„Само 100 лева на месец“ - така ли е наистина?

Имам чувството, че всички търговци напоследък са се наговорили. Каквото и да си купувам, повечето им предложения звучат така „Само 20/50/100 лева на месец и е твое СЕГА“, а по-опитните допълват „…което е по-малко от 2 кафета на ден“. Звучи страхотно, нали? Точно това искат да си мислим хората, които ни продават коли, телефони, почивки или други стоки, които могат да се вземат на изплащане. В тази статия ще разгледаме как тази тактика може да се отрази катастрофално на нашите лични финанси и да ни докара до фалит.

София, мой малък Лондон

„София, братче, е центъра на планетата“ пееше незабравимия Тодор Колев и това май се оказа истина за много хора от цяла България. Притиснати от ниските заплати и възможности в родните си места, стотици хиляди българи избраха столицата за място, където да градят бъдещето си. След поредното местене от квартира на квартира, много от тях решават да си купят собствено жилище, за да „не хвърлят парите си на вятъра за нещо, което никога няма да стане тяхно“ и така се озовават в банковия клон. Там любезен служител ни казва „Няма проблем. Само срещу 800 лева на месец апартаментът ще е ваш СЕГА“.

„Страхотно“ си мислим ние. Няма да спестяваме дълги години, а и тогава жилищата ще са станали още по-скъпи. А за кредита - ей сега ще се минат тези 30 години. Звучи твърде хубаво, за да е истина, нали? Всъщност, към заема има и доста допълнителни продукти и разходи. Застраховка Живот, имуществена застраховка и такса управление са само част от тях. Лихвата също не е фиксирана и очакванията са да се повишава следващите години. Всичко това може да доведе до над 1,000 лева месечен разход по изплащане на жилището.

„Правото на личен автомобил е неприкосновено“

Това трябва да е записано в Конституцията на Република България, като гледам колите по пътищата и паркираните в междублоковите пространства,. И така, вече живеем в София или някой друг голям български град и ни трябва средство за придвижване. Метрото и останалите обществени превозни средства са добри „по принцип“, но до нашата работа или детската градина на детето няма „удобен“ транспорт. Трябва ни кола, даже две. Избираме си марка и модел, решаваме дали автомобилите ще са нови или втора употреба, и тръгваме „на пазар“.

„Само 400 лева на месец и колата е Ваша СЕГА. За дамата имаме страхотно предложение в цвят морско синьо металик само за 350 лева на месец. Трябва единствено да се подпишете тук и тук“ – чували сте го, нали? Малко по-късно се оказва, че има допълнителни такси и месечни разходи, но те минават покрай ушите ни като много пъргава градска кола с цвят морско синьо металик. По-късно осъзнаваме, че месечните разходи за двете коли (без горивото) са близо 1,000 лева, а не 750 лева, както си мислехме. Какво пък – това са само 33 лева на ден.

Вече имаме жилище, но ни трябва обзавеждане, мебели и техника за него. Ами смартфони, почивка в чужбина и нов лаптоп? Вече знаем как става, нали? Само срещу няколко кафета на ден и те ще са наши. Не знам колко кафета пиете вие, но на мен ще ми призлее от толкова много.

Когато дойде време за плащане на първите месечни вноски се оказва, че правото да притежаваме нещата сега, а да плащаме по-късно, ни излиза много скъпо. Да, ще се ограничим следващите месеци (или години), докато изплатим поне колите, но после ще се нормализират нещата. От какво да спестим? От храна не може. От дрехите и обувките – абсурд. Автомобилите ще си ги караме, няма как. Културата и образованието са важни, но е периодът е труден и ще откажем от тях.

От всички тези сметки, за какво НЕ ни останаха пари? А да, за бъдещето. След няколко години, когато колите се амортизират (при техниката това ще стане за по-малко от 12 месеца), ние ще имаме доста вещи с ниска стойност, но затова пък все още ще ги изплащаме. Също така, няма да имаме възможност да спестяваме, и на бъдещото ни Аз ще се наложи отново да тегли кредити и да остане в тази омагьосана въртележка, за да си купи вещи за още няколко години.

В тази ситуация, ние ще изглеждаме богати за хората около нас, които виждат хубавото жилище, новите коли и модерните джаджи, но всъщност ще обедняваме с всяка месечна вноска. И тогава, в един слънчев ден, ще се окаже, че този живот е бил само въздух под налягане, а ние не може да изкараме и един месец, ако не получим заплата или друг доход. Банката ще стане истинският господар на живота ни – тя ще определя къде да работим (сигурна работа при надежден работодател), дали да боледуваме (всеки болничен намалява доходите ни), колко често да ходим на почивка (това са допълнителни разходи) и кога да спрем да работим и да се пенсионираме (не мисля, че това е възможно, защото с пенсията трудно ще се покриват месечните вноски).

Ще се замислите следващият път, когато чуете „Само срещу 100 лева на месец и е твое сега“, нали? Може и да ви изглежда по-черна картината, но аз съм преживял подобно нещо и не беше особено приятно, повярвайте ми. Безплатен обяд няма и все някога трябва да се плати. Ако само отлагаме този момент, цената става още по-висока и болезнена.

Знам, че е много изкушаващо да вземем нещо хубаво сега и да го изплащаме на вноски в бъдеще, но нали целта е да увеличаваме нашето богатство с времето, а не да изглеждаме богати само за останалите. Аз имам едно определение за пасив и то е, че „пасив е всяко нещо, от което нямаме нужда (а е просто желание), не може да си позволим да си го купим в брой и няма да ни донесе полза в бъдеще“.

Например, имаме нужда от двустаен апартамент, но си купуваме тристаен. Пасив е защото нямаме нужда от толкова голяма жилище, купуваме си го с ипотечен кредит и ще ни донесе само разходи в бъдеще, като по-високи данъци, поддръжка, отопление и други.

Много е трудно да се дават някакви генерални съвети, но едно правило, което спазвам е вноските ми по кредити да НЕ надхвърлят 30% от месечните ми доходи. За мен, заеми са оправдани само в 2 случая. Първият е, ако са свързани с нашият живот и здраве, и вторият е, ако ползите от кредита са повече от разходите (например, за образование, което ще ни донесе по-високи доходи след това; за собствено жилище при вноска по-ниска от наема или за инвестиция с по-голяма доходност от лихвата по заема). За да може да спазвате това правило, е добре да имате месечен бюджет и когато стигнете границата от 30%, да отговорите на любезния търговец, който ви предлага поредното нещо на изплащане с „Не, благодаря Ви“.