Търговската война - завръщането на забравен призрак

Търговските войни не са ново явление. От Опиумните войни между Великобритания и Китай през 19 век до Банановата война между Европа и Латинска Америка през 90-те години на 20 век, държавите не веднъж са прибягвали до митнически и немитнически ограничения, за да контролират вноса и защитят чувствителни сектори на икономиката си от агресивна външна конкуренция.

Сблъсъкът, който се развихри през последната година обаче, въвлече всички големи икономически сили в света, изправяйки един срещу друг довчерашни съюзници и сближавайки заклети противници, и достигна внушителен обхват по стойност и засегнати сектори.

Търговската война по дефиниция е състояние, при което страните се опитват да си навредят взаимно, обикновено чрез митнически или квотни ограничения. Ескалация на конфликта може да намали международната търговия и да доведе до забавяне на икономическия растеж или дори до свиване на икономиката.

Не всички обаче са на това мнение.

"Търговските войни са нещо хубаво и лесно за печелене"

Президентът на САЩ Доналд Тръмп неотдавна се самопровъзгласи за "човек на митата". Те са любимото му оръжие в битката за "справедлива търговия" и надмощие. За да заобиколи необходимостта от одобрение на Конгреса, стопанинът на Белия дом прибегна до клаузи за защита на националната сигурност в законодателство от времето на Студената война.

Започнал годината с пробен залп срещу слънчевите панели и големите перални машини, броени месеци по-късно митническият му устрем се насочи в три направления - стомана и алуминий, китайски внос, автомобили и автомобилни части.

Митата на САЩ от 25 на сто върху вноса на стомана и 10 на сто върху вноса на алуминий разтърсиха международната общност, засягайки някои от най-верните американски съюзници. САЩ са най-големият вносител на стомана в света и според администрацията на Тръмп притокът на евтин внос от чужбина ощетява американските производители и работници. Основната мишена на мярката бе Китай, чието свръхпроизводство заля световния пазар. От Китай обаче идват едва 2,9 % от вноса на стомана в САЩ. Всъщност, водещ вносител е Канада с дял от 16,7 %. Макар първоначално да получиха изключения, в крайна сметка ЕС, Канада и Мексико попаднаха в "черния списък". Извън режима останаха само Южна Корея, Бразилия, Австралия и Аржентина, които се съгласиха да ограничат износа си на метали за американския пазар.

Цялата си мощ и ярост Тръмп развихри срещу Китай, който си навлече гнева му с огромния излишък в търговията със САЩ. Вашингтон обвинява Пекин също така в кражба на интелектуална собственост и принудителен трансфер на технологии от американски компании.

Официално търговската война започна на 6 юли

Именно тогава Вашингтон наложи мита върху вноса на китайски стоки на стойност 34 милиарда долара, а Китай отвърна с мита върху американски стоки на същата стойност. Месец по-късно американските мита обхванаха китайски внос за още 16 милиарда долара, на което отново получиха реципрочен отговор. Още месец и САЩ обявиха мита от 10 % за китайски стоки за 200 млрд. долара с намерение те да бъдат вдигнати до 25 на сто от 1 януари 2019 година. Под заплаха бе и оставащият внос на Китай за американския пазар за 267 милиарда долара. В началото на декември все пак бе договорено временно примирие, когато в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Аржентина Тръмп и Си Цзинпин си стиснаха ръце за 90 дена оръжията да замлъкнат, за да осигурят време за нови преговори. Засега поне Вашингтон обяви, че няма да вдига митата до 2 март. Пекин пък отмени допълнителните мита върху вноса на американски автомобили, наложени като ответна мярка, и започна отново да купува американска соя.

След като ЕС се закани да наложи ответни мита заради митата върху алуминия и стоманата, Тръмп заплаши вноса на европейски автомобили и автомобилни части. Това стресна сериозно европейците, чието автомобилостроене изнася за САЩ продукция за 38 милиарда долара годишно. Търговията, свързана с автомобилния сектор, се равнява на около 10 на сто от търговския поток между ЕС и САЩ. Към американския пазара се отправят най-голямата част от европейските коли, които носят 29,3 на сто от общата стойност на европейския износ.

Въпреки песимистичните предварителни очаквания, при посещението си във Вашингтон в края на юли председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер успя да намери общ език с Тръмп и действията на този фронт бяха временно замразени. ЕС направи редица отстъпки, но за половин година преговорите все още не са донесли конкретен резултат и се появяват сигнали, че търпението на Тръмп започва да се изчерпва.

