Китай има големи планове за пристанището на Пирея

Най-голямото пристанище на Гърция процъфтява под китайско управление. Сега обаче правителството на Алексис Ципрас създава пречки пред дейността му по причини, свързани с предизборната тактика.

Гръцкото пристанище Пирея се очаква тази година да стане най-голямото в Средиземноморието по обработени контейнерни товари. Държавният китайски логистичен концерн China Ocean Shipping Company (Cosco), който преди три години придоби 51 % от компанията оператор Piraeus Port Authority (PPA), има големи планове за някогашното държавно предприятие.

Правителството на лявата коалиция Сириза обаче блокира проекта на китайците за разширяването му, тъй като през изборната 2019 година премиерът Алексис Ципрас иска да се съобрази с интересите на синдикатите и местните бизнесмени в Пирея.

Пристанищният град е твърдина на Сириза и за мнозина там китайците вече и без това са твърде могъщи.

В началото на първото десетилетие на 21 век в Пирея, разположена пред портите на Атина, не се случваше кой знае какво. През 2008 година тук се обработваха едва 434 000 стандартни контейнерни единици (TEU). Оттогава движението е нараснало повече от десетократно. Миналата година в Пирея са били натоварени 4,91 милиона TEU, което е повишение с 21 % спрямо предходната година.

Само Валенсия е по-напред

С този обем на обработените товари гръцкото пристанище излиза на второ място в класацията на пристанищата, обработващи контейнерни товари в Средиземноморието. През 2018 година единствено испанското пристанище Валенсия е поело повече стоки с 5,1 милиона TEU. Силният растеж в Пирея продължава и през февруари оборотът се увеличи с още 25,6 %. Ако този темп продължи, то тази година Пирея ще стане номер едно в Средиземноморието, тъй като нивата й на растеж са с четири пъти по-големи, отколкото във Валенсия.

Капитан Фу Чънцю, председател и главен изпълнителен директор на пристанищното дружество, може да е доволен. Бизнесът върви. Това се вижда не само от растящите цифри за обработените товари, но и от финансовия баланс. През първото полугодие на 2018 година PPA е увеличила приходите си с 22 % до 52 милиона евро. Чистата печалба се е утроила дори само спрямо предходната година - от 4,4 милиона до 13,3 милиона.

"Тези отлични резултати показват, че стратегическите ни планове са правилни", казва капитан Фу, както го наричат в бранша, при оповестяването на цифрите.

Китайците дойдоха в Пирея през 2008 година. С тогавашното консервативно правителство на Гърция Cosco сключи аренден договор за управлението на ново пристанище за контейнеровози. Това обаче бе само началото. През 2016 година Cosco купи от държавата за 368,5 милиона евро 51 % от пристанищното дружество PPA. Договорът предвижда през 2021 година китайската страна да получи още 16 % от акциите, а оставащата част от ценните книжа се котират на борсата.

Пристанището вече е важен възел от Новия Път на коприната - инициативата "Един пояс, един път", чрез която китайският президент Си Цзинпин иска да завладее европейския пазар. Пирея е "главата на дракона в Европа" - така китайски анализатори определят значимостта на пристанищния проект.

След завършването на нов пирс(пристанищно съоръжение, с което се увеличават местата за акостиране на кораби) в Пирея вече ще могат да се обработват едновременно пет контейноревоза от най-големия в света клас кораби "Гига". Никое друго средиземноморско пристанище няма такъв капацитет. Тук контейнерите, идващи от Далечния изток се прехвърлят от големите "кораби майка" на по-малки съдове и се изпращат в други пристанища в Средиземно море или се транспортират по железопътната мрежа през Балканите към Централна Европа.

Плановете засега са замразени

Cosco иска да инвестира в Пирея 1 милиард евро. Планирано е разширяване на автомобилния терминал, през който минава голяма част от автомобилния внос от Азия за Югоизточна и Централна Европа, както и построяване на нов терминал за круизни кораби с четири петзвездни хотела и търговски център. Китайците искат да разширят още повече и пристанището за контейнеровози, в което Cosco вече инвестира 600 милиона евро. Планира се капацитетът му да достигне 10 милиона TEU. Това е повече, отколкото в момента може да поеме пристанището в Хамбург.

