Как Европа се превърна във водещия технологичен регулатор в света

Макар че не Европейският съюз не може да се похвали с много технологични гиганти, той определено има опит с регулацията на сектора, пише Силвия Амаро за Си Ен Би Си.

27-членният блок играе водеща роля в създаването на правила, които регулират поведението на технологичните компании. Няма изгледи това да се промени. В момента ЕС работи по редица нови регулации, които могат да принудят гигантите от Силициевата долина като Google да променят начина, по който правят бизнес.

„Този потенциал на ЕС за оформяне на бизнес модели може да бъде огромен. Едно от най-забележителните неща е, че той има извънтериториален аспект: фирмите, които следват европейските регулации обикновено ги спазват на световно ниво по оперативни причини“, коментира Джеръми Гез, доцент по икономика в бизнес училището H.E.C в Париж.

Такъв бе случаят с Общия регламент за защита на данните (известен като GDPR), въведен през 2018 г. Тази ключова мярка даде на гражданите повече контрол върху това какво могат да правят фирми с техните лични данни и послужи за вдъхновение на законодатели извън блока, включително в Бразилия и Австралия.

Мярката също така предизвика дискусии за защита на данните в САЩ. Макар че все още няма закон за защита на личните данни на федерално ниво, през 2020 г. в Калифорния влезе в сила закон за поверителност на потребителите (CCPA), който наподобява GDPR.

„В известен смисъл, европейското право може да се превърне в универсално. Китайските технологични гиганти, които искат да пробият на европейския пазар, също ще трябва да спазват тези разпоредби. Това обяснява защо ЕС се превръща в най-добрия технологичен регулатор в света“, казва още Гез.

Европейският съюз обаче не разчита на стари лаври. През декември блокът представи нов план, които може да принуди технологичните гиганти да носят отговорност за съдържанието, публикувано в техните платформи. Планът също така предвижда гарантиране на по-справедлива пазарна конкуренция предвид доминиращата роля на някои от тези компании.

Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари (Digital Services Act и Digital Markets Act), както са известни новите наредби, могат да се превърнат в закон още следващата година. Един от потенциалните ефекти от това ще бъде елиминирането на т.нар лични преференции – процесът, при които магазините за приложения на Apple и Google дават преференции на програмите, разработени от тях.

„Този пакет ще промени играта напълно. Той ще създаде единна регулаторна рамка и ще положи основните на нова управленска структура в ЕС, която ще има нужните механизми за налагане на санкции“, коментира Десислава Савова , партньор в адвокатска кантора Clifford Chance.

Компаниите, които имат операции в ЕС ще трябва да се съобразят с новите правила.

Европейската комисия също така работи и по планове за регулиране на изкуствения интелект, които придобива все по-голяма роля в технологичния сектор.

Политическа и обществена подкрепа

„В ЕС съществува истинска готовност и широка политическа подкрепа за задаване на глобалните стандарти в технологичната регулация. Това прави блока лидер при определянето на стандартите,  вместо участник, които опитва да догони други юрисдикции.“, казва Савова.

ЕС често е критикуван за това, че е „бавна политическа машина с твърде много институции“. Когато става въпрос за технологичните регулации обаче всички тези институции са на една и съща позиция.

Освен това, много често политическите действия отговарят на исканията на обществото, като европейците са сред хората, изразяващи най-голяма подкрепа за по-строгото регулиране на работата на технологичните гиганти.

В анкета, публикувана през декември 2019 г., 74% от респондентите, които са граждани на ЕС, са заявили, че искат да знаят как техните лични данни се използват от социалните мрежи. Анкетата също така показва, че хората на възраст между 15 и 54 години искат да имат по-голям контрол върху начина, по който се използват личните им данни.

Марио Маринело от базирания в Брюксел мозъчен тръст „Брьогел“, смята, че това се дължи на културни специфики.

Опасенията около защитата на личните данни нараснаха през последните години на фона на различни скандали, включително сагата около компанията „Кембридж Аналитика“, която използва потребителски данни за да повлияе на президентските избори в САЩ и референдума за членството на Великобритания в ЕС.

Гез казва още, че ЕС не разполага със същата военна мощ като САЩ или финансова сила като Китай, но има огромен вътрешен пазар, състоящ се от потребители, които отделят все повече внимание на поверителността в интернет.

Защо ЕС иска да регулира технологичния сектор

„ЕС регулира технологичните платформи за да адресира тяхното въздействие както върху обществото, така и върху конкуренцията“, коментира Нейтън Фър, доцент от бизнес училището INSEAD.

Той обаче добавя, че ЕС също така трябва да се запита „защо има толкова малко европейски платформи въпреки икономическата сила на континента“ и какво трябва да направи, за да промени тази тенденция.

Европейски представители и технологични експерти често са питали защо регионът не е дом на настина глобален технологичен гигант. Има не малко големи европейски технологични компании, включително Spotify, Zalando, Skype и Krampf, но не и мастодонт, които да има същата доминираща роля като Apple и Amazon.

Въпреки това, чрез регулирането на големите играчи, ЕС може да играе важна роля на международната сцена.

„Това е израза на геополитическата сила на Европа в свят, в които тя иска да запази някакво влияние“, казва Гец.