"Ако някой ни изпрати подарък, трябва да върнем жеста. Това повелява етикетът"Търговските партньори на САЩ реагираха с бурно недоволство на политиката на Вашингтон, заричайки се да предприемат равностойни по сила ответни мерки въпреки честите опити конфликтът да бъде разрешен по дипломатически път. Особено остро възмущение дойде от традиционните американски съюзници Канада и ЕС. Отава обяви реципрочни ответни мита за 16,6 млрд. долара върху 299 американски стоки, включително стомана, алуминий, уиски, свещи и спални чували. Мексико наложи мита върху американски продукти за 3 млрд. долара, а ответните мерки на ЕС влязоха в сила на 22 юни и засегнаха американски внос също за близо 3 млрд. долара, включително емблематични стоки като бърбъна, дънките Levis и мотоциклетите Harley Davidson.

Макар и без да прекратява търсенето на дипломатическо решение и периодичното обявяване на отделни мерки за отваряне на пазара си, Китай заяви твърдо, че "няма да се подаде на изнудване" и заплаши с реципрочни действия. "Ако някой ни изпрати подарък, трябва да върнем жеста. Това повелява етикетът", каза високопоставен китайски представител. Първоначално бяха обявени китайски мита за 50 млрд. долара, съответстващи на американските, а след това - за още 60 млрд. долара. Според бизнес организации освен това американски компании съобщават, че китайските регулатори пречат на дейността им с по-бавни митнически процедури и засилени екологични и други проверки.

Арсеналът на Пекин обаче е ограничен - вносът му в САЩ, уязвим за американските санкции, е в пъти по-голям от американския внос за китайския пазар. Икономиката му пък е натоварена с вътрешни структурни проблеми като натрупването на корпоративни задължения. Освен това тя и е по-уязвима от американската, която в момента преживява разцвет, необясним от гледна точка на икономическите теории.

Земята не спира да се върти

Протекционизмът на Тръмп все пак даде плодове, макар и в нежелана от него посока. Въпреки обещанията му да сключи "изгодни двустранни търговски споразумения" в полза на американските производители и заетостта, през последната година светът категорично изрази предпочитанията си към многостранния подход. Япония и ЕС, съответно третата и четвъртата по големина икономики в света, сключиха споразумение за свободна търговия. Въпреки мъчителните преговори САЩ, Канада и Мексико предоговориха Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), което вече се нарича Споразумение за свободна търговия САЩ-Мексико-Канада (ЮСМКА - USMCA), запазвайки тристранния му формат. Въпреки конфликтните си позиции по редица геополитически въпроси Китай и Япония се сближават. Транстихоокеанското партньорство (ТТП), споразумението за свободна търговия в Азиатско-тихоокеанския регион, от което Тръмп се отказа още в първите дни на мандата си, предстои да влезе в сила на 30 декември. Напредва и работата по Регионалното всеобхватно икономическо споразумение (Regional Comprehensive Economic Partnership, RCEP), където основна тежест има Китай.

Глобални организации, нобелови лауреати, браншови организации и лобистки групи в един глас предупреждават, че търговската конфронтация ще забави растежа, както на световната, така и на американската икономика. Все още е рано да се определи в точни цифри влиянието на търговската война, но през октомври Международният валутен фонд понижи прогнозата си за световния растеж за първи път от над две години, посочвайки като причина търговската война. Световната търговска организация също преразгледа към спад очакванията си за растежа на търговията от 4,4 на сто до 3,9 на сто за 2019 година. Според Bank of England глобална търговска война, при която всеки вдига митата за всички останали с около 10 процентни пункта, би забавила растежа на световния БВП с около 2,5 на сто за три години - сериозна икономическа загуба като се има предвид обема на световната икономика от 90 трлн. долара. Според основателя на китайския онлайн гигант Alibaba Джак Ма обаче противопостяването може да продължи и 20 години.

Отделни компании в редица страни вече усещат последиците. Сред тях е най-големият американски производител на пирони Mid-ContinentаNail, който е принуден да съкращава стотици работници и се изправи на ръба на фалита заради по-високите цени на стоманената тел, която внася от Мексико. Компанията кандидатства за изключение от митата на Тръмп за стоманата, но пет месеца по-късно все още не е получила отговор.

Най-важният въпрос обаче е, какви ще бъдат последиците за потребителите.

Те ще бъдат основните потърпевши, тъй като компаниите ще бъдат принудени да вдигнат цените заради оскъпяването на вноса и затрудненията пред износа, посочват експерти на американската компания за управление на активи AllianceBernstein. За подобна опасност вече предупредиха редица известни американски фирми, включително Walmart, Coca-Cola и General Motors. Отговорът е ключов за Тръмп, който вече шие знамената за кампанията си в президентските избори през 2020 година. Отново в Китай.