Сега обаче плановете са замразени, тъй като от близо година правителството отказва да даде разрешително за генералния план за разширяване на пристанището. Фактът, че Ципрас възпира китайците, не е свързан с притеснения от евентуално политическо влияние на Пекин или страх от икономическа зависимост. От политическа гледна точка Ципрас с удоволствие би услужил на китайците. През 2017 година например Гърция блокира съвместно изявление на страните от ЕС, с което трябваше да бъдат осъдени нарушенията на човешките права в Китай. Това не е "конструктивна критика спрямо Китай", заяви тогава външното министерство в Атина.

Сега не става дума за човешки права, а за политика, ръководена от тесни интереси и партийно политически изчисления. През изборната 2019 година гръцкият премиер е убеден, че трябва да се съобразява с интересите на местната клиентела на лявата си коалиция Сириза в Пирея - общинските политици, синдикати, дружества и местни бизнесмени.

Все пак не всички в Пирея са щастливи, че Cosco пое пристанището. В крайна сметка това сложи край на "старата банда". Като държавно предприятие пристанищното дружество плащаше високи заплати, без да се интересува от производителността. Печеливши постове се раздаваха на политически протежета на съответното правителство, послъгваше се и при обществените поръчки.

"При китайците това не минава", разказва вътрешен източник.

Местният бизнес се опъва

От плановете за разширяване местната икономика печели като цяло, но не и отделните предприемачи. Хотелиерите от Пирея например искат да попречат на строителството на планираните луксозни хотели на територията на пристанището, тъй като се опасяват, че няма да могат да запълват легловата си база. Без новите хотели обаче плановете пристанището на Пирея да бъде превърнато в "изходна точка", от която да тръгват и където да пристигат круизни кораби, са обречени на провал, тъй като хотелското предлагане в пристанищния град се състои до голяма степен от евтини места за настаняване.

Местните собственици на магазини също се борят срещу планирания търговски център, страхувайки се от загуби.

По подобни причини министерството на икономиката отхвърли плановете на китайците на територията на пристанището да бъде построена нова корабостроителница заради по-малките корабостроителници в региона, макар че те са оценявани като неконкурентоспособни.

Неотдавна освен това комисия на министерството на културата обяви целия район на Пирея за зона на археологически находки - нова пречка, която трябва да затрудни разширяването на пристанището.

Още като лидер на опозицията Ципрас се бореше срещу даването на пристанището под аренда на Cosco, както и срещу всички приватизационни проекти. Той говореше мелодраматично за Пирея като "пристан на агонията". Под натиска на международните кредитори през 2016 година обаче той бе принуден да приеме продажбата на пристанищната компания като условие да получи спешно необходимите му кредити. Сега, преди изборите, които трябва да се проведат най-късно през октомври, макар да е възможно и да бъдат изтеглени през май, премиерът се опитва да изостри левия си профил.

По този начин Ципрас рискува Cosco евентуално да се насочи по-силно към други пристанища в Средиземноморието - все пак Италия е далеч по-близо до големите пазари на ЕС. Други чуждестранни инвеститори освен това може да се стреснат. Изглежда обаче гръцкият премиер не отчита подобни съображения.

Ангелос Каракостас, вицепрезидент на PPA, се оплака на икономически форум в Делфи, че правителството не се придържа към обещанията си. Cosco от друга страна изцяло е изпълнила договорните си задължения и дори е направила договорените инвестиции две години по-рано от обещаното.

Сега в спора за все още неиздаденото разрешително за генералния план Cosco може да се позове на арбитражната процедура, предвидена в договора. Или да изчака резултата от изборите, в които всички социологически допитвания предричат поражение на партията на Ципрас.

Герд Хьолер, в. "Ханделсблат" / БТА