Умните говорители превземат света

Още през тази година ще станем свидетели на бурно развитие на изкуствения интелект в различни области, прогнозират водещите на предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgariа Елена Кирилова и Бойчо Попов

- Технологиите се превръщат в необятен, паралелен свят. Как избирате какво да включите като теми и участници във вашето предаване от този свят? Как самите вие се подготвяте, за да бъдете винаги в час с най-актуалните събития и новости в тази сфера?

Бойчо Попов: Необятен е наистина, но не бих казал, че е паралелен. Те направо се вляха в реалния ни свят... в реалния живот. Ако се замислим – за голяма част от нас денят започва със смартфона и приключва с него, когато вечер четем последните новини или мейли. В предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgaria се опитваме да подбираме най-важните и актуални теми – в сезона на отчетите каним гости, с които да коментираме именно представянето на големите технологични компании и техните акции на борсите, когато сме близо до някое голямо технологично събитие – Конгреса в Барселона или изложението в Лас Вегас или Берлин, коментираме новостите оттам. В неделната рубрика за стартъпи представяме наистина иновативни и визионерски решения – неща, които са впечатлили самите нас. Обичаме да показваме добрите примери, защото вярваме, че зрителите имат нужда от повече позитивизъм.

Елена Кирилова: Идеята е да преплитаме бизнес новините с малко повече информация за нови устройства и мобилни приложения. Търсим събеседници и стартъпи, занимаващи се с актуални и модерни технологии, които с удоволствие споделят иновативните си идеи. Подготовката за всичко това е свързана с непрестанно следене на потока от информация, идващ от технологичния свят. Ние не просто представяме най-новите и полезни технологии, но също така им се доверяваме – аз например използвам мобилни приложения, които ми предлагат добър подбор от важните новини от деня. Разбира се, не пренебрегваме и аналитичните статии от световните технологични медии.

- Коя, според вас, беше голямата изненада в областта на високите технологии и иновации през 2017 година и какво ще грабне вниманието на света през тази година?

Б.П.: Голямата изненада може би бяха криптовалутите и блокчейн технологията като цяло. Никой не беше подготвен за този огромен скок на цената на биткойна. В началото на годината мнозина анализатори в ефира на Bloomberg TV Bulgaria прогнозираха, че цената му може да е $2000, а видяхме какво стана с нея – достигна $18 000, преди да поеме надолу. Но едва ли наистина някой можеше да предположи точно този бум. През тази година очаквам бурно развитие на изкуствения интелект в различни области. Ще виждаме все повече смартфони, които разчитат на чипове с изкуствен интелект. Също така очаквам по-масово навлизане на умните говорители на пазарите. Освен това, при смартфоните ще станем свидетели на първите флагмани при топпроизводителите, в които сензорите за отпечатъци ще са вградени в самия дисплей. Говорейки за сензори за отпечатъци – все повече смартфони, но и таблети и преносими устройства, ще разчитат на биометрични данни за отключване. Тази тенденция ще се засили през следващите години.

Е.К.: Знаете ли... безкрайно се възхищавам на хората, които се опитват да интегрират новите технологии в медицината. Ако видите тема за медицински технологии в Update, то най-вероятно аз стоя зад отразяването ѝ. Очаквам все повече въпроси за изкуствения интелект и телемедицината да набират популярност и у нас. За моя огромна радост в България вече имаме чудесни примери за всичко това в лицето на компании като Find Me Cure, iHelp и CheckPoint Cardio. В глобален мащаб не мога да кажа, че нещо ме изненада толкова много, но определено не очаквах ситуацията в Uber да се развие толкова зле. Иначе едно от събитията на годината за мен е появата на думата “токсичност” в технологичния свят. Имам предвид токсичността в контекста на вредата от редица технологии върху психичното здраве, или тази в работната среда.

- Кои от водещите технологични тенденции в глобален мащаб ще видим още през тази година в България?

Е. К.: Вече има цял списък от малки компании, които проявяват все по-голям интерес към виртуалната реалност и нейното съдържание. Става дума за млади и много ентусиазирани екипи, които са много проактивни във връзката си с бизнеса и търсят начини да наложат тази технология в страната. На миналогодишното ни събитие Клуб Investor.bg - Disruptive Technologies дадохме възможност на представители на различни фирми да тестват очила за виртуална реалност и да чуят кои са основните предимства от тях. Интересът беше огромен. Очаквам бавно да започне навлизането на Интернет на нещата (Internet of things) и в България, макар че в това отношение сме години назад спрямо развитите страни. И, разбира се, не бива да пропускаме изкуствения интелект.

