Справедлива ли е критиката на Бесент към МВФ

Без да блести, Скот Бесент е един от малкото министри на Тръмп с някаква собствена тежест. За разлика от доста членове на кабинета, той се е доказал в своята финансова сфера. Стана известно, че основно негова е заслугата да бъде обявена 90-дневна пауза на цунамито от тарифната политика на Тръмп: Бесент и търговският секретар Лутник извън протокола са причакали Тръмп и са го убедили за паузата, стоейки до него, докато пусне новината в мрежата. За голяма изненада на тарифния фанатик и икономически съветник Наваро. Също така - Бесент е убедил Тръмп да не уволнява шефа на ФЕД Пауъл, което частично върна доверието на борсите.

Това, което Бесент представя като алтернативна политика, която МВФ и Световната банка би трябвало да следват малко се отличава от класическите рецепти на неолиберализма от 80-те и 90-те години - помощ за закъсалите държави, които да прилагат пропазарни решения, които почти винаги са с огромна социална цена. От една страна, по-голяма роля на частния сектор, повече пазар, по-малко социални разходи, често по-високи данъци (за да се върнат кредитите на МВФ), политика на остри съкращения в бюджетните разходи (остеритет) и по-висок растеж на БВП. От друга страна - по-голямо социално разделение. Темите като половото равенство в икономиката, климата, миграцията - които бяха фокус на Кристалина - трябва да са на заден план, казва Бесент.

Никога неолибералните политики са само лоши, а социал-либералните - само добри. Всяка страна в отделни етапи на своето развитие трябва да намери подходящия микс от икономически политики, от които да печелят максимално голям брой нейни граждани.

У нас не е сигурно, че политиките на мащабна приватизация, остеритет и радикални реформи щяха да са възможни през 1997-2001 г, ако не беше икономическата и социална катастрофа на Жан Виденов, която ги направи безалтернативни.

Политиките за полово равноправие, климата и миграцията имат огромно значение за виталността и перспективите на една икономика - въпросът е в кой момент от развитието на една страна, в каква степен и с колко ресурс те трябва да бъдат фокус. Тук е напълно възможно МВФ да се е отклонило от първоначалната си мисия, както смята Бесент.

Накратко, няма една правилна икономическа политика за всички времена и всички страни. Има приоритетни политики, които трябва МВФ да следва, когато решава проблемите в една страна. Знае се вече, че едни реформи не могат да бъдат успешни, ако няма подходящи институции, които да ги проведат и от тях да печели мнозинството от гражданите.

Когато целта обаче е само растеж , заради самия растеж, който да върне заемите на МВФ - това предвещава в бъдеще остри социални кризи и подриване на демокрацията от загубилите от реформите. И олигархизацията на обществото, петимно за някой спасител.

Както стана в България.