Дипломацията на Тръмп поставя личните отношения над резултатите

За президента на САЩ Доналд Тръмп четиридневното посещение в Азия беше посветено повече на личните отношения, отколкото на резултатите.

По време на посещението си в Япония за срещата на високо равнище на Г-20 Тръмп не отбеляза някакви видими постижения по куп неотложни проблеми, но се наслаждаваше на шоуто с дипломатическо "потупване по гърба".

Той се срещна и с приятели, и с противници на фона на глобални кризи - от иранската агресия до руската намеса в изборите. В стремежа си да избегне повторение на предишните си скандални участия в срещи на върха, Тръмп замени твърдото преговаряне с комплименти и заобикаляше деликатните теми в публичните си изяви дори с най-проблемните глобални фигури.

След като се срещна с руския президент Владимир Путин, саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и китайския му колега Си Цзинпин, всички които имат авторитарни тенденции, президентът изтъкна важността на силни лични отношения девет пъти по време на заключителната пресконференция на срещата на Г-20. "Аз наистина имам добри отношения с всички", заяви той.

След това замина за Южна Корея с надеждата за още един шанс да се похвали с това, което може би ще се запомни като неговото "Изкуство на ръкостискането". Той покани с туит севернокорейския лидер Ким Чен-ун да се срещнат набързо, за да се ръкуват, в демилитаризираната зона между двете Кореи.

Поставянето на личните отношения над конкретните резултати разкри неочакваната обратна страна на виждането на Тръмп за външната политика като сделка. Въпреки репутацията си на неотстъпчив преговарящ, той често превръща създаването на връзки със световни лидери в цел сама за себе си.

"Имаме страхотни отношения и, ако трябва да бъдем справедливи, това е много важно независимо дали говорим за места като Саудитска Арабия, Китай или Северна Корея, или която и да било страна", заяви Тръмп. "В противен случай накрая се озовавате затънали в много действително лоши войни и много проблеми".

В същото време обаче, Тръмп не се колебае да обиди или унижи някои от най-близките съюзници на САЩ и обтегна отношенията с партньори като френския президент Еманюел Макрон, канадския премиер Джъстин Трюдо и германския канцлер Ангела Меркел. Той публично изрази недоволство спрямо Япония, Германия и Индия в дните преди посещението в Азия. По време на пътуванията си той отклонява ценно внимание към вътрешнополитически проблеми на САЩ - винмание, което иначе би могло да бъде посветено на дипломацията.

В Осака ухажването на Тръмп на световни лидери пролича по най-разнообразни начини, и в големи жестове и в дреболии. На среща с Меркел той загърби оплакванията от германските разходи за отбрана. С Путин се държа джентълменски по въпроса за руската намеса в изборите в САЩ, за която американските разузнавателни агенции се опасяват, че може да се случи отново през 2020 година.

"Честно казано не зная какви са крайните цели на Тръмп", каза Майкъл Макфол, бивш посланик на САЩ в Русия при президентството на Барак Обама. "Той дефинира като цел "добра среща и позитивни отношения с Путин", а това би трябвало да са средства за постигане на реалните цели".

Тръмп похвали домакина на форума, японския премиер Шиндзо Абе, за гостоприемството му. С умиление си спомни пред Си Цзинпин за пищното посрещане, което му устроили китайските домакини преди близо две години при посещението му в Пекин. А когато двамата със Си обявиха примирие в търговската война между техните страни, Тръмп се възхищаваше, че "китайската култура е невероятна" и многократно наричаше Си свой приятел.

Сътрудници на Тръмп твърдят, че той има дългосрочен подход относно персоналната дипломация, вярвайки, че тя, макар на пръв поглед да противоречи на често повтаряния му принцип за външната политика "Америка на първо място", всъщност му осигури имидж на държавник, контрастиращ на политическите ежби между демократите, които се стремят да го изместят от президентския пост.

Критиците подигравателно наричат това политика "Тръмп на първо място", при която с няколко ласкателни думи всеки противник може да си купи мълчанието на Тръмп.

Във всеки случай уверенията в приятелство още не са довели до конкретни резултати.

Тръмп често дава приоритет на близките отношения пред принципните въпроси, твърдейки, че това се оправдава в дългосрочен план. След срещата си със саудитския престолонаследник президентът направи погрешното твърдение, че "досега никой не е посочил с пръст бъдещия крал на Саудитска Арабия" като замесен в убийството на живеещия в САЩ журналист Джамал Хашоги.

Разузнавателни агенции на САЩ са правили оценка, че принцът най-малкото трябва да е бил в течение на заговора. Готовността на Тръмп да се срещне с него спомогна да се разчисти пътя за трансформация на саудитския лидер от "международен парий" в "член на клуба" в Осака.

При срещата си с Ердоган Тръмп повдигна въпроса за закупуването на руски ракети земя-въздух от страна на Турция, за което собствената му администрация беше предупредила, че ще постави под заплаха продажбата на изтребители Ф-35 "Джойнт страйк" на турската страна, която е съюзник на САЩ в НАТО. Но Тръмп се разграничи от други американски представители, възприемайки съчувствен тон и обвинявайки Обама, че не е разрешил продажбата на произведени в САЩ ракети. "Това е каша", каза Тръмп. "И честно казано, вината всъщност не е на Ердоган".

Тръмп заяви също, че Турция има не докрай бляскава репутация по отношение на правата на човека, но показа ясно, че за разлика от предишни президенти на САЩ, които биха използвали момента, за да дадат пример за американските ценности, това петно няма да навреди на отношенията им.

"Той е твърд, но аз се разбирам с него", заяви Тръмп. "Може би това е нещо лошо, но аз смятам, че е нещо хубаво"

Зик Милър и Джонатан Лимайър от Асошиейтед прес / БТА