5 съвета, които бих дал на моето 25-годишно "Аз"

Тази седмица имах презентация на събитие, организирано от една младежка организация. Всички участници бяха завършили наскоро висшето си образование и задаваха въпроси, по които и аз съм мислил, когато бях на тяхната възраст – как да си намерят хубава работа, дали да теглят кредити, как да си позволят по-скъпи неща и други. В тази статия ще ви споделя съветите, които аз бих дал на 25-годишния Стойне, ако можех да го направя.

Всичко е точно

Замислих се какъв ли съвет бих дал на онзи младеж, който току-що си беше взел дипломата от университета. За него всичко изглеждаше розово. Той нямаше търпение да приложи на практика всичко, което беше научил за парите и финансите. Високите оценки му даваха самочувствието, че ще успее да се „реализира“ в живота.

Спомням си, че първият досег с реалността ми подейства отрезвяващо. Практиката няма нищо общо с това, което бях учил. Трябваха ми доста месеци, докато се науча да правя елементарни неща. След около година последва нов шок – моята заплата беше 3 пъти по-ниска от това, което изкарва неграмотна баба, която продава дрехи, купени от Илиянци. Освен това, тя работи само по 2-3 часа на ден. Нещата се стабилизираха за известно време, но през 2008 година загубих много от парите, които бях изкарал и спестил. Финансовата криза ми даде страшен урок, който ще помня до края на живота си.

Първият съвет, който бих дал на 25-годишното ми Аз е да не приема толкова тежко провалите и че ако си жив и здрав всичко ще се оправи. Грешките са част от пътя и те ни правят по-добри и по-успешни. Едно от най-добрите определения за „експерт“, които съм срещал е „човек, който е допуснал най-много грешки в дадена област“. Дори да загубим пари или да се разделим с някого, светът не свършва с това.

Инвестирай повече в себе си

Сега чета много и посещавам доста обучения по различни теми, но след университета си казах, че не искам вече да виждам учебник или книга поне няколко години. Ще ме разберете – през почти 18 години от моя живот (от първи клас до завършването на висшето ми образование) съм чел скучни и (често) безполезни уроци с единствената цел да ги „изпея“ по-късно, когато ме изпитват. Кой няма да намрази четенето в тази ситуация?

Минаха няколко години преди да разбера, че може да има и полезни книги, написани на достъпен език. Постепенно, започнах да чета много и да търся активно нови практични знания. Осъзнах, че в университета съм положил само една тънка основа, върху която трябва да изградя най-големия ми актив – аз самият. Когато започнаха да стават популярни обученията на живо и придобиването на различни сертификати, аз трупах нови и нови знания и умения. Всички удостоверения, дипломи и сертификати едва се побираха в една голяма папка с джобчета. Не всички обаче ми бяха полезни, но това е друга тема.

Вторият съвет, който бих дал на себе си преди 12 години е да инвестира повече в себе си, да не разчита на знанията в университета и да има повече фокус в областите, в които иска да се развива.

Резултатите зависят от усилията

Сигурно ви звучи като нещо просто и лесно за разбиране. И аз си мислех така, но трябваше да минат години, преди да го осъзная напълно. Как се изкарваха високи оценки в училище – имаше негласно разбиране, че отличниците винаги са подготвени. Като част от тази група, аз полагах минимални усилия, за да получавам 5-ци и 6-ци. Някой път, разчитах и на късмет – четеш 7 теми от общо 20 и някой от тях ти се пада на изпита. Ако това не стане, винаги може да препишеш от някоя съученичка или колежка. Да не говорим, че е имало предмети в университета, в които е било достатъчно да се мернеш 2-3 пъти и да напишеш курсова работа, свалена от интернет, за да получиш висока оценка.

Когато свикнеш да не полагаш големи усилия, нещата се променят много трудно и трябва да получиш няколко „шамара“ от живота, за да го разбереш. Първите ми изпити за сертификата ACCA (the Association of Chartered Certified Accountants) бяха пълен провал. Мислех си, че е достатъчно да прочета отгоре-отгоре учебника и ще се справя. След като ме скъсаха си мислех, че просто съм нямал късмет и случайно са ми се паднали трудни въпроси (а и проверяващите не са разбрали какво точно съм искал да кажа). Вторият път – същата история. Чак на третото ми явяване осъзнах, че така няма да стане и правилата в университета не важат за този изпит и за живота, като цяло. За щастие, взех изпита, но това ми струваше доста часове и усилия.

След този случай, и няколко пъти след това се опитвах да мина „тънко“ и да не вложа достатъчно труд и време, но животът ми показа, че резултатите ВИНАГИ са равни на това, което влагаме. Без изключения. Това е и третият урок към 25-годишния Стойне – не пести усилия и ще постигнеш успеха. Забрави за правилата в училище и в университета – те не действат в реалността.

Не си губи времето

Ако работим 8 часа, още толкова спим, остават едни 8 часа, през които сме свободни да правим, каквото решим. Когато си на 25-години малко лекомислено пропиляваш най-ценния актив на света – времето. Мотаенето с приятели, ходенето на дискотеки (и поне 1 ден изтрезняване и релаксиране след това) и други дейности са важни за всеки млад човек, но ще дойде време, в което ще е трудно да си „откраднем“ дори един час на ден за себе си.

За да съм честен, освен социалния живот, съм отделил стотици часове, за да гледам презентации на съмнителни инвестиционни схеми и да се срещам с представители на нова МЛМ компания, които имат „уникално предложение“ за мен, което само за „няколко часа на ден“ ще ме направи богат, здрав и красив (ако си купуваш и техните храни, напитки и козметика, разбира се).

Всичко това се дължи на едно много важно умение, което не притежавах преди 12 години – да казвам силно и ясно „НЕ“. За да не обидя някого, се съгласявах да си губя времето и неползотворни дейности, които не ми донесоха почти нищо. Съвет №4 – „Опичай си акъла, момче, и се научи да отказваш“.

Без план и система нищо не става

Последният урок, който бих дал на онзи 25-годишен младеж, е да си задава няколко въпроса, преди да направи, каквото и да е. Те са: „Каква ти е целта?“, „Кога искаш да я постигнеш?“, „Как ще следиш напредъка си?“, „Какви стъпки трябва да предприемеш, за да я постигнеш?“ и „Каква стратегия и система от действия ще използваш?“. Това би ми спестило много време, което съм прекарал, за да следвам чужди цели и да използвам хаотични действия, за да ги постигна.

Това бяха съветите, които бих дал на себе си, ако мога да се върна 12 години назад във времето. Дали онзи Стойне от миналото ще ме послуша – не знам. Със сигурност, не бих му казал да купува биткойни, акции на печеливши компании или резултати от футболни срещи. Лесните пари, лесно се губят.

А вие какъв съвет бихте дали на своето 25-годишно "Аз"?