Иран, САЩ и Заливът: Какво следва?

САЩ и Иран вече имат две напълно противоположни оценки за нападенията срещу двата танкера.

Американският държавен секретар Майк Помпейо бързо и категорично хвърли вината върху Техеран.

"Тази оценка", каза той, се "основава на разузнавателни данни, използваните оръжия, нивото на експертни познания, необходими за извършването на операцията, неотдавнашни подобни ирански нападения срещу корабоплаването и факта, че нито една прокси група, действаща в района, няма ресурсите и уменията за толкова сложни действия."

Доста категорична присъда, но досега не са дадени особени подробности за какви точно разузнавателни данни става дума и до каква степен експертният анализ на щетите на двата танкера е подкрепен от друга информация: сателитно или друго проследяване на придвижването на някакви други замесени плавателни съдове и т.н.

Някои може да кажат, че е опасно да се прибързва с оценките.

Ясно е също така, че ако САЩ възнамеряват да отговорят, особено с военни средства, тогава много страни, дори приятелски правителства, ще искат подробна информация какви точно са разузнавателните данни на САЩ.

Иран, от своя страна, побърза да отрече, че е замесен по какъвто и да е начин във вчерашните инциденти. Всъщност той се опита да отклони въпроса за вината, като на практика настоя, че е станал жертва на инсценировка. "Някой", заяви ирански служител, "се опитва да дестабилизира отношенията между Иран и международната общност".

Американските аргументи обаче съвсем не са свързана само с последното нападение. Правителството на Тръмп настоява, че Иран е извършвал подобни действия и преди. САЩ вече заявиха, че Иран е имал пръст в нападенията с магнитни мини срещу други танкери преди месец. Помпейо подробно се аргументира, като настоя, че "като цяло тези непредизвикани нападения са явна заплаха за международния мир и сигурност, очевидна атака срещу свободата на корабоплаването и неприемлива кампания за изостряне на напрежението".

Това са тежки обвинения, а въпросът, който неизбежно следва, е какво са готови да направят САЩ?

Единият подход може да са съгласуваните дипломатически действия; усилия за постигане на международно порицание заедно с усилия за по-голямо изолиране на Иран чрез допълнителни икономически санкции.

Но почти няма съмнение, че засилването на санкциите е допринесло за сегашната ситуация, увеличавайки натиска върху Техеран, вероятно до такава степен, че някои елементи в страната - навярно Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР), който си има свои автономни военноморски сили, са решили да нанесат ответен удар.

Независимо кой е извършил нападенията срещу танкерите, напрежението неизбежно се повишава.

Могат ли САЩ да предприемат някакъв вид наказателен военен отговор?  Каква ще бъде позицията на техните съюзници сред държавите от Залива и извън региона? И какви могат да бъдат последиците от военни действия?

Опасни времена

Възможно е да има съвсем реална опасност Иран да започне някакъв вид хибридна война, спорадични и доста разпръснати нападения срещу корабоплаването, което да доведе до повишаване на цените на петрола и застрахователните премии и вероятно да насърчи по-нататъшни наказателни отговори.

Това е неприятна перспектива за всички заинтересовани, при която има риск от опасно изостряне на напрежението.

Никой в действителност не мисли, че Иран или САЩ наистина желаят същински конфликт.

За американците, въпреки значителната им военна сила, евентуална въздушна и морска война с Иран би създала всевъзможни опасности.

Въпреки своята на моменти войнствена реторика президентът Тръмп досега не показва желание да предприема големи военни действия в чужбина. Одобрените от него американски удари в Сирия бяха до голяма степен символични.

Опасността, както винаги, е от случайна, а не от преднамерена война.

Независимо кой е извършил нападенията срещу танкерите, Техеран и Вашингтон взаимно си отправят сигнали, но може би не възприемат точно посланията, които всеки от тях има предвид.

Иран например може би разглежда засилването на американското присъствие в региона отчасти като шумни заплахи и отчасти като опит за сплашване в район, който той смята за свой заден двор - сплашване, което не е склонен да приеме.

Само да предположим, че някои елементи в КГИР например погрешно разберат сигналите. Да предположим, че те смятат, че имат много повече свобода да отстояват позициите си във водите на Залива, отколкото американците са готови да приемат? С други думи, вместо "да изпробват границите", което може би смятат, че правят, да преприемат действия, които Вашингтон и техните съюзници просто няма да допуснат да останат ненаказани?

Това е рецепта за конфликт - международен или друг. Това са опасни времена.

Много от съюзниците на Вашингтон като Франция и Германия вече призовават към предпазливост. В ярък контраст говорител на външното министерство на Великобритания просто каза, че британското правителство "твърдо се съгласява с оценката на САЩ".

Но ако САЩ наистина обмислят да предприемат действия, тогава ще трябва да представят своите доказателства ясно и убедително. В случай че не успее да го направи, Тръмп рискува да нанесе още по-големи вреди на пострадалите връзки на Вашингтон с някои от най-отдавнашните му партньори.

Джонатан Маркъс, БиБиСи / БТА