Той крачи шумно и носи клонка...*

Доналд Тръмп е президент с малко идеологически задръжки, но систематично демонстрира страховете си от евентуално въвличане на страната във военни ангажименти зад граница. Това негово виждане се основава на убеждението му, че войни на места като Виетнам, Афганистан и Ирак изтощават ресурсите на Америка у дома, както и репутацията й в чужбина.

Въпреки че говори като хардлайнер за американската военна мощ, Тръмп като цяло държи САЩ настрана от международни конфликти. Тази динамична ситуация се оказа във фокуса на вниманието тази седмица, когато неговата администрация все по-настойчиво обвинява Иран, че е пряко отговорен за разрушителната атака срещу саудитски петролни инсталации. Въпреки ескалацията на напрежението, подхранвана отчасти от собствената риторика на Тръмп, президентът демонстрира колебание, връщайки се отново към предизборното си обещание да избягва военни конфликти.

Говорейки пред репортери в Лос Анджелис в сряда, Тръмп видя " ярък знак за сила" в това, че не е отишъл по-далече в противопоставянето срещу Иран от налагането на нови санкции. "Какво ни донесе нахлуването в Ирак?", попита президентът, и добави, че войните "е много лесно да бъдат започнати". Що се отнася до Иран, отбеляза той, "ако се налага да предприемем нещо, ще го направим без колебание".

Неохотата на президента да бъде въвлечен в пълномащабна военна интервенция предхожда отдавна сегашната ситуация в Близкия изток. Извън нареждането му за два ракетни удара в Сирия и свалянето на ирански дрон по-рано тази година, Тръмп държи пръстите си далече от спусъка. Но той използва телефона си да пуска хапливи туитове: от заплаха да унищожи Северна Корея до предупреждение срещу Иран (през последните дни), че американските въоръжени сили са "с ръка на спусъка".

"Той е противоположност на Теди Рузвелт: Той крачи шумно и носи клонка, - казва Тим О'Брайън, биограф на Тръмп. - Той иска да вилнее, да изглежда страшен, и да преодолява неувереността си, иска да бъде в центъра на вниманието. Но след твърдия му тон не следват силни военни мерки. В крайна сметка наклонностите му са по-скоро на гълъб, отколкото на ястреб."

Четиринайсет месеца преди избирателите да решат дали да го преизберат, Тръмп все повече си спомня за обещанията си от кампанията през 2016 г. - от ангажимента му за рекорден икономически ръст до неговото обещание да върне американските войници у дома.

За Тръмп, който се кандидатира за президент с двойствени обещания да прекрати участието във военни ангажименти зад граница и да окаже нов натиск върху Иран, последната провокация на Техеран е главоблъсканица. Противоречащите послания, които администрацията отвреме-навреме изпраща, са отражение на вътрешните разногласия в нея и дори на собствените колебания на президента.

"Вижте, аз не се стремя да вляза в нов конфликт, - каза Тръмп в понеделник, - но понякога това се налага." Тръмп помни примера с войната в Ирак, която той за кратко поддържаше, преди да стане един от най-яростните й критици. По-късно Тръмп използва този конфликт за язвителни нападки срещу политическите си съперници Джордж Буш и Джон Болтън, който неотдавна бе уволнен като негов съветник по националната сигурност.

Когато той и Болтън се оказваха в несъгласие, което се случваше често, твърдят хора от екипа на президента, Тръмп винаги припомняше злъчно на Болтън ролята му на поддръжник на инвазията от 2003 г.

Тръмп вероятно ще получава почти същите съвети от заместилия Болтън, Робърт O'Брайън. Приближени казаха, че бившия помощник на Болтън е на сходна позиция по редица въпроси с бившия съветник по националната сигурност, но се очаква да възприеме по-мек подход в съветите си към президента.

След атаката срещу Саудитска Арабия държавният секретар Майк Помпейо директно обвини Иран за "безпрецедентната атака срещу световните енергийни доставки". Но той не показа доказателства и Тръмп съзнателно избягна ясно заключение по въпроса, очевидно смятайки, че изпращането на противоречиви послания притъпява вниманието на Техеран, като в същото време позволява на президента да запази опциите си за преговори. Такова мнение изразиха двама души, запознати с разговорите, говорейки при условие за анонимност, защото не са оторизирани да ги дискутират публично.

"Президентът е предпазлив, - каза заместник-прессекретарят на Белия дом Хоган Гидли, - защото ако днес той удари гонга, че Иран е злосторникът, без да представи доказателства пред американския народ, неизбежно всеки ще казва, че той е военноподпалвач. Истината е, че президентът гледа много трезво на тази атака" (срещу Саудитска Арабия).

Този подход крие рискове: твърде подстрекателски език може да доведе до (военен) удар, а пък отказ от реагиране може да окуражи един безотговорен режим отново да "постави на изпитание" Тръмп.

"Рискът е, че такава риторика може да заживее свой собствен живот, но ако ти така и не предприемеш ответни действия, някои хора ще се опитат да се възползват, - каза Джулиън Зелизър, историк на американските президенти в Принстънския университет.- Това поражда напрежение: ще тръгнат ли други страни да "хапят" и да отвръщат? Това е много хаотичен подход към външната политика."

Тръмп никога не е служил във въоръжените сили и е получил многократни отлагания на призиви (за военна служба), за да избегне изпращане във Виетнам. По-късно той бе яростен противник на войната, не защото беше пацифист, а защото смяташе, че САЩ изглеждат слаби, затъвайки в азиатското блато.

"Виетнам беше бедствие, - каза Тръмп в интервю през 1999 г. - Той беше твърде далече (от САЩ) и не ни засягаше по никакъв начин. Мисля, че ако (решим да се намесим някъде), трябва да играем за победа. А ние не отидохме, за да победим. Мисля, че Виетнам можеше да бъде подходящо място, от което да стоим настрана."

По време на предизборната си кампания през 2016 г. Тръмп често заклеймяваше "безкрайните войни" и се заричаше да не бъде въвличан в подобни изтощителни конфликти. През онзи октомври Тръмп каза по адрес на вашингтонския политически елит: "Те ни въвлякоха във войни зад граница. Те ни донесоха по-малко сигурност. И това са войни, които те никога не печелят; ние не печелим."

Джонатан Лемайър и Зеке Милър от Асошиейтед прес / БТА

*Заглавието е под редакцията на "Мениджър Нюз"