Тръмп губи Сирия. Ще загуби ли и целия регион?

След като комунистите начело с Мао Дзедун спечелиха тяхната революция, републиканците във Вашингтон нададоха вой: "Кой загуби Китай?" Сега, толкова години по-късно, републиканците задават същия въпрос за Сирия. И техният отговор е: Барак Обама. Моят отговор е, че и двамата - бившият президент Барак Обама и президентът Тръмп - споделят вината, но с тази разлика: преди Тръмп да изгуби Сирия, той си загуби акъла.

Лудостта на президента говори с гласа на изумително нещастния Майк Помпейо, който е държавен секретар, докато или бъде сменен от Тръмп, или сам избяга от сградата на Държавния департамент, пищейки "Не мога да понасям повече!". В една от доста конфузните външнополитически речи на съвремието в Кайро миналата седмица Помпейо разтръби едновременно и настъпление, и отстъпление: "Америка няма да се оттегли, докато битката с тероризма не приключи", и "президентът Тръмп взе решение да върне нашите войници у дома от Сирия". Но това явно противоречие не само не го накара да се замисли, но той още повече усложни въпроса, като обяви: "Когато Америка отстъпва, често следва хаос. Когато пренебрегваме нашите приятели, това поражда негодувание".

В дадения случай имаше хаос и преди, и след това. Решението на Тръмп за изтегляне, обявено в Туитър през декември, изненада съюзниците. Израел сериозно се разтревожи. Франция и Великобритания бяха озадачени. Кюрдите се почувстваха предадени. Министърът на отбраната Джим Матис подаде оставка. Същото направи и Брет Макгърк - представителят на САЩ в международната коалиция, сражаваща се срещу "Ислямска държава". Сенатор Линдзи Греъм - републиканец от Южна Каролина, който трябваше да носи бяла престилка, побърза към Белия дом и призова Тръмп поне да забави процеса на изтеглянето. Първоначалното "сега" на президента може да трае месеци или дори по-дълго. Светът очаква следващия му туит.

И президентът, и Помпейо са прави: Обама обърка нещата в Сирия. Той трябваше да се намеси, когато там наистина имаше умерена опозиция срещу сирийския президент Башар Асад. И той трябваше да изпълни явната си заплаха, когато каза, че с използването на химическо оръжие Асад е прекрачил "червена линия". Вместо това, след една смъртоносна атака с газ зарин Обама на практика не направи нищо. Тръмп, за разлика от него, нанесе два удара срещу Сирия заради употреба на химически оръжия.

Сирия се превърна в съвременен еквивалент на Балканите от периода преди Първата световна война. Тя е буре с барут, в очакване някой да драсне кибрита. Тя е мястото, където се сблъскват интересите на САЩ, Русия, Иран, Турция, кюрдите, Саудитска Арабия, ислямистите и Израел. Израел и Иран вече водят там опосредствана война - с атака след атака от въздуха израелски изтребители нанасят удари по ирански обекти в Сирия. При една от тях този уикенд бе поразено летището на Дамаск. Иран въоръжава "Хизбула", а Русия въоръжава Сирия.

Балканите преживяха няколко кризи, преди една от тях да бъде изпусната от контрол, и последва световна война. Като оставим настрана опита на Джордж Буш-младши да прекрои Близкия изток, което не беше малка работа, регионът като цяло има късмет. В Сирия обаче има твърде много играчи (а тя, все пак, не е огромна страна), за да може да се разчита само на късмет. Турците се стремят да се наложат над кюрдите. Иран в Сирия и Хизбула в Ливан точат зъби срещу Израел. Асад иска да разчисти твърде много натрупали се сметки, а негова съюзничка е Русия, която току-що му достави нова партида ракети.

Тръмп трябва да се вслуша в мъдрите думи на Помпейо: "Когато Америка се изтегля, често следва хаос." И въпреки това Америка се изтегля. Миналата седмица Пентагонът обяви, че започва изтегляне на оборудване от Сирия.

За да продължим балканската аналогия, някой би трябвало да разкаже на Тръмп за Косово. Този малък балкански анклав, който сега е амбициозна независима република, бе спасен от сръбска окупация и от кървава баня през 1999 г. с решителна, предвождана от САЩ интервенция на НАТО. Използвана бе въздушна мощ - без сухопътни сили. Русия, съюзничка на Сърбия, наложи вето на разрешение от ООН за интервенция, и затова НАТО реши да действа самостоятелно. Днес Косово и Сърбия преговарят за постоянен мирен договор.

Американската въздушна мощ може - и е показала - че върши добра работа в Сирия. Тя наказа "Ислямска държава" и, което е също толкова важно, показа на всички останали играчи, че САЩ имат интереси в региона. По-важният интерес обаче е да бъде избегната по-голяма война.

Държавите, като децата, жадуват за предсказуемост. Те имат нужда да знаят правилата. САЩ са като родител. Другите страни очакват от тях ръководство и налагане на правилата. Тръмп напълно се провали в това отношение. Той е настроен отрицателно към съюзите - например НАТО - и към приятелски чуждестранни лидери. В хаотичния свят, в който живеем, приносът на Тръмп е повече хаос. Въпросът сега е не дали той ще загуби Сирия, а дали ще загуби целия регион. И е на път да го направи.

Ричард Коен, в. "Вашингтон пост" / БТА