"Сделката на века" на Тръмп - една димна завеса*

"Сделката на века", за която президентът на САЩ Доналд Тръмп не престава да се хвали, че ще разреши израелско-палестинския конфликт, се отлага вече толкова пъти, че генералният секретар на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Саеб Еракат я осмя като "сделката на следващия век". Други предричат, че тя ще се окаже мъртвородена.

Тя винаги е изглеждала като димна завеса, която да маскира погребението на (т.нар.) двудържавно решение - чрез независима палестинска държава на окупирания Западен бряг и Газа с арабски Източен Ерусалим като нейна столица, съществуваща в мир редом с Израел, - и да даде зелена светлина за израелското анексиране на по-голямата част от Западния бряг.

Планът, измислен от лаика Джаред Къшнър - зет на Тръмп, е все още предвиден за внимателно лансиране по-късно този месец на форум, наречен "Мир срещу просперитет", в Бахрейн. Палестинците и техните арабски съседи трябва да бъдат съблазнени с милиарди долари от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, без никакво политическо решение, което да сложи край на израелската окупация.

Палестинците обаче "не кълват" на тази примамка. Президентът на Палестинската власт Махмуд Абас бойкотира всякакви преговори, след като Тръмп реши да премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим, признавайки целия Свещен град, включително окупираната му източна арабска част, за столица на Израел.

Оттогава администрацията на Тръмп прекъсна помощта за Палестинската автономия, закри представителството на ООП във Вашингтон и прекрати цялото си финансиране за Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA). Той призна и суверенитета на Израел над Голанските възвишения.

Ако има някакъв план, той се състои в това да бъде отметнат (като изпълнен) списъка с желанията на иредентистката израелска десница, след което да се връчат на палестинците условията за капитулация, подсладени, според представите на Къшнър, с петродолари от Залива.

Какво се очаква от палестинците да приемат в замяна на тези подсладители?

Газа, където 2 млн. палестинци са натъпкани в тясна ивица земя, блокирана на север от Израел и на юг от Египет, ще се разшири в северната част на египетския Синайски полуостров. На Западния бряг след анексиране Израел ще свърже своите селища, давайки по-голямата част от окупираната територия на 450 000 еврейски заселници на Западния бряг и на (още) 200 000 в арабски Източен Ерусарим, оставяйки около 46 процента (от земята) на 3-те милиона палестинци в мрежа от разпръснати кантони. Що се отнася до Ерусалим, палестинците може да получат (селището) Абу Дис в покрайнините на града и да го нарекат както си искат.

Това може и да изглежда ново за Къшнър, но то е "притопляне" на стари и компрометирани схеми. Подялбата на Западния бряг е почти същата, каквато бе изложена в една карта от 1982 г., известна като Военна заповед 50, съставена от покойния Ариел Шарон - любимец на заселниците и бивш премиер. Сделката за Абу Дис "изплува" в преговорите малко преди Израел да възстанови контрола си над Западния бряг през 2002 г.

Такива са нещата преди да се вземат предвид регионалните им последици. Египетският президент Абдел Фатах ас Сиси може и да управлява с железен юмрук, но когато той отстъпи два ненаселени миниатюрни острова в Червено море на Саудитска Арабия - трохички в сравнение с мащабите на тази сделка, той се изправи пред опозиция - в послушния парламент, в контролираните от военните съдилища, и по улиците, в които иначе властват силите на реда, както се полага в една полицейска държава. "Сиси никога не се беше оказвал пред една почти смъртоносна ситуация", каза един западен посланик.

Йордания, в която мнозинството от населението е вече палестинско, се страхува, че истинският план е да бъдат прогонени още палестинци от Западния бряг към кралството. Израелската десница отдавна смята, че палестинците вече си имат държава - Йордания.

Дори и най-твърдите поддръжници на Израел в САЩ не са убедени в такава сделка. Държавният секретар Майк Помпейо каза: "Разбирам защо хората смятат, че това ще бъде споразумение, което ще се хареса само на израелците".

Според Робърт Сатлоф, директор на вашингтонския Институт за близкоизточна политика и отявлен поддръжник на Израел, планът е наивен. "За разлика от една сделка за недвижим имот, при която единият контрагент получава собствеността, а другият - парите, едно споразумение за мир в Близкия изток започва и завършва с това, че двете страни са съседи, принудени завинаги да споделят един общ имот", отбеляза язвително той.

Непоколебимата подкрепа на Тръмп за израелския премиер Бенямин Нетаняху, на когото се наложи да свика нови избори, които могат да съвпаднат с кампанията на американския президент за преизбиране, гарантира, че предстоят още отлагания на "сделката на века".

Междувременно един от архитектите на стратегията на Къшнър - американския посланик в Израел Дейвид Фридман, каза пред "Ню Йорк таймс", че няма лошо в това Израел да си присвои някаква територия. "Ние не можем да изразим позиция, докато не разберем колко (земя), при какви условия, защо е необходимо, защо това е добро за Израел, защо това е добро за региона, защо то не създава повече проблеми, отколкото решава", каза той.

Синтаксисът на това изречение би могъл да се възприеме като комично неволно изпускане на езика, ако последствията не бяха толкова сериозни. Мъртвородена? "Сделката на века" е измама от началото до края.

Дейвид Гарднър, "Файненшъл таймс" / БТА

*Заглавието е на редакцията на "Мениджър Нюз"