Порок ли е да си пестелив?

Сигурен съм, че поне веднъж сте си казвали „Гледай го този - има толкова пари, а кара евтина кола, живее в малък апартамент, носи евтини дрехи“, независимо дали става въпрос за ваш приятел или „ексцентричен“ милиардер като Уорън Бъфет. В страна, където изрази като „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ и „Да не се изложим пред чужденците“ са на почит, да спестяваш и да правиш сметка на парите си, не са особено положителни качества. В тази статия ще ви разкажа защо аз съм пестелив и каква за мен е разликата с това да си евтин, скръндза, стиснат и други подобни думи.

Как станах пестелив

Не случайно има израз, че на някого му липсват първите 7 години. Тогава се изгражда нашето разбиране за света, за взаимоотношенията …и за парите (а не само възпитанието). От раждането ми до първи клас, аз живях при моите баба и дядо. Те бяха хора, които ценяха всичко, което имат, защото бяха преживели, като добри времена, така и войни и глад. От тях научих, че не трябва да хвърлям храна и да правя сметка на парите си. Като малък четях доста комикси и един от любимите ми герой беше чичо Скрудж, защото инвестираше добре парите си и не ги пилееше (а освен това, беше най-богатият паток на света).

Въпреки че работех през летните ваканции и получавах стипендия като студент, нямах търпение да завърша и да започна работа, защото щях да имам повече пари, с които щях да инвестирам в нещата, за които бях учил. Нещата не станаха точно така. Колкото и да искаш да спестяваш, когато започнеш да получаваш няколко пъти повече пари от преди (при това всеки месец), започваш да се изкушаваш и да си купуваш разни неща. Средата, в която попаднах – колеги, които живеят от заплата на заплата и живеят на кредит, също не ми помагаше особено.

От почти 5 години си смених средата и започнах да се виждам повече с предприемачи и по-богати и успешни хора. Оказа се, че повечето от тях също са доста пестеливи и искат да знаят къде отива всеки един лев и държат да получат максималното за парите, които харчат. Това ме учуди, защото щом човек с 1,500 лева заплата може да си купува последни модели телефони и коли на лизинг, то човек с нетно богатство от 1 милион лева или доходи от 50,000 лева на месец, трябва да върви и да „хвърля“ пари. Нищо подобно. Дори нещо да струва 5 лева, не ги дават просто ей така. Причината (освен детството, разбира се) – знаят стойността на парите и как точно са ги изкарали, колко точно данъци са платили и как са стигнали до тук.

Въпреки че се използват като синоними, за мен „скръндза“ и „евтин човек“ са различни от пестеливостта. Тези хора са по-скоро тарикати, които се опитват да минат тънко – да не платят пълната цена, да се скрият (когато всички дават) и да прецакат останалите „будали“. Веднага се сещам за една такава история. С жена ми сме седнали отвън в една пицария във Верона – романтика, вкусна храна, хубаво вино, слънце, любезни сервитьори. Минават две дами (българки, с които се запознахме в хотела преди това) и казват „Много сте зле. Ей там, има пици на парче по 1 евро, а тук са по 10 евро. Ние вчера така се минахме, че още ни държи!“. Не е въпрос на пари (специално за тези двете), а на ценности и нагласи.

За какво съм пестелив

Пестелив съм, когато си купувам пасиви, т.е. неща, които се обезценяват бързо и няма да ми донесат никаква полза в бъдеще. Да започнем с дрехите и обувките – не съм роб на определени марки и не избирам какво да нося само по етикета с известния бранд. Искам те да са удобни, да се чувствам добре в тях и да са здрави. Също така, не държа да са последен писък на модата. Жена ми има силно развито чувство за стил и елегантност, и тя е моят компас в света на модата.

За храната също не съм от най-крайните привърженици на веганството, био, еко, натуралните или други видове екстремисти. Имаме 3 села и част от плодовете и зеленчуците си ги набавяме от там. Ако някой съсед там коли животно и продава месо си купуваме. Излизаме не много често, за да се храним навън, но това е заради атмосферата, специалитетите и по-гурме нещата, които трудно може да се приготвим по същия начин вкъщи. Рядко пия кафе навън и то само от определени заведения (минах кратък курс за баристи и се научих донякъде да разпознавам добрите кафе напитки).

Когато избирам черна и бяла техника, обзавеждане, мобилни телефони, лаптопи и друга подобна техника, правя проучване кои продукти са с най-добри характеристики и най-малко дефекти (за това питам един приятел, който работи в голям магазин за техника), и тогава купувам. Не търся марки, а още по-малко искам да впечатлявам някого с това, което притежавам. Струва ми се някак детинско. Познавам хора, които искат непрекъснато да се показват и да доказват на някого какви неща са си купили. Ако се върнат назад в миналото си, ще разберат защо е така.

За какво не съм толкова пестелив

Когато си купувам истински активи, като акции, дялове от взаимни фондове, имоти и други, взимам по-бързо решенията и не винаги е възможно да направя детайлно проучване. Ще дам един пример: решението за покупка на имот, който струва десетки хиляди евро го взех за няколко часа, докато това за кухненски ъгъл за 300 лева ни отне две седмици на мен и съпругата ми.

Когато инвестирам в себе си и моите знания и умения, също не пестя пари. Ходя на доста обучения, поне на 2-3 години преминавам по-сериозен курс в някоя област, а библиотеката ми се допълва поне с 1-2 книги на седмица (за съжаление, нямам толкова време, за да ги чета). Така постъпвам и когато някой от семейството ми иска да се развива. Специално за дъщеря ни, не купуваме толкова играчки и кукли, колкото я водим на всякакви събития, които развиват мисленето ѝ и научава нови неща.

Как управлявам времето ми

При определянето на ангажиментите ми съм истинска скръндза. Не искам да пилея нито една минута, защото това е крайно ограничен ресурс. Пари мога да изкарам, но не мога да си върна времето. Всече съм доста по-селективен при определянето на това, с кого да се виждам и предложения от типа „Искам да ти представя нова уникална възможност за пасивни доходи“ за поредната МЛМ схема, ги подминавам с усмивка. Отделям много от времето ми, за да се развивам и за да се срещам с интересни хора, от които мога да науча и съответно аз да съм им полезен. „За да получиш, трябва и да дадеш“ – това ми е една от мантрите през последните години. Много хора се учудват на въпроса ми „Ти какво ще ми дадеш, ако се срещнем, за да ти помогна?“. Не говоря за пари, а за знания, усилия, енергия, време.

А вие, за какво сте пестеливи и за какво – не?