявания, които инвестирах и ми носеха много добра доходност. Другата опция беше да кажа, че нямам пари и опит, и нищо не става.

2. „Нямам никакво свободно време“

Това ми беше любимото оправдание, даже и сега го ползвам от време на време. Ако все пак трябва да откажем на някого, е по-добре да бъдем честни с него (а и със себе си), и да му кажем, че имаме достатъчно други важни неща, за да се занимаваме с незначителни дейности, които ще ни загубят времето.

Лошото е, когато така ни е „завъртял“ животът, че ежедневието ни е пълно с дреболии, вместо да се фокусираме върху наистина важните неща, които ще ни донесат дългосрочен ефект. В тази връзка, ще ви разкажа една притча, която прочетох наскоро и е много подходяща за случая: На лекция по философия професорът застава на катедрата, изпълнена с различни предмети. Тогава взема голям празен буркан и го напълва с топки за голф. Пита студентите дали съдът е пълен. Те отговорят утвърдително.

После професорът взема една кутия с малки камъчета и я изсипва в съда, разклаща го леко и камъчетата се наместват между топките за голф. И отново пита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговорят утвърдително.

Сетне професорът взима кутия с пясък и я изсипва в съда. Естествено пясъкът запълва всичко. Той пита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговорят с единодушно „да“.

– Сега – казва професорът - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.

И продължава – ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.

Това беше притчата. Хареса ли ви? Всеки от нас има точно толкова време, колкото и всички останали на тази земя – по 24 часа на денонощие. Какво ще свършим през това време зависи единствено от нас. Ние подреждаме нашите приоритети и те запълват цялото ни време. Ако нямаме време за нещо, то не е толкова важно за нас. Ще ви дам малко екстремен пример. Представете си, че лекарят ви е казал, че ако не започнете да ходите на фитнес редовно, ви остава само няколко месеца живот. Ще го направите ли? Разбира се, защото това ще ви се превърне в приоритет №1 и със сигурност ще намерите време.

3. „Трябва да се подготвя повече, преди да действам“

Когато някой ме попита как да се научи да инвестира в акции, му казвам просто да започне да го прави, дори с някаква минимална сума. Проблемът е, че повечето хора се страхуват да се провалят и затова търсят оправдание, за да не действат. Те ще ти донесат вода от девет кладенци, само за да ти докажат, че още на са готови и им трябва още теория по въпроса.

Истината е, че експерт е човек, който се е провалял повече от всички други в дадена област. Провалът е неизбежен и всички ние ще се спъваме и ще падаме многократно преди да постигнем някакъв устойчив успех. В никакъв случай не подценявам академичното образование и знанията, придобити „на хартия“, но реалността е коренно различна. В нея се случват неща, които ги няма в безопасната и стерилна среда на книгите.

И аз бях в същата ситуация, когато реших да инвестирам на борсата. Прочетох десетки книги, статии и форуми в интернет. След това си направих портфейл в демо сметка с 10,000 лева виртуални пари. Удвоих ги за няколко месеца и реших да инвестирам реални пари. Всичко се промени. Преди това не се трогвах особено от загуби за няколко хиляди лева, докато сега трудно преглъщах реални загуби от стотина лева.

Нещата не бяха същите, или поне аз не бях същият. Намеси се човешкия фактор и неговия мозък. Страхът ме парализираше да действам и да не се проваля. Всичко, което знаех от книгите се изпаряваше, когато губех по-големи суми. В един момент започнах да свиквам, както с печалбите, така и със загубите. Тогава започна моето истинско обучение…

4. „Сега не е подходящото време за инвестиране“

Това ми беше едно от любимите оправдания. Ако не исках да направя нещо, попадах на първата статия, която казва, че сега не е подходящото време да вложим парите си в имоти, например, и това ми беше достатъчно, за да отхвърля тази възможност. Това извинение ми служеше вярно, за да не предприемам действия и да не се проваля. Не се провалих, но изпуснах много добри сделки, които щяха да ми помогнат да постигна целите си предсрочно.

Нещо, което разбрах по-късно във времето беше, че ако чакам подходящия момент, той няма да дойде никога. Ако искам да съм добър инвеститор, трябва да мога да печеля във всякакъв пазар. И това е напълно възможно, дори с ограничени средства за инвестиране. Представете си движението на цените на даден актив като графика. Когато имаме възходящ тренд, може да спечелим като купим на по-ниска цена и продадем по-скъпо. При спад в цените също може да печелим. Дори да не разбираме от опции, може да изберем борсово търгувани фондове, които се движат в противоположна посока на пазара, т.е. ако пазарът пада, ние печелим от това.

Една японска поговорка гласи, че най-доброто време да засадиш дърво е преди 20 години, а второто най-добро време е днес. Това се отнася и за инвестирането.

5. „Ще спестявам за пенсия, когато изкарвам повече пари“

Това оправдание е свързано с предишното, като пак се чака онзи момент, в които (най-вероятно) ще ни се случи нещо. Ние очакваме някой друг да се погрижи за нашите старини и ако живеехме в Германия или друга богата страна, сигурно щяхме да станем щастливи пенсионери, които прекарват летата си на някой гръцки остров. За съжаление, ние живеем в една не много богата страна с пенсионно-осигурителна система на ръба на фалита, заради застаряване на населението и ниските доходи на работещите. Ако разчитаме на държавата, ще сме в положението на нашите родители, баби и дядовци с ниски пенсии, които им стигат само да си погасят битовите сметки и да си купят евтина храна. Ако искаме да сме като тях, не е нужно да правим нищо друго, освен съвестно да си внасяме осигуровките.

Другият вариант е сами да се погрижим за себе си. Тук обаче, се задействат серия от оправдания, които не ни позволяват да действаме. Първото е, че парите не ни стигат, а когато все пак започнем да получаваме по-високи доходи, ние прехвърляме отговорността на бъдещото ни АЗ, което да спестява за пенсия. Да, може и да отделяме по-големи суми 5 или 10 години преди пенсиониране и те да ни стигнат да живеем добре след това, но ще се лишим от една мощна сила, която умножава нашите пари – сложната лихва.

Ако започнем да спестяваме по малко за пенсиониране след 30-тата си година (преди това изобщо не мислим за тези неща), имаме голям шанс да сме щастливи и богати пенсионери, а не намръщени и недоволни. Мантрата, която си повтаряме, че ще започнем да го правим, когато изкарваме повече пари, е просто поредното оправдание, което ни дърпа назад и ще направи бъдещето ни по-трудно и с повече стресови моменти.

А какво е вашето оправдание?