Б. П: Предстои интересна година. Няколко неща ще са на фокус в страната ни, като част от тях ще са свързани с европейските регламенти. Например, очаквам и тук все повече потребители да си купуват т.нар. умни говорители като Amazon Echo и Google Home. Това устройство става предпочитано на Запад и дори взима от времето, прекарано в гледане на телевизия. Тази тенденция се пренася и в България.

С влизането в сила на европейска директива на 13-и януари, която задължава банките да освободят системите си с данни и търговия за трети страни, фактически всякакви компании ще могат да предлагат услуги през системите на банките. Ето защо очаквам все повече финтек компании да се основават или пък западни да идват в Европа. Освен тази тенденция, ще сме свидетели и на друга – банките ще засилят още повече усилията си за дигитализация, за да отговорят на този натиск.

Още една директива ще промени технологичния бизнес през тази година – прословутата GDPR. Ще се опитам да го обясня нагледно. Ако дадена авиокомпания ви предложи ваучер в замяна на споделянето на историята на покупките и заявките ви и други данни, притежавани от конкурентен превозвач, бихте ли го взели? Какво ще кажете, ако голям хипермаркет ви подари ваучер за подарък в замяна на историята на пазаруването ви в конкурентна верига? E, добре дошли в Европейския съюз, където потребителите наистина скоро ще могат да направят такъв примамлив избор благодарение на преработения регламент в областта на защитата на личните данни. GDPR е огромен том от 11 глави и 99 члена, който само адвокатите могат да обичат. Но основната разпоредба, която се крие в чл. 20, изисква от предприятията в Европа да направят „преносима" информацията, която съхраняват за европейските потребители. Това означава, че вие и аз можем да поискаме данните си от компанията за коли под наем, авиокомпанията, магазина за хранителни стоки, фитнес залата или ресторантската верига и след това да дадем тази информация на друг бизнес - ако той направи правилното предложение за нас.

Корпорациите ще трябва да предоставят на потребителите привлекателна причина да пазят данните им. Ако не, законът също така дава на хората по-голяма власт - правомощието да кажат на дадена компания да изтрие всичките им данни, подобно на четиригодишния европейски закон, който позволява на хората да поискат от Google да изтрие определени материали от резултатите в търсенето.

- Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект? Прави ли са визионери като Стивън Хокинг и Илон Мъск, които постоянно отправят предупреждения за заплахите, които могат да сполетят човечеството от масовото навлизане на роботите във всяка сфера?

Е. К.: Не мисля, че трябва да стигаме до такива крайности. Изкуственият интелект може да бъде особено полезен на човечеството, стига да бъде интегриран с мисъл за бъдещето на човека и неговата работа. За съжаление, миналата година станах свидетел колко бавно и тромаво се случват нещата на чисто законодателно ниво. Ясно е, че сега се полагат основите на правната рамка в тази деликатна област и това не е лека задача, но онова празно говорене, на което станах свидетел в Европейския парламент, е меко казано отчайващо. Роботите не са задължително нещо страшно, нито нещо фатално в икономически план, а са по-скоро стъпка нагоре в технологичен аспект. Не съм съгласна с абсолютното им заклеймяване като нещо вредно и опасно.

Б. П: Аз се опасявам от обратното – че огромният брой преувеличения и неистини, витаещи около рисковете, свързани с изкуствения интелект, може да забави или да прекрати разработването на редица изобретения, които биха могли да бъдат от изключителна помощ за човечеството. Поне за момента човечеството има пълен контрол над тази технология и може да направим много избори относно нейното бъдещо развитие. Думите на Мъск и Хокинг може би касаят десетилетия напред, а не сегашния момент. В техните предупреждения може би става дума за т. нар. Свръхинтелигентност - тази точка, при която изкуственият интелект става способен на генерална интелигентност. Но поне засега той има само специализирана интелигентност, като в конкретните сфери софтуерът отдавна превишава човешките способности. Ако се стигне до формиране на свръхинтелект, т.е. изкуственият интелект превиши нивата на човешкия, тогава може евентуално да стане невъзможно той да бъде контролиран. Но смятам, че сме много далече от това и бихме могли да го контролираме разумно.

Като цяло – не мисля, че трябва да се страхуваме от тази технология. Нима страдаме от това, че не работим вече по 14 часа на полето, че трябва да се борим за прехраната си не като плуваме в лодките по цели денонощия, за да извадим малко риба. Точно така според мен е редно да гледаме на тези, които ще ни освободят от рутинния труд - този, който не ни обогатява и ни пречи да творим. А това са точно новите технологии и изкуственият интелект.